Вместо правила - забрана: граждански сдружения са против новата наредба за свободно къмпингуване

Вместо правила - забрана: граждански сдружения са против новата наредба за свободно къмпингуване

© Дончо Бораджиев, Бетономорие



Множество граждански организации и експерти в сферата на природозащитата и туризма се обединиха срещу проекта за наредба, представена в началото на месеца от регионалното министерство за "правилата, по които ще могат да бъдат разполагани палатки, кемпери или каравани по Черноморското крайбрежие." Срокът за подаване на становища е 1 юли, като днес бе разпространена общата позиция на природозащитни и туристически сдружения срещу проекта. Граждански становища събират подкрепа и в социалните мрежи.


Коалицията от организации и експерти призовава за оттегляне както на наредбата, така и на чл. 10А от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), който през 2019г. предвиди ограничаване на къмпирането. Становището е подадено от организации, между които Асоциация на парковете в България, Българска фондация биоразнообразие, Българска асоциация за алтернативен туризъм, Български туристически съюз, гражданските групи "Свободен Камен бряг", "За Делфините", "Да спасим Карадере", "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг!", "За спасяване на Делфин", "Спаси Пирин", организациите Софийски дискусионен форум, Интерактивна България, "Да запазим Корал", "Българско кемпер общество", "Камара на геодезистите в България" и други, както и експерти в сферата на туризма като доц. д-р Румен Драганов, проф. д-р Сергинов, ас.д-р Б.Калоянова, гл.ас.д-р Иво Попов , доц.д-р Ралица Стефанова, ас. Руслан Лозев


Първоначалният отзвук към проекта бе, че в предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) правила реално липсват, като обществените дискусии от последните години за нужната регулация за разполагането на палатки и кемпери не са взети предвид. Вместо това проектонаредбата предлага забрана за нощуване извън къмпинги, като се създава нова категория къмпинги, наречени "Места за временно разполагане" с режим на регистрация, даващ им пазарно предимство пред официалната категория "къмпинг".




До предложението на регионалното министерство за тотална забрана на възможността за преспиване извън специално регистрирани имоти с изградена структура, двуседмично предизвестие в общината и нотариално упълномощаване от собственик на имота се стигна след законови промени от на "Обединените патриоти" през 2019 г. Тогава с т. нар. "поправка Искрен Веселинов" в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) се въведе чл. 10а, отлагащ за бъдеща наредба правилата за нощуване извън къмпинги.


Проектът на наредба се разработваше от правителството "Борисов 3" от 2019 г. досега. В публикувания проект се въвежда задължение палатки, каравани и кемпери извън къмпинг да могат да се поставят само в регистрирани за тази дейност имоти. За регистриране е нужно заявление от техните собственици или упълномощени пред нотариус представители в общините за срок до 3 години със специални схеми за разполагане, достъп на автомобили, скици на поземления имот от кадастралната карта и други регистрационни документи.


Становищата дотук - изцяло негативни


В разпространеното днес общо становище на граждански групи, природозащитни организации и експерти в сферата на туризма бяха обобщени изразяваните масово мнения от публикуването на проекта на 1 юни досега. Изтъква се, че България няма стратегия за развитие за природосъобразен туризъм, че наредбата е следствие на лобистки законови поправки в ЗУЧК, които ограничават къмпирането, но не и строежите по Черноморието, както и че пълната забрана за къмпиране извън официално регистрирани имоти е нарушение на Конституцията на Република България.


Според организациите, наредбата трябва да се оттегли, като следващият парламент отмени "поправката Искрен Веселинов", с която през 2019г. бе въведен чл. 10А в ЗУЧК. Вместо такава наредба гражданските организации и туристическите експерти настояват държавата да разработи национална стратегия за къмпиране, като този път вземе предвид предложенията на заинтересованите страни.



В мненията, подадени от граждани към проектонаредбата в сайта за обществени консултации, се предлагат различни решения. Възможностите включват въвеждане на такса към данъка за всеки кепмер или каравана, разрешено палаткуване за 1 нощувка навсякъде извън урбанизираните територии при изисквания за почистване и глоби за нарушителите, забрана за строителството в 2-километровата зона зад плажовете и строги и реални санкции за тези, които унищожават и замърсяват плажовете, както и прекатегоризиране на къмпингите, които към момента имат характер на постоянни вилни селища.


Има ли работещи варианти?


Всички публично изказвани мнения определят нуждата от правила, за да се защити опазването на местата, към които интересът за къмпиране е най-висок - плажовете за природосъобразен туризъм и природните и националните паркове. Дори и експерти, защитаващи конституционното право на достъп и свободно къмпиране като Тома Белев от Асоциацията на парковете в България, настояват да има ограничения за целогодишното разполагане на каравани, за да могат всички граждани да имат равен достъп, както и да се запази красотата на гледката и природното богатство на България.



Целогодишното разполагане на каравани на държавния морски бряг е критикувано като загрозяващо пейзажа, както и прекомерното и продължаващо строителство. Едновременно с това, улесненият достъп до уникални природни местообитания води и до тяхното увреждане, както сочат данните за Седемте Рилски езера, така че ограничаване на посетителския поток и правила за разполагане на палатки на подобни места е необходимо.


В различни европейски държави практиката сочи, че е възможно създаване на разумни правила. Моделът на Дания позволява спане без палатка навсякъде, и общински безплатни места за къмпинг с осигурена вода и сметоизвозване и ограничение за престой до 2 дни, както и ограничения при разпъване на собствена палатка извън специално определените места това да се случва извън визуален обхват от път и отново с ограничение за една нощувка.


През 2018г. и 2019г. община Шабла пилотно приложи опит за общинско стопанисване на конкретни обекти, свободни за разполагане на палатки и кемпери, срещу минимална сума. Оказа се, че интересът на туристите е висок, а проблем е единствено в капацитета на общините да събират съответната такса и да обслужва контейнерите за боклук и преместваемите тоалетни.


Такива варианти предполагат увеличаване на капацитета на общините за контрол и отделяне на бюджет. За тези от тях, които стопанисват диви плажове по Черноморието, такъв бюджет е осигурен, тъй като 60% от средствата от концесионните такси за стопанисваните плажове трябва да се разходват за чистотата и сигурността на плажовете без концесия, включително трите плажа със статут "за природосъобразен туризъм". Повече за задълженията на общините по Черноморието спрямо "дивите" плажове виж тук.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK