© морски плаж Созопол-централен
Морето е отнесло част от пясъчната ивица на Созопол след проливните валежи от последните дни. Това показват фотографии, разпространени до медиите от концесионера на централния плаж на града.
Според съобщението на фирмата това бедствие е нямало да има такива последици "ако имаше предпазни пясъчни диги". Фирмата е поискала информация от отговорните институции и възможни нанесени допълнителни щети от отводнителните канали на град Созопол, които са заустени направо на пясъка и водите, които се изливат от тях са накъсали на парчета ивицата.
След медийните съобщения вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова нареди да се провери състоянието на двата созополски плажа - централния и Харманите. Ще бъде установено какви са щетите на плажа и на разположените на него преместваеми обекти. В началото на май ще има нова инспекция, която да установи дали е възстановен напълно плажът в границите от предходния летен сезон.
Ежегодно граждани протестират срещу практиката на концесионера на созополския плаж да изкопава част от пясъка през зимата за защитни валове. Преди месец той бе глобен за поредния случай със 7 хил. лева.
Строежът на пясъчни диги е регулярна практика на концесионерите на плажовете през зимата, за да защитят от нахлуване на морските вълни своите "временни" постройки. Също както и изравняването на пясъка с тежка техника през лятото, обаче, често тези дейности увреждат дюни (виж тук). Такова увреждане подлежи на наказания по силата на Закона за биологичното разнообразие и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Ако обаче разораваните дюни са само "зараждащи се", не са включени в правителствените карти или не попадат в защитена зона от "Натура 2000" или защитена местност, на практика контрол над увреждането им няма (виж например тук).
Когато отнемането на пясък от плажовете не засяга картирани дюни, то не нарушава ЗБР и ЗУЧК. Изкопни работи в морската акватория представляват нарушение на Закона за водите, но граничната периодично заливана линия не винаги се идентифицира като такава. Изкопаването е нарушение според бившия министър на туризма Николина Ангелкова и когато е изземан неправомерно на пясък.
В много от случаите изкопаният пясък бива струпван за защита през зимата на "преместваеми" заведения, без да има увреждане на дюни, навлизане в акваторията или изнасяне на пясък извън плажа. И докато законът не спира такова изравяне, изтънелият плажен слой постепенно бива напълно унищожаван и свръхексплоатираният морски пясък изчезва.
Проверка на Басейнова дирекция "Черноморски регион" от миналата години показа, че пясъчни диги са изградени по цялото Черноморие, а на места и по протежение на целите плажни ивици. Такива "защитни" стени от изровен пясък са били установени на 5 плажа край Варна - на градския плаж "Рапонги", пред хотелите "Азалия", "Астор Гардън" и във ваканционния комплекс "Слънчев ден" в курорта "Св. Св. Константин и Елена", пред т.нар. фитнес на лидера на партия "Воля" Веселин Марешки на централния плаж "Кабакум, както и по цялото протежение на плажната ивица в курорта Златни пясъци. Няколко диги са изградени и на централния плаж в с. Кранево. Край плаж Академика в Равда е била установена дига с дължина около 150 метра и височина 3-3.5 м. Пясъчни диги са били открити и на територията на община Несебър по протежение на цялата плажна ивица в курорта Слънчев бряг, както на два от плажовете в Поморие и на плажа в защитената местност "Икантълъка" край Каварна.
