Седмицата на гората и малко добри идеи как да я пазим

Седмицата на гората и малко добри идеи как да я пазим

© Юлия Лазарова



Както всяка година, първата седмица на април се празнува от горскостопанската общност в България като патронен празник. Традицията датира от 1925 г. и е свързана с първите организирани залесявания след Освобождението, когато България страда от поройни наводнения, ерозия и засушаване след дългогодишна интензивна сеч (виж фотогалерия тук).


През последните десетилетия в България гората е една от основните каузи, около която гражданите се обединяват. "Изсичането и унищожаването на горите" е най-сериозният проблем за природата на България в серия от национални изследвания на "Алфа Рисърч" за WWF-България, който е "предпочетен" като приоритет за справяне дори пред застрояването на Черноморието. Сечта, дори и когато е планирана като безвредна за здравето на гората и позволена със съответните документи, се сочи като порочна практика, а защитата на вековните гори обедини хиляди гласове в надпревара за европейското отличие за добра практика в защита на мрежата "Натура 2000" в целия Европейски съюз.


Именно работата на професионалната общност, която се грижи за законното планиране на сечите и залесяванията и за контрола им, е в основата на настоящото състояние на горите, които покриват 1/3 от територията на България. Според данни от интервю на "Дневник" с д-р Евгени Цавков, преподавател по дендрология и уредник на Музея на Лесотехническия университет (ЛТУ), към 1934 година залесеността на България е 25 %, а към април 2019г. - 33 %, като за Европейския съюз е 31 %.




През 1936 г. землището на с. Кости в Странджа е нискостъблено сечище за добив на дърва за дървени въглища.

© Музей на ЛТУ

През 1936 г. землището на с. Кости в Странджа е нискостъблено сечище за добив на дърва за дървени въглища.


Затова по случай Седмицата на гората "Дневник" ще представи няколко от добрите практики при стопанисването на горите, въвеждани съвместно от държавните горски служби и природозащитните организации. Благодарение на тези практики горите оцеляват, като дават вода, чист въздух и спокойствие както на дивите си обитатели, така и на хората.


Залесяванията


Според историческата справка на списание "Гора" Седмицата на гората в България е започнала като Празник на залесяването през 1925 г., въведен покрай приемането на осмия за България Закон за горите. С приемането на закона две министерства - на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти - постановяват създаването на празника, като той се превръща в масово залесяване из страната и продължава и през следващите години. Целта на празника през този период е доброволен труд за страната, която по това време се нуждае много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села. Честването се превръща в Седмица на гората през 1934 г. и включва разнообразни събития - от залесявания до беседи.


Залесяванията все още са най-популярният начин, по който хората се опитват да помогнат за опазването на природата - от корпоративни събития до доброволчески инициативи. По повод нуждата тези инициативи да са консултирани с горските служби и съобразени с видовете дървета и географските условия, където се засаждат младите гори, за да бъдат те здрави и да дават дом за местните растения и животни, "Дневник" припомня своето интервю с Нели Дончева, ръководител на горската програма на WWF-България.


Залесяванията са традиция на служителите в горската администрация за патронната за тях Седмица на гората.


Опазване на старите гори


При последното издание на наградите на Европейската комисия за добри практики в мрежата "Натура 2000" се установи, че първо място получава България със своята законодателна защита на 10% от горите в "Натура 2000" като стари гори с ограничена човешка намеса получи престижна награда в Брюксел. Инициативата е дългогодишна, осъществена в партньорство от природозащитните организации и Изпълнителната агенция по горите. Тя спечели убедително гражданската награда "Натура 2000" в конкурса на Европейската комисия, като при закриването на вота на 22 септември беше получила над 11 000 гласа на фона на 5000 за подгласника си.


От 2016 г. със заповед на Министерството на земеделието и храните 109 000 ха са защитени като "гори във фаза на старост", като те са само гори държавна собственост. Подборът е направен на базата на подробен анализ от държавните горски стопанства на предложенията от научните и природозащитните организации за конкретни горски територии от зоните от "Натура 2000". За защита на вековните гори през последното десетилетие със своята дейност допринасят експерти от научната горскостопанска общност, Коалицията "За да остане природа в България" и лесовъди в горските стопанства. През последните години WWF-България анализира и общинските гори, които имат качествата на "гори във фаза на старост" - според организацията това са около 9.5% от общинските гори в България, или 50 хил. от общо 523 хил. хектара. По препоръка на природозащитниците вече са защитени част от тези гори с решения на общинските власти в Ботевград, Севлиево, Кюстендил и Харманли.


Известни като "вековни гори", старите гори имат най-голяма роля за опазване на водите, пречистване на въздуха и съхраняване на биологичното разнообразие. При определянето на една гора "във фаза на старост" обаче се има предвид не само възрастта на дърветата, а и признаци като структурата и размера им (който и при млади дървета, и в различни условия може да е голям) и наличие на мъртва дървесина, която помага за поддържане на разнообразен живот в гората.


Затова и експертите предпочитат да наричат тези гори "гори във фаза на старост", отчитайки всички техни характеристики. Те са важни с функциите си за съхраняване на ценен генофонд и опазване на биологичното разнообразие, тъй като са специфична комбинация от условия на живот за различни биологични групи, сред които и на редки птици, растения и насекоми.


Вековните и биотопните дървета


По-просто стоят нещата с вековните дървета. При тях дори само възрастта им е достатъчен "атестат" за важната им роля за опазване на генетичния фонд на българската гора. Тази роля им дава право на специален статут по националния Закон за защитените територии. Според закона, ако те бъдат документирани, могат да бъдат защитени "отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места", като с това се забранява изкореняването, отсичането, кастренето и увреждането им.


Кампания на Асоциацията на парковете в България и сдружение "Балкани" в момента набира граждански свидетелства за вековни дървета, за които природозащитниците да подготвят необходимите документи, които да им гарантират законова защита. Според информацията на кампанията в момента в България са защитени едва 2193 дървета. През 2019 са обявени за защитени само 9 вековни дървета, а през 2020 - нито едно. Кампанията за регистриране на нови защитени вековни дървета ще продължи през цялата 2021 г. и е подкрепена и от Изпълнителната агенция по горите.


От години природозащитници и учени подчертават и важността на старите дървета за другите живи същества в гората. В публикацията за биотопните дървета, създадена по проект на сдружение Зелени Балкани за устойчиво управление на горите в защитените зони от "Натура 2000" в област Смолян, се разяснява кои са дърветата, които се използват от свързаните с гората растителни и животински организми. Поради специфичните си характеристики тези "биотопни" дървета имат ключова роля за съществуването на стотици видове растения и животни и за поддържане на биологичното разнообразие в горите. Биотопните дървета са обикновено тези с голям размер и възраст, които често изчезват в интензивно стопанисваните чрез сеч гори. Те обаче са от изключителна важност за формиране на пространствената им структура и запазване на генетичното и видово разнообразие.


Обикновено биотопните дървета като по-стари създават благоприятна среда за значително покритие от мъхове, лишеи и гъби. Дървета, в които части от кората са отделени от стъблото, осигуряват цепнатини и пространства за хранене и укрития за прилепи и видове като горската дърволазка и горската зидарка. Характеристики като пречупен или разклонен връх, чадъровидна корона или големи клони пък предоставят възможности за почивка и гнездене на едри птици като орли, ястреби, чапли, щъркели и други да изграждат гнезда. Биотопни дървета могат да бъдат и високите единични дървета, които осигуряват добра видимост и често се използват от хищните птици в търсенето на плячка и за почивка. Те са особено ценни, ако са разположени в покрайнината на гората или ако граничат с открити пространства или водни обекти.


Дървета с хралупи и особено едроразмерните дървета, които в горните 20% от височината на стъблото имат сърцевинно или външно гниене, са особено ценни според горските експерти. Отдалечеността им от земята осигурява безопасност и спокойствие на видовете, които ги използват за убежище или място за хранене. В тях се формира и специфичен микроклимат, подходящ за развитието на високо-специализирани насекоми.


Можете да видите повече за биотопните дървета и как те се вземат предвид от горските стопани тук:

Филм за биотопните дървета на WWF


Крайречните гори


Пет са видовете крайречни гори, които също са защитени от европейската мрежа "Натура 2000" като ценни природни местообитания (виж повече за "Натура 2000" тук). Със съвместни дейности Изпълнителната агенция по горите и WWF възстановяват крайречни гори на няколко места в България.


Крайречните гори са важни за природата и за хората, защото имат специфична роля за редица растителни и животински видове, предпазват бреговете от ерозия, помагат в борба срещу наводненията. Те са съставени от водолюбиви видове и са естествено свързани с реките - и затова и са с ограничено разпространение.


Заплахи за тях, въпреки защитата им от "Натура 2000", съществуват. Те са породени от изсичане с цел освобождаване на площи за земеделски нужди, строителство и за плантации за бързо производство на дървесина от хибридни тополи и върби, както и заради практики като "корекции" на на речните корита и изземване на инертни материали от тях. Други заплахи са нерегламентираните и неправилно изведени сечи, изграждането на мини-ВЕЦ, залесяване и обрастване с нехарактерни чуждоземни видове и замърсяване на бреговете с битови и промишлени отпадъци.


Повече за крайречните гори можете да видите тук:

Филм за крайречните гори на WWF


Нови гори в запустели ниви


Освен залесяването на изсечени гори и опазването на старите, през последните месеци природозащитни експерти посочиха и междинен вариант - документиране на естествено появили се "самозалесили се" гори. Казус с опит за законопроект на ВМРО, който целеше улесняване на сеч в земеделски площи показа, че според експертен анализ на "Зелени закони" близо 4 милиона декара гори върху земеделски земи официално не са инвентаризирани и не съществуват като гори.


Според анализа за да бъдат те защитени, е важно да се извърши прекатегоризирането им в горски територии по реда на Закона за горите, като в голяма част от случаите става въпрос за ниви, които не се ползват и на които са израсли гори на възраст над 50 години. Природозащитниците призоваха и партиите в бъдещия парламент да създадат правни критерии за това кога една нива продължава да бъде земеделска земя и кога се превръща в гора.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на fpyyh
    fpyyh
    Рейтинг: 2179 Неутрално

    Това е лесно, като не я сечем за огрев на неандерталци.

    за да разберете всичко за белодробния рак, продължавайте да пушите
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2417 Неутрално

    От години срещу свещените български гори системно се извършва брутално ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!!!

  3. 3 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2879 Разстроено

    Сечене метър над земята, че е по-удобно. Ромски работи.

  4. 4 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4890 Неутрално

    Доживях да видя как откраднаха и изсякоха гори които аз съм залесявал лично като дете.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  5. 5 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1914 Неутрално

    Когато се прави избор между гората и облагодетелстването на няколко олигарха - гората губи.

  6. 6 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4878 Неутрално

    Когато се прави избор между гората и облагодетелстването на няколко олигарха - гората губи.
    —цитат от коментар 5 на atmanpg


    Сезирай Гешев!

  7. 7 Профил на Тони КОСТОВ
    Тони КОСТОВ
    Рейтинг: 1146 Неутрално

    Закриване на ДЪРЖАВНИТЕ ГОРСКИ ДЪРВОДОБИВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ !!!

  8. 8 Профил на falcone
    falcone
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    Не е лошо да се изгледа министъра на околната среда - Ревизоро от тази сутрин по БНТ. Мини и подводни камъни за следващите правителства. Нито веднъж не са се обсъждали от правителството екологични теми, наказателни процедури една след друга. Никакви пари за екология .

  9. 9 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3438 Неутрално

    Едно време Горският пазеше гората, сега неще. Щото на Горския му сложиха нов Господар - алчен, долен, нагъл, безскрупулен. Костов раздаде апетитни парчета на своите гаулайтери, а Пешо получи хиляда декара родопска гора. Монката цели 25000. И веднага станаха най-големите пожари откак България се помни. И тя се превърна в едно голяма сечище.
    Защото трябваше да се пръкнат милионери и държавата да стане демократическа, капиталистическа и атлантическа. Е, ми стана!

  10. 10 Профил на danielv
    danielv
    Рейтинг: 1696 Неутрално

    За да опазва гората, на човек трябва да му идва отвътре.

  11. 11 Профил на opoziciq
    opoziciq
    Рейтинг: 1140 Неутрално

    За да опазва гората, на човек трябва да му идва отвътре.
    —цитат от коментар 10 на danielv


    +++





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK