Пенчо Пандъков, "Балканка": Лошото управление остави хората без вода, вървим към нова криза

© Личен архив

Пенчо Пандъков е експерт хидробиолог, докторант по ихтиология и член на риболовен клуб "Балканка" - организация, която от години наблюдава управлението на водните ресурси в страната. "Дневник" го потърси за коментар на няколко изявления, с които екоминистърът Емил Димитров обяви, че са възможни ограничения в ползването на водите заради засушаване (виж тук, тук и тук) и заради прогнозите за други предстоящи проблеми с язовирите.

Данните показват реално засушаване заради климатичните промени, но не би ли трябвало системата от язовири в страната да се управлява така, че да компенсира периодите на липса на дъжд?

- Големите питейни язовири са едногодишни или многогодишни изравнители. Те трябва да преразпределят водните количества, постъпващи в тях, за да стигнат за една или повече години. Акумулират вода през влажните периоди и обезпечават водоползването през сухите. Данните на НИМХ за валежите през 2019 г. показват, че количеството валеж за страната възлиза на 89% от нормата за периода 1930 - 2019г. Това не е драматичен спад, особено като се има предвид, че през предходните четири години валежите са били над нормата.

Ако разгледаме данните по-задълбочено, ще установим, че "горещите точки" на водната криза от миналата зима язовири "Студена", "Бебреш" и "Ястребино" не страдат от липса на валежи на годишна база. Във водосбора на язовир "Бебреш" и язовир "Ястребино" дори са паднали повече валежи от средното многогодишно количество. При "Студена" те са леко под многогодишната норма, но предостатъчно, за да задоволят нуждите на ползвателите.

Ако някой твърди, че липсата на валежи е причина за изминалата водна криза - лъже. Категорично лошото управление остави хората без вода. И най-ужасното е, че кризата бе използвана като предлог за наливане на огромни обществени средства в безумни проекти - "спасителния" водопровод към Перник. И това се случва без анализи, оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и обществени поръчки. Точно такива проекти обича корупцията, защото от тях се краде най-много.

Сега устремено вървим към следващата умишлена водна криза, без да се работи ефективно за отстраняване на причините, довели до предходната. Чрез нея ще се опитат да изтъргуват обществена подкрепа за реализацията на големи проекти като язовир "Раянци" и система "Дунав", които ще се изграждат по спешност и ще са перфектните корупционни източници за властта, а освен това ще оскъпят значително водата за битови нужди.

Вероятно извънредно ще се налее и още някой непредвиден милиард към сформирания през януари "ВиК холдинг", чиято дейност досега поражда огромни съмнения и изглежда сякаш функционира като фуния, в която ще наливаме кризисни пари.

Има ли логика МОСВ да лишава от вода земеделците, както обяви министър Димитров?

- Не, няма логика. Изказването на министър Димитров от края на юли е безотговорно към зеленчукопроизводителите, защото те са тези, които поливат площите си. И бездруго селскостопанската политика на страната фаворизира големите зърнопроизводители, които се превърнаха в крупни земевладелци, а селата край площите им се обезлюдяват, тънейки в безработица и разруха. Много от някогашните зеленчукови градини сега са огромни монокултурни блокове, които се заливат с пестициди и се вземат субсидии на декар.

По данни на Министерството на земеделието едва около 2% от обработваемата земя в България има възможност за напояване. Ядем некачествени вносни зеленчуци, а разполагаме с една от най-плодородните земи в света. Зеленчукопроизводството е свързано с много ръчен труд, високи първоначални инвестиции и поемането на големи пазарни рискове.

По данни на Института за аграрна икономика браншът се е свил няколкократно за последните 20 години, като една от изтъкваните причини е лошата напоителна система. Ако загубите на вода по мрежите на ВиК дружествата надхвърлят 60% средно за страната, то загубите от напоителните системи са дори по-големи. Това оскъпява водата за зеленчукопроизводство. Не са виновни земеделските стопани, които си заплащат таксите за водоползване, и не е редно те да се ощетяват заради дългогодишното институционално безхаберие. С подобна политика МОСВ нанася поредния удар върху зеленчукопроизводството и прави инвестициите в сектора още по-рискови.

Нещо повече, чл. 117 от Закона за водите определя оводняването на речните корита като приоритетно, а чл. 50, ал. 4 обособява следния ред при удовлетворяване на исканията за водоползване: питейно-битови цели; лечение и профилактика с минерални води; земеделски цели и на последно място са всички останали, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика. Това е логиката, която МОСВ би трябвало да следва. Едва след като са спрели водоподаването за ВЕЦ-ове, промишленост и рекреация, тогава може да се говори за ограничаване на водите за земеделците.

Показателен пример за престъпното управление на водите е язовир "Ястребино", стопанисван от "Напоителни системи" ЕАД. Това е единственият язовир, където реално има криза в Североизточна България. Останалите комплексни и значими язовири, с които се спекулира, към момента не са критични, но биха могли да се превърнат в такива след 2-3 години, ако продължат да ги управляват така.

Какво би трябвало да промени екоминистерството в управлението на водите, за да избегнем воден режим?

- Най-важното нещо, което МОСВ и неговите регионални структури трябва да променят, е да започнат да прилагат и да спазват законите на страната.

Проблемът с ВЕЦ-овете е показателен. След 2000 година у нас са построени около 170 малки водноелектрически централи, като за поне 140 от тях сме доказали, че са построени незаконно и няма нито прокуратура, нито ДНСК, нито МОСВ, нито Басейнова дирекция (БД). Всички мълчат и бездействат. От 7-8 години правим мониторинг на действащите ВЕЦ и сме установили, че 98% от всички ВЕЦ у нас нарушават регламентите, а при 68% сме регистрирали тежки нарушения като пресушаване на реките, оставяне на населени места без вода, наводнения или отравяне на рибите и другите водни организми. На нашата платформа показваме цялата достъпна информация за финансирането, проектите, строителството и експлоатацията на ВЕЦ в България.

Чия е отговорността за управлението на водоемите по места - на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на четирите за България басейнови дирекции или на регионалните екоинспекции (РИОСВ)?

- Държавната политика по управление на водите се осъществява от министъра (съответно министерството - МОСВ). В чл. 151 от Закона за водите са регламентирани функциите на различните управленски органи. Басейновите дирекции и регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) са регионалните управлениски структури на МОСВ, като най-общо първите са компетентни по Закона за водите, а другите - по Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на околната среда и Закона за защитените територии.

Големият проблем на отговорността при управлението на водите в България може прекрасно да се опише с думите доц. Кристиан Таков: "Когато властта е самоцел, послушанието е основна добродетел. Уменията не могат да бъдат ценност, те са, напротив, опасни. Зависимостите са добре дошли. В резултат ..., на прекалено много отговорни постове има ужасяващо много некадърници. Тези некадърници твърде лесно се превръщат в негодници. Моралът е нещо възпитано, вродено..., но когато някой е некадърен, е много по-склонен да стане и неморален и както се казва - като за последно да си отяде".

Ще припомня случая с река Вит от миналата есен. Речното корито беше тотално унищожено от "Хидрострой" АД при строежа на автомагистрала "Хемус", която пък за съответния участък се оказа, че строи без разрешително за ползване на воден обект, без разрешително за строеж, с незаконни материали, без да се отнемат хумусните почвени слоеве и затрупвайки частни имоти.

За капак на всичко по най-наглия начин се изкопа незаконно коритото на реката, което е част от защитена територия. При подаване на сигнали, че багерите копаят в реката, нарушителите биваха уведомявани, а полицията отказваше да ги установи, но пък дълго се занимаваше с личните карти на подалите сигнала. И това се повтори многократно и продължава да се случва и днес, докато басейновата дирекция, обласният управител на Ловеч, РИОСВ и МОСВ смениха няколко пъти версиите в опити да узаконят всички дейности. Техните инспектори пристигаха на местопрестъплението като осъдени на смърт, знаейки, че ако си свършат работата, ще бъдат наказани.

Невъзможно е това правителство да управлява адекватно водите. То вече е изпаднало в тотален експертен дефицит и най-вече - липса на морал.

Какви са уроците от случая "Перник" - само липсата на дъжд ли доведе до водната криза?

- Вече обясних, че липсата на дъжд не е причина за кризата в Перник. Там проблемът беше, че едни 10 млн. кубични метра вода изчезнаха от язовира без обяснение. Като едногодишен изравнител язовир "Студена" трябва да се пълни пролетта и да осигурява нужното количество вода за останалите месеци. Миналата година обаче в края на дъждовния период язовирът беше наполовина празен, както и преди дъждовете.

Защо язовирът не се напълни от валежите, никой не си призна, но е факт, че тази криза можеше да се избегне и облекчи, ако МОСВ беше взело мерки още юли месец и беше престанало да одобрява по над 2 млн. куб. м месечно водоползване. Престъпното прикриване на идващия воден режим свърши на следващия ден след местните избори в края на октомври, което едва ли бе случайност.

Имате ли наблюдения върху случая с язовир "Жребчево", коментиран в социалните мрежи от кмета на град Ямбол?

- Язовир "Жребчево" е с много ниско ниво - около 1/3 от обема си, и изпусканата вода под язовира не е достатъчна за осигуряване на екологичния отток в река Тунджа и за захранване на кладенците в крайречните тераси в Ямболско и Елховско. Причините за това са бързото източване на язовира при работата на едноименната ВЕЦ, както и ограничените водни количество, постъпващи в язовира. Стана ясно, че води се отклоняват и за язовир "Овчарица" и за ВЕЦ "Стара Загора", като по този начин се оттичат към Марица. Със засушаването ще се осветлят още подобни схеми, в които общественият интерес е пренебрегнат за сметка на частния.

Всеки ВЕЦ отклонява води от реките, но повечето я връщат в същата река. Малко са случаите на прехвърляне на води от един водосбор към друг, като обикновено става въпрос за големи каскади като Белмекен-Сестримо. Каскадите по Въча и Петрохан пък са в основата на кризите с водоснабдяването по протежение на обезводнените участъци на съответните реки.

Как принципно управлението на водите в България би трябвало да действа за адаптация към засушаването, така че да не лишава населението и земеделските производители от нужната питейна вода и напояване?

- За целта е необходима последователна и амбициозна стратегия на държавата. Без да претендирам за изчерпателност, ще изброя някои ключови мерки, които трябва да се приложат:

• • Намаляване на загубите по водопреносната мрежа. Бих се обзаложил, че част от огромните отчитани загуби са всъщност маскирани кражби. Тук отново опираме до независимостта и ефективността на контролните органи
  • Стимулиране на модернизацията, но също и рационализация на зеленчукопроизводството. Трябва да разчитаме на качество, а не на количество и да сме готови да платим повече, но за българско и отгледано природосъобразно. Нужни са агроекологични мерки за адаптация към по-засушлив климат.
  • Прилагане на възстановителни мерки към природата ни - за възстановяване на меандрите на реките, премахване на дигите на места и оставяне на повече място за крайречни заливни територии, блата и езера. Нужно е и премахването на излезлите от употреба бентове, както и на незаконните ВЕЦ в коритата на реките. Това ще спомогне за възстановяване на речните системи, повишаване на подпочвените води, намаляване на наводненията и ще ни позволи да разполагаме с повече вода в земеделските земи и с по-влажен микроклимат.
  • Опазване на горите във водосборите на водоизточниците. Намаляване на сечта и преминаване на повече горски площи към природосъобразни програми за сеч. Износът на сурова дървесина трябва да се забрани. Борбата с горските пожари трябва да се оптимизира и да се закупи специализирана техника за погасяването им.
  • Площта на селскостопанските блокове трябва да се намали и да се постигне мозаечност на агроекосистемите - тоест малки блокове с различни култури, между които има и малки гори и водоеми.
  • Разработване на стратегии за управление на риска от водни кризи на локално ниво;
  • По-голямо участие на учените в цялостния процес на управление на водите.

- Пълният язовир "Камчия" може да осигури вода за Бургас и Варна за около година и половина. Тенденцията за трайно засушаване в района на Източна България прави язовира потенциална кризисна точка при сухи години. Миналата година през юни язовирът е бил пълен, но оттогава спада. Тазгодишните валежи не го напълниха, а само забавиха спадането.

Не разполагам с официалните данни, но предполагам, че за 2020 г. валежите във водосбора му са под нормата. Знам, че през 2011 г. беше изграден мини-ВЕЦ "Камчия", който се явява още един ползвател на водите от язовира. Минаващата вода през ВЕЦ-а се връща обратно в тръбите за битово водоснабдяване, но има голяма вероятност, за да печели повече ВЕЦ-ът, да се насочва повече вода към турбините му и така изкуствено да се повишава водопотреблението в Бургаско. Имам съмнения, че яз. "Камчия" е източван с по-бързи темпове от нужното през втората половина на миналата година, за да се произведе повече ток от ВЕЦ-а.

Имаме лош опит от Благоевград, където каскадата "Благоевградска Бистрица", съставена от 8 броя МВЕЦ, изградени на питейния водопровод на града, отнема повече вода от необходимото за града, за да си върти турбините и да печели. Дълъг участък от река Благоевградска Бистрица се пресушава незаконно, а отнетата питейна вода се излива след града, за което от името на Сдружение "Балканка" сме подавали няколко пъти сигнал без резултат.

Така че г-н Димитров е прав, че са нужни спешни действия, но когато става въпрос за водоснабдяване, спешните действия са признак за дългогодишно лошо управление. В управлението на водите най-важното е научнообоснованата и природосъобразна политика, обезпечена с добър анализ и навременност на мерките.

В този предвидим за години напред сектор, като чуя за спешни мерки, и настръхвам, защото това значи корупция. Работата на правителството изглежда така: карате си десетки хиляди километри колата, без да проверявате маслото и пренебрегвате червената лампичка на таблото. Двигателят остава на сухо и ви се натрапва спешното решение да си купите нова кола или нов двигател. А нямаше ли да бъде по-лесно да смените маслото навреме?

През уикенда екоминистърът заяви също, че трябва да се търсят източници на вода извън язовирите чрез сондажи. Какво мислите?

- Приветствам усилията на МОСВ да се търсят допълнителни водоизточници. Това е много важно, но пак казвам, стигне ли се до спешни мерки, за данъкоплатеца ще е скъпо, ефективността им ще е рискова, щетите за природата ще са големи, а корупцията - нахранена. Всичко в сектора е предвидимо с години напред и би трябвало да се работи за обезпечаване на нуждите при различни дългосрочни климатични сценарии.