Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Еврокомисията пита за нови политики срещу обезлесяване и загуба на биоразнообразие

В България защитените зони от "Натура 2000", които трябва да опазват биоразнообразието на Европейския съюз, са под натиск най-вече от застрояване.

© Вера Стаевска, Личен архив

В България защитените зони от "Натура 2000", които трябва да опазват биоразнообразието на Европейския съюз, са под натиск най-вече от застрояване.



Две обществени консултации, свързани с околната среда, събират мненията на гражданите на Европейския съюз до първата седмица на декември. До 2 декември се приемат за предложения как да се спре загубата на биоразнообразие на континента, а до 10 септември - препоръки за политики в световната търговия на съюза, с които да се осигури, че тя не стимулира обезлесяването на планетата. И двете допитвания изискват отговорите на гражданите да се подават след регистрация и в отговор на текстове на английски език.


Загубата на биоразнообразие - без успех на Европа досега


Амбицията на Европейския съюз за спиране на загубата на биоразнообразие в страните-членки продължава инициативи от предния програмен период, отбелязва допитването. След последните европейски избори от 2019г., обаче, Европейският парламент и избраната от него комисия са под силен натиск от увеличената група на "Зелените", поради което се очакват и конкретни политики, които да компенсират досегашното слабо представяне на ЕС в опазването на природата. По-конкретно, преди година Брюксел се ангажира с Европейска зелена сделка, сключена при утвърждаването на новата еврокомисия на Урсула фон дер Лайен, от която по-късно неразделна част стана и нова рамка на Стратегия за биоразнообразието до 2030г.


Докладът към допитването на Брюксел за нужните мерки за биоразнообразието повтаря някои от тревожните факти. Последните оценки на състоянието на биологичното разнообразие в ЕС показват, че загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите продължават тревожно. Глобалната оценка за биоразнообразието на IPBES (Междуправителствена научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги) съобщава, че средно около 25% от видовете в оценените животински и растителни групи са застрашени, което предполага, че около 1 милион вида вече са изправени пред изчезване, много в рамките на десетилетия, освен ако не се предприемат действия.




Цитиран е и докладът за защитената от "Натура 2000" природа в ЕС с данни до 2018г (макар и с редица съмнения към данните от някои страни-членки, например липсващи теренни проучвания от България). Според него делът на дивите видове птици с лошо и незадоволително състояние в страните-членки се е увеличил до 39% между 2013 г. и 2018 г .; само 27% от оценките показват задоволително състояние, като 63% показват лошо или незадоволително състояние, от които 35% се влошават допълнително (и само 6% се подобряват); и само 15% от оценките на местообитанията показват добро състояние.


Освен това, първата общоевропейска оценка на екосистемите предоставя категорични данни за това, че целите, поставени за опазване на биоразнообразието до 2020г. не са постигнати. По-голямата част от европейските екосистеми са с влошаваща се тенденция и и настоящият потенциал на екосистемите да доставят дървен материал, защита срещу наводнения, опрашване на култури и отдих, не е подобрен и даже е по-нисък от базовата стойност за 2010 г.


В този контекст с допитването еврокомисията цели да предложи адекватни мерки за реално постигане на целите за спиране на загубата на биоразнообразие на континента. Стратегията за биологично разнообразие до 2030 г. предвижда създаване на конкретен План за възстановяване на природата на ЕС за увредените екосистеми и осигуряване на тяхното устойчиво управление. За да се състави този план, е поет ангажиментът на Европейската комисия да представи предложение през 2021 г. за правно обвързване на целите на ЕС за възстановяване на деградиралите екосистеми. Очаква се предложенията от допитването да дадат основата за този текст.


Може ли Европа да спре загубата на тропични гори


Дъждовна гора в Борнео

© Станимира Делева, Личен архив

Дъждовна гора в Борнео


Второто допитване на Брюксел, срокът за участие в което изтича след две седмици, е за това какви търговски практики да въведе Европейският съюз, за да не стимулира световната загуба на ценни гори. То цитира приета принципна позиция от 2019г. на съюза, която обаче няма правна стойност. В нея се констатира, че "горите в света са изправени пред сериозна опасност от обезлесяване и деградация, като между 1990 г. и 2016 г. е загубена площ от 1.3 млн. кв. км - това е равностойността на 800 футболни игрища, които изчезват всеки час". Подчертава се, че именно обезлесяването е основната причина за намаляване на биологичното разнообразие. Емисиите от земеползването и промените в земеползването, дължащи се предимно на обезлесяване, са втората най-сериозна причина за изменението на климата след изгарянето на изкопаеми горива.


Посочва се също, че "Въпреки всички положени до момента усилия опазването и устойчивото използване на горите не може да се гарантира с настоящите политики". Важен акцент е позицията, че "новозасадените гори не могат да заменят девствените гори, които имат високи въглеродни запаси и се характеризират с голяма възраст, единствени по рода си екологични характеристики и надеждна защита, която те предоставят на биологичното разнообразие".


Тъй като в Европа има много малка част останали девствени гори (или "първични" гори, съсредоточени в Румъния и България - виж тук), важно е потреблението на съюза да не стимулира внос на продукти, които се произвеждат в резултат от изсичане на девствените гори на тропичните страни. Различни данни показват разминаващи се цифри за важността на разрастващите се палмови плантации и други земеделски практики, край които се наблюдават палежи на девствени гори основно в Индонезия и Африка.


Независимо от споровете за числата, данни на ООН, цитирани в позиция на Европейския парламент от 2017г изрично посочват ,че превръщането на гори в обработваеми земи е основният фактор за обезлесяване на планетата. Тези данни са отразени в решение на Европейския парламент от 2017г. за ограничаване вноса на продукти с палмово масло на континента. Отбелязва се, че сегашните регулации не са достатъчно ясни и не позволяват контрол, както и че внесеното в ЕС палмово масло освен в известните пакетирани продукти се ползва в 50% от случаите като суровина за "био" горива. Това решение на евродепутатите от 2017г изисква конкретни мерки на Брюксел в отговор на проблемите с консумацията в Европа на продукти с палмово масло и отчитането на енергия от "биогорива".


Всички тези теми са частично застъпени във въпросника, отворен за попълване до 10 декември на страницата на еврокомисията. Въпреки това палмовото масло е едва маркирано като текст в скоби, а темата за биогоривата и ползването на дървесни продукти за източници на енергия не е цитирано като тема за дискусия. Към момента официалните данни показват, че със своя дял от 60% именно енергията от биомаса е основният отчитан фактор за напредък към "енергия от възобновяеми източници", независимо от възраженията за такова ползване на горите.


Публикуваните обществени допитвания са първа стъпка за очертаване на по-ясен дебат и възможни промени в политиките на ЕС, които към момента не успяват да въздействат на процесите на загуба на биоразнообразие и обезлесяване - на европейско и глобално ниво.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK