В очакване на новите ограничения: как забраните (не) спират строежите до морето

Изоставеният бетонен комплекс "Коста дел кроко" над Попския плаж в Царево

© Спас Спасов

Изоставеният бетонен комплекс "Коста дел кроко" над Попския плаж в Царево



В началото на юли властта отговори на масовите протести срещу строежите в зони от мрежата "Натура 2000" и по Черноморието с двойно обещание - че ще преразгледа спорните поправки в Закона за биоразнообразието, засягащи европейската мрежа и че ще забрани всякакви строежи на разстояние по-малко от 100 метра от черноморския бряг, както от години призовават природозащитници. В крайбрежната ивица и сега важат изисквания за ниски сгради и висок процент озеленяване. Те обаче биват заобикаляни - например с вкопаване на етажи като на Алепу и със символично засаждане на декоративни цветя, както на Иракли. Това позволява при формално прилагане на закона проверките на държавните органи да завършват със заключение, че всичко е "в норма".


Срок за подготвяне и приемане на обещаните законови поправки няма, но засега изглежда малко вероятно те да бъдат приети скоро, доколкото фокусът на депутатите след края на лятната ваканция ще бъде върху проекта на ГЕРБ за нова конституция, евентуално решение за свикване на Велико Народно събрание и според заявките - подготовка за избори.


Междувременно обаче остава друг сериозен проблем - немалко от сградите, за които има съмнения и дори доказателства, че са построени незаконно, остават край морето с години в очакване на съдебни решения, действия на местните власти или мерки от държавата за премахване. "Дневник" обобщава как това е възможно чрез някои от емблематичните случаи от последните години.


Кой контролира




Правомощието да контролира законността на строежите в България е на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) към регионалния министър. Според интернет страницата й институцията "осъществява контрол по законосъобразността на издадените строителни книжа за всички категории строежи, както и на действията на общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи." По Закона за устройство на територията (ЗУТ) в този контрол влиза и премахването на сгради, които са опасни или са построени в нарушение на закона.


Често обаче строителният контрол не открива нарушения. Проверките се позовават на факта, че по документи строителите имат необходимите разрешения - защото регионалната инспекция за опазване на околната среда (РИОСВ) е преценила, че строежът няма да увреди природата, общината е съгласувала устройствения план или съдът е решил в полза на инвеститора.


Според закона или встрани от него


Хотел върху дюните на "Слънчев бряг"

© B. Dimitrov

Хотел върху дюните на "Слънчев бряг"


Най-очевидният пример за незаконни, но действащи сгради, са хотелите, построени върху дюни или в защитени местности и зони от "Натура 2000" (повече за мрежата "Натура 2000" - тук). При тях обичайно механизмът е получаване от съответната екоинспекция на заключение, че строежът "няма да увреди значително" околната среда. Решението не подлежи на допълнителна проверка или санкция, а колкото до увреждането на ландшафта, то не засяга изрично защитени от закона редки видове и не е наказуемо.


Законът изисква екоинспекциите да провеждат както оценка за съвместимост с европейската мрежа "Натура 2000" (ОС), така и процедура по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Първата показва дали ще има ефект върху редките птици, видове и местообитания, защитени от Европейския съюз, а втората - евентуалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве от строителството.


И двете оценки изискват изследвания от експерти, чиито възнаграждения обаче се заплащат от потенциалния инвеститор - затова е важно експертизите да бъдат подложени и на обществено обсъждане, както предвиждат правилата за двете процедури. Няма обаче санкция за екоинспекцията, ако тя не проведе процедурите, въпреки че законът ги изисква.


Такъв е и случаят с


нашумелия строеж в Алепу -


през 2017 г. екоинспекцията на Бургас преценява с решение по оценка на съвместимостта, че предвидените там ваканционни селища няма да увредят зоните от "Натура 2000" в съседство. Никой обаче не може да задължи звеното да проведе и процедурата по оценка за въздействие върху околната среда, която да покаже дали строежът не уврежда националната природа.


Според документа "не се очакват значителни въздействия върху ключовите елементи на защитените зони" и няма проблем със съвместимостта на целите за опазването на рядка за Европа природа, заради които зоните са включени в мрежата "Натура 2000". За въздействието върху съседната национална защитена местност Алепу и за общото натрупване на строежи и увреждане на ландшафта би могло да се изкажат мнения при оценка ОВОС и съпътстващите я обществени обсъждания, но такава оценка не е направена.


След медийния шум и протестите заради издигащата се сграда се стигна до показно изпращане на строителния контрол на проверка и прокурорски разследвания. В разгара на скандала премиерът Бойко Борисов обяви, че докато е на власт, няма да бъде издадено разрешение за продължаване на строежа. В края на юли пък прокуратурата обяви, че има при изграждането им отклонение от строителните книжа и възложи на строителния контрол да се намеси.


Така одобрен документално строеж беше спрян за неопределено време, но при вече увредена околна среда.


Емблематичен е


случаят с хотел "Дюн",


построен върху дюните на Слънчев бряг. Заради очевидното нарушение през 2007 г. прокуратурата разпорежда той да бъде съборен заради несъответствие с подробния устройствен план. Собственикът обжалва, а делото е прехвърлено от Бургас в София. С решение от 2008 г. Софийският административен съд отменя заповедта на ДНСК за премахването на постройката с аргумента, че е издадена при много нарушения, с което на практика узаконява хотела и той продължава да е на плажа и до днес.


Тези случаи показват, че решенията на регионалните екоинспекции и общините позволяват субективни решения, а законът не предвижда наказание за държавния орган, ако не изпълни закона, който изисква да се прецени влиянието на строежите върху защитената природа и да се спре преди да я увреди.


Недостроени, но несъборени


Незавършени през годините строежи и към момента могат да се видят на много места по Черноморието. За да бъдат разрушени, е нужно решение на общинска комисия.

© Нели Дончева, Асоциация на парковете в България

Незавършени през годините строежи и към момента могат да се видят на много места по Черноморието. За да бъдат разрушени, е нужно решение на общинска комисия.


В други случаи - при строежите, които не са завършени и сградите не са приведени в експлоатация, строителният контрол няма думата. Такъв пример са започнатите сгради около село Синеморец, които за поредна година са "в процес на строителство", но без видима промяна.


По закон разрешението за строителство влиза в сила при изливане на бетонна плоча. То е валидно за 5 години, но може да бъде подновено. Така реално множество недостроени сгради с десетилетия "красят" пейзажа, защото на теория са в процес на изпълнение.


Решението дали да удължат разрешението за строителство отвъд петте години е на местните общински власти. От тях зависи също да назначат комисия, която да установи негодност на сградата и да предпише премахването ѝ. Законът за устроството на територията (ЗУТ) позволява, но не задължава кмета да назначи такава комисия (чл. 196) и няма указания кога недостроената сграда трябва да бъде обявена за опасна. А ако няма доказателства за опасност, няма възможност незавършената с години с града да се премахне като ненужна.


Разбира се, собственикът може по своя инициатива да премахне сградата като ненужна (чл. 197 на ЗУТ), но това изисква инвестиция от негова страна.


Емблематичен пример за подобен строеж е изоставеният град "Коста дел Кроко" край Царево, започнат като курортен комплекс с капацитет 2500 души през 2007 г. и незавършен заради експулсирането на инвеститора, но и несъборен повече от 15 г. (на снимката най-горе, повече за историята му - тук).


Празните строежи


Причината по крайбрежието да има новопостроени хотели или къщи, които очевидно не приемат гости, не е само в коронавирусната инфекция тази година. Много от тях остават построени, без да се ползват с години, с надпис "Продава се".


Инвеститорите нямат законово задължение да експлоатират новосъздадената леглова база. Според чл. 15 на Закона за местните данъци и такси данък се дължи от началото на месеца, следващ този, през който сградите са завършени. Това означава, че построените сгради без акт 16 (удостоверение, че сградата е готова за експлоатация) не плащат данъци. Тоест след еднократния строеж собственикът няма разходи по построената сграда.


В очакване на новите ограничения: как забраните (не) спират строежите до морето

© Георги Кожухаров


Преместваемите обекти, които не помръдват


Често използвано "решение" в зоните със законови ограничения за строителство са т.нар. преместваеми обекти, при които изискванията са по-леки. Според ЗУТ това са обекти, които нямат характеристиките на строеж и могат да бъдат местени, без да губят предназначението си и без да увреждат при поставяне или премахване терена, на който са разположени. Те са допустими на първа линия до крайбрежната ивица, ако се ползват за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, но при определени размери и предварително одобрено място. Контролът е отговорност на общините.


Именно такива "преместваеми обекти", в които се помещават големи дискотеки на южния плаж на Слънчев бряг, бяха в центъра на скандали през 2017 и 2018 г., след като тогавашният вицепремиер Валери Симеонов внесе сигнали, че са практически непреместваеми, тъй като надвишават в пъти позволените размери. "Това са огромни, незаконни строежи. Това са молове, това са НДК-та на плажа", обяви тогава Симеонов и поиска премахването на заведения като "Бедрум", "Какао бийч" и "Кубанита". След проверка строителният контрол обаче излезе с решение, че те са разположени по одобрена от министъра на туризма схема, отговарят по площ на разрешителните си и могат лесно да бъдат демонтирани, поради което могат да продължат да работят.



Преместваем обект за продажба на хранителни стоки съществува от години на юг от река Вая до плажа за природосъобразен туризъм Иракли (подробности във видеото). Построен върху ембрионална дюна, документирана от Агенцията по кадастър в картата на плажа, тази година магазинът дори удвои обема си. Мястото е включено в картите на зоната от "Натура 2000" за местообитанията както като зараждаща се дюна, така и като бяла дюна (съответно местообитания 2110 и 2120 на официалната страница на екоминистерството за зоната тук и тук). Като част от концесията на плажа Вая магазинът е в рамките на разрешеното, въпреки че уврежда пясъчните образувания, защитени от Закона за Черноморското крайбрежие и от европейската мрежа "Натура 2000".


Събори го, ако можеш


По закон при доказано нарушение строителният контрол изготвя постановление за премахване на постройката. Обичайно собственикът на имота го обжалва и сградите остават с години на мястото си, докато делата продължават.


Към момента широко известните случаи на разрушаване на незаконните строежи са само два


- на комплекса "Златната перла" в Природния парк "Странджа"


- на "рибарската хижа" в защитена местност Яйлата.


В тези случаи ДНСК печели окончателно делата въпреки обжалванията от строителните предприемачи и постройките са съборени.


Екологичните щети и възстановяването


При Алепу възстановяването на природата би означавало както премахване на бетона, така и засипване с почва и засаждане на растителност.

© DronBurgas

При Алепу възстановяването на природата би означавало както премахване на бетона, така и засипване с почва и засаждане на растителност.


Освен премахването на незаконни сгради, законодателството предвижда ангажименти и към възстановяването на природата. Според Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ), екоминистърът и регионалните екоинспекции би трябвало да задължат строителите да възстановят увреждането.
При увреждане на дюни или степи това е скъп и дългогодишен процес, тъй като те се формират с десетки хиляди години и са дом на растения, които не живеят другаде, а изкуственото им присаждане е трудно.


За момента няма криминализация на нарушения на ландшафта и ако строежът не е доказано увредил защитени растения и животни, той не попада под нормите на ЗОПОЕЩ. Така например развалянето на емблематичната гледка на Алепу не е наказуемо. Увреждането на местообитанието на птицата пчелояд в тази местност обаче е екологична щета и според целите на закона министърът би трябвало да задължи инвеститора да засипе хълма отново с пръст и да рекултивира пясъчния насип като място за гнездене, за да бъдат възстановени екологичните щети.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK