Данита Заричинова, екоактивист: Имаме нов проблем - замърсяването с еднократни маски

© Виктор Троянов

Данита Заричинова е част от екипа на сдружение "За земята". През последните години, не спира да разяснява публично и да се бори активно за преустановяване на зачестилите вредни и често нерегламентирани практики на горене на отпадъци във въглищните централи в страната, както и за драстично ограничаване вноса на отпадъци в България. През 2019-2020 г. Данита и колегите й постигат огромен пробив, след като Върховният административен съд върна делото по тяхна жалба срещу инсинератора на Топлофикация-София. Тя координира високопланинско почистване на "За Земята" в Рила, работи активно в кампаниите "Свободни от пластмаса" и "Нулеви отпадъци", създава инициативи като СИПИ.ЕУ и умна раница. Заричинова е и сред създателите на Младежки клуб по пешеходен и велотуризъм като генератор на събития, допринасящи за адекватно присъствие на човека в планината. Доброволец е при гасене на пожари и опръстеняване на птици.

Данита Заричинова получи наградата "Активист на годината" на Българския хелзинкски комитет, който всяка година раздават награди за принос към правата на човека. "Дневник" й зададе няколко въпроса по повода.

Какво е да си активист в България и то по такава сложна тема? Колко е трудно?

- Със сигурност да си активист в България не е скучно, постоянно се сблъскваш с нови и нови казуси, без предишните да са приключени, но пък е вдъхновяващо да виждаш дори и малки промени в добра посока, а тях ги има.

Конкретно с темата, по която съм най-активна - замърсяването с отпадъци и проблема с горенето им, често е трудно да привличаш вниманието на хората, повечето предпочитат да пуснат торбичката с боклук в кофата и да не знаят какво се случва после. За щастие и благодарение на усилията на много активисти в цялата страна това започва да се променя.

Какво ви взима и какво ви дава?

- Взима ми много време. Активизмът има и една доста скрита част в четене на научни доклади, становища, решения на съда и т.н., което отнема много часове, но за мен и колегите в "За Земята" е най-важното да сме винаги с добре аргументирани тези, за да има доверие към нас и мисля, че го постигаме.

Дава ми удовлетворение, че правя нещо полезно. Също ми дава много нови приятелства с изключително различни хора от цяла България и от целия свят.

Имате ли спомен кога и как тази тема стана важна за вас?

- От много години всеки свободен момент съм в планината, а там най-силно се вижда проблемът с отпадъците, защото контрастът е огромен между дивата природа и замърсяване с пластмаса например.

В България темата за екологията като цяло не среща толкова привърженици, такава масовост (въпреки протестите през годините), колкото в други държави. Така ли е по ваша преценка и ако да - защо?

- Донякъде е така. Много пъти съм чувала коментари - "то цялата ни държава ще се разпадне, ти с отпадъци си тръгнала да ме занимаваш", може би това е отговорът - има прекалено много проблеми. Освен това има целенасочен "черен ПР" към екологичните организации в определени медии, което също допринася. Но мисля, че нещата се развиват и все повече хора се интересуват от екология, най-вече младежите, дори това за тях е нещо съвсем естествено - да мислят по-природосъобразно.

Как може това да се промени?

- С повече активности извън София, в по-малките градове има изключително осъзнати хора, които имат нужда от малко подкрепа, за да правят големи промени и да вдъхновяват още хора около себе си.

Как кризата с коронавирус се отрази на активизма в България и като цяло?

- В моята работа най-много се отрази точно на живите срещи с местни активисти, станаха почти невъзможни, а те няма как да се случват онлайн. Отрази се и доста зле върху пластмасовото замърсяване...Върнахме се няколко крачки назад с усилията си и успехите от последните години. Имаме си даже чисто нов проблем за 2020 - замърсяването с еднократни маски. Но пък, от друга страна, хората доста повече се замислиха за здравето и имунната система и осъзнаха връзката им с чистата околна среда.

На какво ви научи изминалата година?

- На търпение със сигурност и на малко по-бавен живот. В нормални обстоятелства се виждам с изключително много хора и всяка седмица пътувам из страната и мислех, че е невъзможно да има друг начин на живот. Но все пак се надявам скоро да се върне предишният.

Какво си мечтаете за следващата година?

- За положителна промяна след така важните избори, които предстоят, и повече екологично мислещи управляващи. Може би съм много голям оптимист, но виждам как има развитие в местната власт в много общини - те се свързват с нас, има повече комуникация между администрациите и гражданите, така че се надявам и на национално ниво най-после да се случи. Иначе си мечтая и за голям фестивал без отпадъци.

Имате ли дума/израз за 2020?

- Прегръдка