(Без)крайните срокове: как в половин България строежите на парче ще продължат още две години

Строежите на брега на Синеморец продължават въз основа на стари подробни устройствени планове (ПУП), одобрени в периода 2002 – 2011 г., докато общият устройствен план (ОУП) на Царево бе отхвърлен с масови становища за пореден път през април 2020г. именно заради протести срещу планирано ново строителство.

© Васил Гюров, Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев Бряг!

Строежите на брега на Синеморец продължават въз основа на стари подробни устройствени планове (ПУП), одобрени в периода 2002 – 2011 г., докато общият устройствен план (ОУП) на Царево бе отхвърлен с масови становища за пореден път през април 2020г. именно заради протести срещу планирано ново строителство.



През 2013 г. покрай поредния скандал с незаконни строежи по Черноморието, парламентът задължи всички общини в България да приемат Общи устройствени планове (ОУП) с ясна стратегия какво ще може да се строи на територията им. Така трябваше да отпадне завинаги възможността на апетитни места из цялата страна да се получават разрешения за строежи "на парче" и хаотично да израстват сгради, а кметовете бяха заплашени с високи глоби, ако спешно не започнат процедурите по изработването на плановете.


Седем години и 18 млн. лв. по-късно скандалът, предизвикал законовите поправки отдавна е забравен, половината от общините в страната все още не са приели изисквания документ, а безразборното строителство, базирано на подробните устройствени планове при липса на общ, може да продължи още поне две години. При това напълно законно, след като в края на миналата година срокът за изготвяне и приемане на планове беше удължен от Народното събрание за трети път. Това стана чрез любимата на управляващата партия ГЕРБ законодателна техника - с промени в Закона за местното самоуправление, при които с преходни и заключителни разпоредби бяха изменени срокове по Закона за устройство на територията (ЗУТ).



Това е третото удължаване на първоначално определения срок - 1 януари 2016 г., заради неспазването му - през 2016 г. крайната дата се отлага за 2018, след това през 2019г се констатира липса на напредък и се измества за януари 2021г., а с промените от последния декември вече е 31 януари 2023г. Последните две отлагания са направени по предложения на един и същи депутат - Александър Ненков от ГЕРБ.




По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) от средата на януари 118 от общо 265 общини в България все така нямат написани общи устройствени планове. Проверка на публично достъпната информация показва, че поне десет от тях са по Черноморието. Сред тях са Бяла (където продължават апетитите за застрояване на зоната около плажа за екотуризъм Карадере), Шабла (в зоната е друг предизвикващ инвеститорски интерес плаж - Езерец), Каварна, Несебър, Приморско и Царево (с плажа Силистар, природния парк Странджа, Синеморец и екоплажа Корал). Още десетина пък са в съседство с национални паркове, като Габрово, Гоце Делчев, Дупница, Карлово, Сандански, Тетевен и Троян. Някои от останалите липсващи общи устройствени планове трябва да уредят бъдещото развитие на райони в близост до природни паркове или зони от европейската мрежа "Натура 2000" като например родопските общини, сред които Батак и Смолян."Към настоящия момент 147 общини в България разполагат с одобрени актуални общи устройствени планове за цялата им територия. В периода 2014 - 2020 г. за дейността по финансово подпомагане изработването на ОУП на общини от са предоставени трансфери в размер на малко над 18. 2 млн. лв.", се казва в съобщението на регионалното министерство, през което минава отпускането на държавни средства за подпомагане на общините при изготвянето на плановете.


Какво е общ устройствен план


Според закона Общият устройствен план (ОУП) определя предназначението и границите на териториите за населени места и селищни образувания, както и на земеделските, горските и важните за природна и културно-историческа защита територии. В него се очертават застрашените от бедствия територии, както и териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне. С ОУП се определя и разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура - пътища, електроснабдяване, транспортна, водоснабдителна, канализационна, газоснабдителна или електроснабдителна мрежа.


Описаното в общите устройствени планове е задължително да се взима предвид при изготвянето на подробните устройствени планове (ПУП), които представляват планове за конкретни проекти и строежи. Именно тук е законовата вратичка, която позволява до приемането на Общ устройствен план, общината да издава разрешения за отделни строежи, базирани на подробен устройствен план. Това трябва да бъде прекратено едва след влизането в сила на ОУП, като според Закона за устройство на територията (ЗУТ) дори е записано изрично, че заварените подробни планове спират да са в сила, ако противоречат на общия.


Защо са им на общините планове


Липсата на общи устройствени планове е една от "ябълките на раздора" между строители и природозащитници. От 2012г. насам се очаква с плановете да се сложи общата рамка, която да показва къде в рамките на общината може да се развива ново строителство, като при изработването на всеки ОУП се правят и съответните екооценки, изисквани от българското и европейското законодателство.


Съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС) се изготвя екологична оценка, а според закона, определящ правилата за европейската мрежа "Натура 2000" в България (Закона за биологичното разнообразие - ЗБР) се извършва и оценка за съвместимост на проекта с целите на "Натура 2000". Изготвянето на ОУП, екологичната оценка и оценката за съвместимост протичат успоредно, като обсъжданията на трите документа се извършва заедно, след като са готови и трите.


Ако екооценките са некачествени, планът не може да бъде приет - какъвто бе и последният случай при отхвърляне на екооценката на ОУП за Приморско през последната година заради жалба на природозащитници от Българска фондация биоразнообразие за планираното плътно застрояване край Ропотамо. Също през последната година проектът за изменение на общ устройствен план на община Царево пък предизвика масов граждански протест и хиляди становища срещу планираното застрояване, включително вилни селища в парк Странджа и удвояване на сградите в село Синеморец.


И докато граждани протестират срещу амбициите на общините за застрояване, факт е, че спирането но общите устройствени планове не помага на природата в дългосрочен план.



Продължава застрояването "на парче" въз основа на планове за отделни имоти (ПУП), които са утвърдени при старото законодателство. Най-пресният пример за това е Синеморец, където и това ляло имаше протести срещу намерението на общината да позволи застрояване с подготвения нов ОУП. Междувременно, въз основа на стари подробни устройствени планове край селото вече се издигат строежи с хоризонт за нов квартал от 32 сгради на самия морски бряг, в рамките на природен парк Странджа и две европейски защитени зони от "Натура 2000".


Дългогодишното забавяне в регулацията поставя в неясна среда и собствениците на имоти, които не могат да планират дългосрочно възможното ползване на земите си. Именно по инициатива на собственици от Каварна заради забавяне на местния общ устройствен план възложен още от 2014г., но все още неизпълнен) през ноември миналата година бе направен опит от "Обединените патриоти" да легализират зони за строежи, в които да няма ограничения за строежи. Както заобикалянето на изискването на закона за съобразяване на развитието с ОУП, така и неизпълнението на задължението на общините за разработването им, обаче, не дават систематична картина за това какво и къде може да се планира в общините.


Важно е, но по-нататък


По въпроса за важността на общите устройствени планове няма разногласия. Едновременно с това няма и натиск за реалното приключване на процеса, въпреки че те се финансират от националния бюджет. Последното удължаване на срока през декември 2020г. беше прието единодушно - от общо 108 народни представители 106 са се обявили "за", само двама са гласували "въздържал се" и нито един не е бил "против".


Още през 2014г. тогавашният министър на околната среда и днешен председател на парламентарната екокомисия Ивелина Василева (ГЕРБ) заяви, че "българското законодателство дава достатъчно защита и гаранции за опазването на защитени зони по протежението на Черноморското крайбрежие", но е необходимо "да се приведат в действие разпоредбите на закона". И посочи, че това включва утвърждаване на заповедите за обявяване на защитените зони (и към момента тече наказателна процедура срещу България за липсата им), специализираните кадастрални карти на дюните (и към момента с липси) и разработването и одобрението на общите устройствени планове на общините по протежението на черноморското крайбрежие.


При гласуването в парламента на 10 декември 2020г. за поредното удължаване на срока за разработване на ОУП очаквано бяха изразени критики от опозицията. Депутатът от БСП Любомир Бонев напомня, че броят на общините без планове е същият както при предишното отлагане през 2018г. и "това безкрайно отлагане трябва да престане като манталитет и процедура". Посочва и още един проблем - плановете трябва да се съобразят със зоните от "Натура 2000", но за над 200 от тях все още няма ясни правила, които трябва да се определят в заповеди от екоминистерството (Повече за този проблем виж тук).


Манол Генов, също от левицата, пък обвинява регионалния министър, че не е санкционирал нито един кмет забавянето, въпреки че има право на това по закон: "Досега не съм чул някой кмет да е глобен... за това че нищо не е свършил по изработването на общия устройствен план".


Експертът по териториално устройство и столичен общински съветник Тома Белев ("Демократична България) коментира в свой анализ за инициативата "Зелени закони", че с промените на ЗУТ от 2012 г. е разрешено с новите общи устройствени планове (ОУП) да не се отразяват нереализираните към момента подробни устройствени планове (ПУП), ако за това има екологични причини или причини свързани с човешкото здраве. "Теоретично, общината може да прецени, че досегашните зони за урбанизация са достатъчни и да не предвижда разширяването на площите за строителство", напомня Белев.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK