Брюксел към Радан Кънев: Започваме проверка на качеството на докладите за "Натура 2000"

Брюксел към Радан Кънев: Започваме проверка на качеството на докладите за "Натура 2000"

© Юлия Лазарова



В отговор на въпрос на евродепутата Радан Кънев ("Демократична България") за липсващи данни в докладите за "Натура 2000" еврокомисията започва преглед на последните доклади, подадени за периода 2014 - 2019 г. Това се разбира от отговора на комисаря по околна среда Виргиниюс Синкявичюс, публикуван преди седмица.


Европейската комисия признава, че качеството на докладите от различните страни е "доста разнородно" и обещава да започне "преглед на последния цикъл на докладване, който ще обхване качеството на данните и необходимите стъпки за подобряването му". За България статистиката на Брюксел показва, че има 10-25% липсваща информация.


Критиките


Причината за въпроса към еврокомисията е, че от години обществените поръчки за националния мониторинг на "Натура 2000" в България бяха критикувани за това, че не включват събиране на данни на терен. Миналата година възражения към вече подадените към Брюксел доклади, в които не бяха включени актуални данни въпреки разходваните евросредства за "мониторинг", бяха официално изказани в становища на академичните институции, специализирани в сферата на биоразнообразието (виж тук и тук). Дори и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към екоминистерството призна, че обществените поръчки за докладите са изпълнени с ползване на стари данни. Именно тези критики "за липсата на реални дългосрочни полеви изследвания" бяха и поводът за въпроса на Радан Кънев към Европейската комисия от ноември 2020 г.


Какво значение имат докладите




Тъй като докладите за "Натура 2000" определят за какво ще се харчат европейските пари за опазване на природата във всяка страна, е важно в тях да се отразява реалното състояние на приоритетните европейски видове и местообитания. Отговорът на Брюксел изрично подчертава, че докладите "следва да се основават на научни методологии и систематичен, статистически надежден мониторинг на типовете местообитания и видовете". Тепърва ще се очакват резултатите от проверката на докладите, която ще се извърши "заедно с експерти от държавите членки".


Според подадените от правителството данни в докладите за "Натура 2000" България е с минимален процент от важни видове в лошо природозащитно състояние, както показва <a href="https://www.eea.europa.eu/publications/state-of-nature-in-the-eu-2020" target="_blank">обобщението на Европейската комисия</a> за всички национални доклади

© Европейска комисия

Според подадените от правителството данни в докладите за "Натура 2000" България е с минимален процент от важни видове в лошо природозащитно състояние, както показва обобщението на Европейската комисия за всички национални доклади

Ако се приемат последно подадените през 2020 г. данни от правителството към Брюксел, особени проблеми за природата в България не се констатират. Това ще определи и по-малък акцент за нужни действия и финансиране за опазване на европейски приоритетни местообитания, сред които са например различни видове гори и дюни. Според подадените от правителството данни в докладите за "Натура 2000", България е с минимален процент от важни видове в лошо природозащитно състояние, както показва обобщението на Европейската комисия за всички национални доклади.


На този фон предвидената от 2013 г. насам линия на финансиране за изкупуване на земи (мярката "М 96 - Закупуване на земи, включително компенсация за правото на строеж", която е изрично вписана в националната приоритетна рамка за действие за "Натура 2000" в България) до момента не е дала нито лев за изкупуване на застрашени от строежи частни имоти. Така уплътняването на строежите в планински и морски туристически зони продължава, независимо че на теория са защитени от "Натура 2000", тъй като често като приоритет се поставят правата на частния собственик, за чието обезщетение държавата не отделя средства.


Неизпълнение на европейска директива


Европейската природозащитна Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна ясно поставя изисквания докладването за "Натура 2000" на всеки 6 години (чл. 17) да стъпва на данни, които да бъдат набирани чрез регулярен мониторинг (чл. 11), за който от страните членки са задължени да извършват "необходимото изследване и научната работа" (чл. 18).


Според цитираните от ИАОС ползвани данни обаче в България през периода 2014 - 2020 г. липсва не само "регулярен", но и какъвто и да било теренен мониторинг и научна работа въпреки сключените договори с отпуснати пари от Европейския съюз за това. Повече за обществените поръчки за "Натура 2000" можете да прочетете тук.


Категоричната позиция на ИБЕИ-БАН и НПМ-БАН от миналата година бе безпрецедентна от страна на научната общност по темата с управленските доклади за "Натура 2000". От становищата на двете звена на академията на науките стана ясно, че не са спазени изискванията за събиране на данни нито по директивата за местообитанията, нито по директивата за птиците. Академичните институции бяха и част от реакцията срещу планираните през 2019 г. промени в Закона за биологичното разнообразие, когато специализираната научната общност се обяви единодушно срещу опита на МОСВ да отслаби защитата на "Натура 2000", но до 2020 г. не бяха критикували официално проблемите в процедурите на докладването.


През 2018 г. директорът на Националния природонаучен музей към БАН проф. Николай Спасов също се обяви за нуждата да се коригира мониторингът на "Натура 2000", така че да се осигурят реални научни изследвания и актуални данни, които да залегнат в докладите към Европейската комисия и в националното управление на околната среда.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK