Зам.-министър на екологията: Ограниченията за пластмасата ще навлязат постепенно

Европейската директива за <a href="https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_21_2709" target="_blank">забрана на пластмасата за еднократна употреба</a> включва и хартиените продукти с пластмасов вътрешен слой или покритие - като масово разпространените чаши за кафе.

© Лили Тоушек

Европейската директива за забрана на пластмасата за еднократна употреба включва и хартиените продукти с пластмасов вътрешен слой или покритие - като масово разпространените чаши за кафе.



Заместник-министърът в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Ренета Колева представи пред "Дневник" новоприетия Национален план за управление на отпадъците за периода 2021-2028 г. и очакваната през септември действаща наредба по Директивата (ЕС) 2019/904 за забрана на 11 вида пластмасови продукти. Планът за отпадъците бе приет преди седмица, а европейската директива от 2019 г. трябваше да бъде транспонирана в националното право и да се прилага от 3 юли 2021 г.


Какво да очакваме от новоприетия План за управление на отпадъците? Доколко той поставя конкретни задачи и срокове пред общините?


- Националният план за управление на отпадъците е със срок на действие 2021 - 2028 г. Основните цели са предотвратяване на депонирането и намаляване на образуването на отпадъци. Той е преход към ефективно оползотворяване на отпадъците като ресурси в кръговата икономика. В него са заложени конкретни цели и мерки, на чиято база общините ще разработят своите програми. Най-общо целите са: предотвратяване образуването на отпадъци, рециклиране и оползотворяване, намаляване на количествата на депонираните отпадъци. Заложени са и финансови инструменти, които общините да ползват, като държавата определя политиките, но общините са тези, които са отговорни за изпълнението на целите. Планът дава възможност на общините да проявят инициативност и да идентифицират действията, с които ще постигнат тези цели.




Факт е, че държавата се забави с плана и загуби немалко време, но сега го обсъждаме с представители на общините и обсъждаме трудностите, с които трябва да се справим. Несправянето би означавало нова наказателна процедура и санкции за България.


Трябва да стигнем от 65% депониране на отпадъци до 10% депониране до 2035 г. Това е сериозно предизвикателство и тук общините са водещи с техните регионални системи. От министерството имаме координираща роля за подкрепа. Правим срещи с тях и оползотворяващите организации, които също имат ключова роля за постигането на тези цели.


Като говорим за конкретни цели и проценти, смятате ли, че високата успеваемост, която България до момента отчита в рециклирането е реална?


- Не смятам, че имаме висока успеваемост в управлението на отпадъците. Имаме висока успеваемост от страна на оползотворяващите организации. Имаме данни за 7-8% оползотворяване чрез изгаряне, докато целите са за 25%, рециклирането е около 30% към момента, а трябва да е 60%. Далеч сме от необходимите резултати и трябва да действаме изключително бързо и адекватно. Всички тези проблеми не са нови, известни са от години и за тях са похарчени много средства от оперативните програми - за разделно събиране, за предварително третиране преди депониране.


Какви са сроковете за общинските програми за конкретни действия, предвид че срокът на Националния план вече тече?


- Затова правим срещи с тях, за да ускорим процеса. Обсъждахме и директивата за еднократна пластмаса, за отпадъците от опаковки и за RDF, който се трупа в общините.


Може ли МОСВ освен да координира, и да контролира постигането на целите?


- Министерството няма друга роля освен координираща. С нормативната уредба и подзаконовите актове ние поставяме задачите. Нямаме механизъм за постигане на конкретни действия, единствено можем да искаме данни за постигнатите резултати. Водещи са общините.


Ние координираме всички участници, включително и гражданите. А и неправителствените организации също имат ключова роля, както и бизнесът. Факт е, че информационните и разяснителните кампании са ключови и много необходими. Хората трябва да са наясно с вредата, която се нанася на природата с неправилното изхвърляне. И с конкретните материали, които се използват. Защото те трябва да се изведат от общия отпадък, да се третират разделно, по подходящия начин.


Важно е политиката да не бъде ориентирана към депониране, както до момента. Трябва да имаме мотивация за гражданите за разделено изхвърляне и санкции за производители чрез т. нар. продуктови такси за превенция на генерирането.


Важно е самосъзнанието на гражданите, за да използват разделните контейнери, не е само задача на общините и оползотворяващите организации да ги поставят.


Нека стигнем и до тази чашка - т. нар. хартиена еднократна чаша. Много хора не знаят, че в нея има фин слой пластмаса и тя не може да се рециклира, нито разгражда. Същото е и с "мокрите кърпички", които всъщност не са хартия и които масово срещаме в природата. Какво правим с такива продукти?


- Смятам, че ще имаме голям напредък, след като транспонираме директивата за еднократната пластмаса. В наредбата, която вече е разработена и предстои да се публикува за едномесечна обществена консултация, са залегнали и тези продукти.


В наредбата са залегнали предвидените от директивата продукти за еднократна употреба от пластмаса - сламки, клечки за уши, прибори за еднократна употреба. Освен тези, които са изрично посочени в директивата, ние сме включили в забраната и съдовете за храна за еднократна употреба и стиропора.


Важно уточнение е, че с влизането в сила на наредбата ще се забрани вносът на тези продукти, но запасите, които вече се намират в търговската мрежа, ще продължават да се продават до изчерпването им.


Отделно в наредбата предвиждаме и маркировка за продуктите, които не са забранени, но са проблемни. Така гражданите ясно ще виждат, че тази чашка съдържа пластмаса. И всеки търговец, който предлага такъв продукт, ще трябва да обозначи начина, по който следва да се изхвърли и третира тази чашка. Тя също така ще струва допълнителна продуктова такса за производителите и купувачът ще трябва да плаща по-скъпо сутрин за кафето за работа в такава чаша, за да заплати и този продукт. Така търговците ще трябва да търсят по-евтини алтернативи - разградими материали или прибори за многократна употреба.


Факт е, че хората вече се интересуват и са узрели за идеята за правилно изхвърляне и многократна употреба. Но масово не са информирани - както за пластмасата в тази чаша, така и за пластмасата във фасовете, които също виждаме изхвърлени навсякъде. Важно е хората да знаят какво съдържат продуктите, за да избират при покупка и след това да изхвърлят правилно.


Информационните кампании са ключови за постигане на целите.


От 3 юли в Европейския съюз влиза в сила директивата за ограничаване на ограничен асортимент пластмасови продукти за еднократна употреба. Как ще бъде подготвен бизнесът - информация, такси, преустановяване на внос и производство, за да се приложи реално директивата от септември, както обявихте?


- Очакваме наредбата да се публикува през юли, да се приеме през август и да влезе в сила през септември, с което да се транспонира директивата.


Какви решения са предлагат по отношение на общинските депа за отпадъци и недостатъчният им капацитет?


- В момента в страната работят 50 регионални депа. Те отговарят на националните и европейски изисквания и са обхванати на 100% населените места. Общините бяха финансирани с немалко средства от оперативните програми за тези депа.


Беше заложен срок за действие на тези депа и пределен капацитет. Но виждаме, че на много места те се превишават. Оттук нататък за някои от тях ще се дава допълнително финансиране за разширяване на регионалните депа, само доколкото изграждане на допълнителен капацитет е нужен - за избягване на замърсяване с риск за човешкото здраве.


След като тези дейности вече не са допустими с европейско финансиране, средства за общинските депа са заложени като съфинансиране от бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Но е важно да се знае, че ресурсите на ПУДООС са крайно ограничени. Държавата не може да остави общините в хаос, но от друга страна в никакъв случай няма да позволи депониране на цялото количество отпадък.


Възможно е да мислим за бъдещи приоритети за финансиране на ПУДООС, които да заменят финансирането за депа с други дейности - разделно събиране и рециклиране, например. Това зависи от управителния съвет на ПУДООС.


След изграждането на депата, вече е отговорност на общините максимално да извлекат от отпадъка материалите, които могат да се рециклират, за да се намали количеството, което се депонира.


Тъй като общините плащат отчисления към регионалната екоинспекция - такса за всеки един тон депониран отпадък по чл. 60 и чл. 64 от закона за управление на отпадъците - това е още една мотивация за намаляване на депонирането. Отчисленията се ползват само за дейности, свързани с инвестиции в управлението на отпадъците - нови контейнери, компостиране, сметосъбираща техника, рекултивация на депото след запълването му.


Не би ли следвало да се инвестира повече в рециклиране и оползотворяване на ресурсите?


- Това към момента е отговорност на оползотворяващите организации и се обезпечава чрез плащане на продуктови такси за опаковките от производителите. Не всички продукти и не всички общини обаче са обхванати от организации, оползотворяващи отпадъци със средства от продуктовите такси. Общините, които не са обхванати, могат да кандидатстват към ПУДООС.


В момента правим анализ във връзка с прилагането на Националния план за управление на отпадъците 2021 - 2028 г. и стратегията за кръгова икономика. Така или иначе служебното правителство няма да може да завърши процеса, но поне искаме да създадем яснота. Важно е да видим какви са нуждите и доколко би било ефективно пренасочване на ресурси в нови направления, трябва да се разходва устойчиво и ефективно.


Очакват ли се промени в системата за разделното събиране и третиране на отпадъци?


- В новата наредба сме заложили и разширена отговорност на производителите. Министерството има желание да въведе и принципа "замърсителят плаща" с конкретни такси според видовете произвеждани материали.


Също така една от първите промени е разширяване на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки за еднократните пластмасови бутилки. Ще се въведат контейнери до местата, където такива отпадъци се генерират най-много - паркове, градинки, заведения за бързо хранене.


Обсъжда се система за депозитно заплащане на пластмасови пластмасови бутилки и машини за предаването им срещу връщане на заплатения депозит. Но има и възражения за това, че цената за напитки в такива опаковки би се повишила непосилно. Засега все още правим анализ.


Увеличаване на гъстотата на цветните контейнери обаче без съмнение е необходима. Но това ще може да се случи едва след националното преброяване на населението. Според законодателното определение в момента такава промяна може да се случи 2 години след приемането на резултата от преброяването - по наши оценки това ще бъде не по-рано от 2024 г.


Но ние се опитваме да правим промени и сега. През 2018 г. променихме изчислението на разполагането на цветните контейнери - вече не е спрямо постоянен, а спрямо настоящ адрес и така те се увеличиха с 10%. Но за нови промени имаме нужда от данни за точния брой живеещи.


Събирането от врата на врата също е метод, който сме обсъждали. Той също е обвързан с точния брой жители в населеното място. както и такса на база генериран отпадък от домакинството. Това е важен момент и за ефективно управление на етажната собственост.


Така ще може да се определи и по-справедлива такса смет, освен по-ефективно събиране и санкции за неспазване на разделното изхвърляне на отпадъците. Ключово е, защото, когато човек плаща на база генериран отпадък, той е стимулиран да намали количеството му, да разделя и да изхвърля на правилните места.


Ние вече изградихме с помощта на Конфедерация Швейцария депа за опасни отпадъци и домакинства. Но никой не знае за тях и няма мотивация домакинствата да ги ползват - това трябва да се промени. Продължаваме да четем въпроси в социалните медии от типа "къде да изхвърля лекарства". Важно е и да има контейнери за разделно изхвърляне, но и знание кой продукт и кой материал къде точно трябва да се раздели и предаде.


Проблемите често не се ограничават в разделянето на отпадъка в цветни контейнери, а са изобщо в изхвърлянето му извън определените места.

© Вера Стаевска, Личен архив

Проблемите често не се ограничават в разделянето на отпадъка в цветни контейнери, а са изобщо в изхвърлянето му извън определените места.


Мисли ли се за промяна в системата на разходване на продуктовите такси? Възможно ли е не организации за оползотворяване, а общините да ги получават, според разделно събираните от тях количества и отпадъците, които попадат в общите контейнери и в обществени паркове, улици - често заради липса на разделни контейнери наблизо?


- При срещите досега бе повдигнат този въпрос. Има общини, които реално не са обслужвани от сегашните оползотворяващи организации, въпреки че към момента законът задължава кметовете да имат договор с такава оползотворяваща организация.


В момента анализираме възможностите за промяна на нормативната уредба, така че продуктовите такси да се разходват по-ефективно. Но това не е процес, който да може да бъде завършен от служебното правителство. Полагаме основите, но се надяваме след това да се продължи в тази посока, защото това са ангажименти на всяка страна членка.


Как ще се развива в България рециклирането на пластмаса до изходен ресурс, като се има предвид, че към момента тя се преработва само до гориво RDF, без да се използва пиролиза или други съвременни процеси за достигане до суров петрол?


- Основният метод в световната практика е механичното рециклиране на пластмаса. Той включва сепариране, измиване и филтриране на пластмасата от отпадъците и след това нейната термична обработка до хомогенен материал за влагане директно в последваща обработка. Механичното рециклиране изисква разделно събиране на отпадъци.


Методът на химичната обработка до изходен ресурс е нова тема. За него се говори в последно време и е заложен във втория план за дейности за преход към кръгова икономика на Европейския съюз (за плана виж тук). Най-общо казано, това представлява обработка на пластмасата обратно до базов петролен продукт. Целта на този метод обаче е той да се прилага най-вече при смесените отпадъци - когато разделното събиране не се прилага или не е икономически оправдано.


Затова двата способа за рециклиране - механичният и химическият - следва да се допълват. Те не се конкурират, а се прилагат за различни количества отпадъци, събрани по различен начин.


Към момента в България има достатъчно фирми, които извършват механично рециклиране, а общините образуват т.нар. RDF след третиране на събрания отпадък. RDF не е продукт за рециклиране, той има за цел само да предотврати депонирането. Той цели постигане на оползотворяване чрез изгаряне с цел генериране на енергия.


RDF в България се гори само в циментовите заводи, като очакваме в скоро време да няма внос на RDF. Правихме среща с тези циментови заводи - те са три. Би трябвало циментовите заводи да работят 100% с български отпадък, обработен до RDF, а не 50%, както е в момента. За да се постигне това, вместо отпадъкът да се депонира, е важно да бъде обработен до RDF с високо качество, което е напълно реалистично.


Въпрос, без който не можем - има ли бъдеще за столицата без инсталация за изгаряне на отпадъци?


- Проектът е част от третия етап на системата за управление на отпадъци на Столична община и е съфинансиран от Европейския съюз след разглеждане от Европейската комисия. В момента се обжалва в съда, МОСВ не е страна по процеса, ще се съобразим с решението съда, когато той се произнесе.


В заключение - очакваме ограниченията по директивата срещу еднократната пластмаса да влязат в сила от септември в България, а към момента еднократни съдове и пластмасови предмети са в широка употреба - как ще се подготвят обществото и бизнесът?


- Смятам, че бизнесът е достатъчно подготвен и вече знае за предстоящите забрани. Директивата на ЕС се прие през 2019 г. и оттогава има серия консултации по въвеждането на ограниченията на национално ниво, включително с участието на българския бизнес.


Към момента няма ограничения за вноса, но аз лично вече не намирам например пластмасови сламки в търговската мрежа - не ползвам такива, но имам малко дете, за което бяха нужни за адаптация към пиене от бутилка към чаша.


Процесът на съгласуване със засегнатия бизнес беше дълъг, фирмите познават проекта за ограничения и смятам, че септември е реалистичен срок за влизане в сила на наредбата. Тогава вече ще спре вносът на изброените в наредбата забранени пластмасови продукти за еднократна употреба. За другите категории ще влязат в сила новите изисквания - маркировка на материалите и изискванията за разделно изхвърляне, продуктови такси.


Разбира се, ограниченията за мерките и продуктовата такса за отделни типове продукти ще влязат в сила постепенно, някои - едва от 2025 г. За фасовете е от 2023 г.


Бизнесът ще бъде засегнат, но е подготвен. А и в националния план за управление на отпадъците и в стратегията за кръговата икономика са заложени мерки за подкрепа на иновации в нови материали и технологии.

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4809 Неутрално

    Крайно време е да се задължат веригите да изкупуват обратно пластмасовия амбалаж.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на drill
    drill
    Рейтинг: 1144 Неутрално

    Крайно време е да се задължат веригите да изкупуват обратно пластмасовия амбалаж.
    —цитат от коментар 1 на КМЕТ В СЯНКА


    Ти много наивен човек !!!
    На никой не му дреме за пластмасата............
    Преди време вдигнаха цените на наилоновите торбички с дръжки уж да се намали потреблението , НО пуснатите хартиени такива са по скъпи от тях и съответно хората пак ползват наилонови само че на по висока цена !!!

  4. 4 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2736 Неутрално

    Чрез забрани и директиви -- към върховенство на закона в Унгария и Полша!

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  5. 5 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2230 Неутрално

    Спирай деее[email protected] и боклуците рязко и веднага, зарихме се.

  6. 6 Профил на fpyyh
    fpyyh
    Рейтинг: 2054 Неутрално

    В бедни страни от третия свят като Мароко, Египет и Боливия не се ползват никакви пластмасови торбички. Тук разбира се, законът е така написан, че да се заобикаля и от бабичката, която в Билла си пренавива 100-200 от пликчетата без дръжки до всички продавачи по пазарите, които ти дават продуктите в найлонови торбички с дръжки, е явно колко е само за парлама всичко направено, а не за ефект.

    за да разберете всичко за белодробния рак, продължавайте да пушите
  7. 7 Профил на Viktor Inox
    Viktor Inox
    Рейтинг: 201 Весело

    От къв зор да спирам пластмасовите торбички - С ко ше пазарувам у Кауфланд? 🎃🤣🇹🇷☪️

  8. 8 Профил на drill
    drill
    Рейтинг: 1144 Весело

    От къв зор да спирам пластмасовите торбички - С ко ше пазарувам у Кауфланд? 🎃🤣🇹🇷☪️
    —цитат от коментар 7 на Viktor Inox


    Разрови се из шкафовете и все ще намериш на баба си пазарската торбичка !

  9. 9 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2458 Неутрално

    Кога ще спрем дамските превръзки за еднократна употреба?

  10. 10 Профил на jazzdevil
    jazzdevil
    Рейтинг: 1904 Любопитно

    Ама защо бе - нали найлона е зелена, възобновяема суровина когато се гори в пещите на ТЕЦовете?

  11. 11 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 901 Неутрално

    На времето Пикадили имаха много добра кампания 'Торбичка под наем'

  12. 12 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 901 Неутрално

    До коментар [#9] от "blondofil":

    Тоалетната хартия също :) :) :)

  13. 13 Профил на Vassil Stoychev
    Vassil Stoychev
    Рейтинг: 627 Неутрално

    " Ключово е, защото, когато човек плаща на база генериран отпадък, той е стимулиран да намали количеството му, да разделя и да изхвърля на правилните места."

    Гожата изглежда разумна и навътре в темата , но след подобни бисери, започвам да се питам дали живеем в една и съща държава. Значи, когато на целокупното население му наложите да плаща на килограм отпадък, резултата ще е, че около градовете ще има пояси със сметища.

  14. 14 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2736 Неутрално

    До коментар [#9] от "blondofil":Тоалетната хартия също :) :) :)
    —цитат от коментар 12 на bretschneider


    Тя ще се рециклира, докато се превърне обратно в първоначалното дърво.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  15. 15 Профил на Vassil Stoychev
    Vassil Stoychev
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Трябва да намерите начин да разделите потоците на отпадъците и биологичните и строителните и те да са с отделно събиране. Иначе няма шанс за значим % рецклиране на отпадъка.

  16. 16 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3338 Неутрално

    ЕС никога не взима прости и ефективни решение, винаги се води от това, да не намалеят печалбите.
    Ако, бизнесът с пластмаси е за 1 млрд и 100 х. работни места, след много “преструктуриране” и “реформи” , ще стане за 1,2 млрд. и 120 х. работни места.
    И постоянно се измислят нови изисквания, разпоредби.
    Сега, Славчо е записал в програмата си, че ще останат по два учебника по предмет в бг училищата, а не на 10 издателства, както е сега. Това, ако изобщо се случи ще е първото подобно решение от 30 години насам. Почти съм сигурна, че няма да стане обаче.

    Проблемът с торбичките може да се реши за ден. Забраняват се и точка. Ще се научим да ползваме от плат.

    Любовта ще спаси света!!!
  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7900 Неутрално

    "Планът за отпадъците бе приет преди седмица, а европейската директива от 2019 г. трябваше да бъде транспонирана в националното право и да се прилага от 3 юли 2021 г."
    Пак сме се направили на ударени, ако мине...

  18. 18 Профил на n_kukaleva
    n_kukaleva
    Рейтинг: 1155 Весело

    От 10 години слушам екоспециалисти и управници с една и съща мантра, , че мерките които налагат и навлизат постепенно ще доведат до изчистване от пластмаси, опаковки, пликчета и др.подобни! Но живота непрекъснато ги опровергава и тези изделия не само намаляват, ами точно обратното - засипани сме с всевъзможни торбички, опаковки и всякакви такива!

  19. 19 Профил на b0b069
    b0b069
    Рейтинг: 537 Неутрално

    Събота си ходих на село, пред портата на улицата 5бутилки бирени хвърлени и вчупени.. Викам си гледай ти, 1 евро на земята... В Германия толкова ще ти дадът във всеки супермаркет ако ги върнеш. Ама ние нали сме богати... Боли не фара

  20. 20 Профил на taj201056287
    taj201056287
    Рейтинг: 97 Неутрално

    Заеби торбичките в повечето случай са реюзабъл за боклук, проблема в бг е че голяма част от найлоновите опаковки за храна и прочие са от нерециклируемо пвц. Кофички от К. мляко, тарелки за кибабчета и кифтета, лимонада и тнт.

    А големите вериги отдавна трябваше да са пуснали торбички от шушляк дето влизат в едно джобче и ти се побират в твоя джоб, вместо тия грозни платняни големи торби.

    А за вгъщаме ма амбалаж от пластмаса за стотинка две както е в някой страни, можим само да си мечтаем и да искаме Нестле, Кока Кола и Молсо Курс май ще се натегнат.

  21. 21 Профил на zhoo
    zhoo
    Рейтинг: 62 Неутрално

    на излизане от София, землището на Богров има водоеми, които в последните 18 месеца се ползват за депа за отпадъци, няма разделно събиране, директно във водата - битови, строителни всичко, гледката е европейска. Не знам защо решиха да ги зариват и за какво ще се ползват терените, но това са нови бонища.

  22. 22 Профил на MilliVanilli
    MilliVanilli
    Рейтинг: 2317 Неутрално

    Събота си ходих на село, пред портата на улицата 5бутилки бирени хвърлени и вчупени.. Викам си гледай ти, 1 евро на земята... В Германия толкова ще ти дадът във всеки супермаркет ако ги върнеш. Ама ние нали сме богати... Боли не фара
    —цитат от коментар 19 на b0b069


    Ами в България една пълна пластмасова бутилка бира е малко повече от 1 евро. (за 2 литра). Та ако при връщане на празната бутилка ти връщат 1 евро, то за някои квартални пияници ще настане безкраен празник.

    Сам съм, други няма...
  23. 23 Профил на b0b069
    b0b069
    Рейтинг: 537 Неутрално

    [quote#22:"MilliVanilli"][/quote]

    казах, намерих 5 бутилки, по 0.25 евро прави 1евро





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK