Бездомните кучета - между страха и грижата

Бездомните кучета - между страха и грижата

© Надежда Чипева, Капитал



В сряда вечер кметът на Кричим Атанас Калчев отправи апел към своите съграждани, с който поиска "незабавно да бъде прекратена порочната практика" по хранене на бездомни кучета и котки на обществени места". Освен това кметът заяви в обръщението си, разпространено и до медии, че до края на мандата му в общината няма да бъде изграден приют за уличните животни.


Калчев възнамерява още с промени в Наредбата за обществения ред на Кричим да въведе глоба от 50 до 500 лева за хората, които предлагат храна или хранителни отпадъци на безстопанствени кучета и котки на обществени места. Според кричимския кмет "когато липсва гражданска и обществена отговорност за живота и здравето на съгражданите ни, единственият начин е финансови рестрикции за деянието."


Калчев аргументира апела си с невъзможността общинската администрация да се справи с овладяването на популацията и присъствието на бездомни кучета и котки. Той иронизира като недопустима "безкрайната" любов към бездомните кучета и смята, че с нея се създават предпоставки за застрашаване живота и здравето на гражданите.




Тъй като през годините темата за уличните животни предизвиква спорове между любителите на животните и страхуващите се от нападения, от "Дневник" потърсихме мнение на експерт. Апелът на кричимския кмет нарушава законите, категорична е Марта Георгиева, която през 2003 г. е координатор на програмата за бездомните животни на сдружение "На ти с природата", а днес - столичен общински съветник. Тя допълва, че противоречие според нея няма - "всички искат да няма улични кучета - и тези, които се грижат, и тези, които ги е страх."


Според Марта Георгиева заявките на кмета на Кричим да въведе глоба за хранене на животни и да не създаде приют са в противоречие със Закона за защита на животните. "Той лично трябва да бъде подложен на санкции по чл. 69 от Закона за защита на животните - кмет на община, който не организира изпълнението на програмата (за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България) и плана по чл. 40, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. , а при повторно нарушение глобата е в двоен размер," уточнява Георгиева.


Като дългогодишен активист за правата на животните Георгиева разяснява, че манталитетът "има животно-има проблем" и съпътстващият го апел "ако толкова ви е грижа за животното-вземете си го вкъщи" са логични само на пръв поглед. Тя посочва, че дългосрочното решение за спиране на притока на животни на улицата "е само едно, предписано от Световната здравна организация и Българската академия на науките и приложено във всички страни, където е имало, но вече няма бездомни животни: кастрация, ваксинация и връщане по места на бездомните животни до възпирането на новия приток."


Какво изисква законът


Задължението за организиране на приют съществува още от 2008г., когато е създаден Законът за защита на животните. Атанас Калчев е кмет на Кричим от 2007г., като очевидно досега не е предприел тези мерки. Според чл. 41 от закона общината е длъжна да създаде приют, в който кучетата да се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират, след което да се дадат за осиновяване или да се върнат по места под надзора на общината или неправителствени организации. Именно "кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите", уточнява алинея 3 от този законов член.


Още едно задължение на кмета се регламентира с чл. 16 от Закона за защита на животните - а именно, да осигури и сключен договор с ветеринарна клиника, в която да бъдат лекувани болни и наранени животни, намерени от хората.


Марта Георгиева, която към момента е общински съветник в столицата, допълва, че кметовете масово не спазват тези законови задължения, дори в София, където бюджетът за бездомните кучета е почти 3 млн. лв. всяка година. Тя посочва също, че забраната за хранене на бездомни животни е незаконна и макар множество кметове да са опитвали да я въведат, досега е отпадала в съда след обжалване при подобни случи във Варна, Враца, Стара Загора, Девин и Мирково.


"В случая най-плашещото е, че представител на изпълнителната власт, който трябва да съблюдава хуманното отношение към животните, си позволява да наруши забраната по чл. 7 , ал. 1 от Закона за защита на животните за проява на жестокост чрез действие или бездействие, както и на ал. 22 за извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да било начин, пряко или косвено към насилие над животни", допълва Георгиева. Тя призовава гражданите при подобни нарушения да подават сигнали на сдруженията "На ти с Природата" или "Помощ за животните "Дара", които имат опит в дела по този закон.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK