
© Вера Стаевска, Личен архив
Хотелът е построен с разрешително за 3 вили - което също е издадено без нужните екооценки
Един от строежите край село Синеморец, за които граждани сигнализират през последната година, че са незаконни, ще бъде съборен. Това съобщи министърът на околната среда и водите Асен Личев. Той открои тази тема като най-важна от своя брифинг днес.
Другите приоритетни за министъра теми бяха неравномерното финансиране във ВиК сектора по общини, прецизирането на граници и защити на зони от "Натура 2000", включително разширяването им с плажовете Паша дере, Карадере и Корал, борбата с отровите в природата, стратегията за кръговата икономика, преговорите за изгаряне на RDF отпадъка, събиран от българските общини и разследването на европейската прокуратура за неправомерно харчене за администрацията, управляваща оперативна програма "Околна среда" в България.
Строежът край Синеморец
© Нели Дончева, Личен архив Мястото на хотелския комплекс през август 1996г. Природният парк "Странджа", който е обявен през януари 1995г., обхваща и тази местност, но това не спира застрояването.
През последния месец гражданската група "Да не позволим Синеморец да се превърна в Слънчев бряг" осветли още един спорен строеж край село Синеморец - надграждащ хотелския комплекс на северния край на плаж "Бутамята". Както и останалите сигнализирани през годината строежи, той е в парк Странджа, като в конкретния казус строителството ползва разрешително за три вили и е без екооценки, по преценка на регионалната екоинспекция (РИОСВ-Бургас). Това се случва, след като от повече от година граждани сигнализират за спорни строежи край това село.
© Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев Бряг!
Днес министър Личев съобщи, че след проверка на РИОСВ-Бургас нарушенията в последния случай са установени, а дирекцията по строителен контрол ще пристъпи към събарянето на сградата. Директорът на екоинспекцията беше уволнен преди седмици, след като бе предложила отмяна на защитата на част от дюните край плажа Смокиня. Проверката и установяването на незаконния строеж са извършени от новото ръководство.
© Нели Дончева, Личен архив
Строежът, който се очаква да бъде съборен, към юни беше с довършителни работи. Той се намира над плажа "Бутамята", който до 1990-те години беше най-големият незастроен плаж на територията на Природен парк "Странджа". Хотелският комплекс е съгласуван като "три вили", за които е преценено, че няма нужда от екооценки. Към момента той е почти довършен четириетажен трикорпусен хотел, чието строителство според Google Earth започва през 2011 г., но досега екипът на РИОСВ-Бургас при нито един от директорите не е започнал задължителното му съгласуване с екологичните изисквания.
Той попада в Природен парк "Странджа", на границата със защитена местност "Силистар" и е в рамките на две зони от европейската мрежа "Натура 2000". Новата проверка на екоинспекцията е показала, че няма данни как разрешените три вили се превръщат през годините в хотел.
© Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев Бряг!
Защита на морето от застрояване
Като още стъпки по посока на защита на морския бряг, министър Личев посочи и указанията, изпратени до собственици, придобили "незнайно как" частни имоти върху дюните на "Смокиня", които са се оплакали от възстановените от екоминистъра ограничения. Указанията са за това как да ремонтират бунгалата си при възстановената пълна защита на местността "Пясъчни дюни в м. Каваците", която забранява строежи и паркиране на автомобили.
Като стъпка в същата посока бе посочено и заседанието от тази седмица на Националния съвет по биоразнообразие (НСБР), на което бяха прецизирани границите на 44 зони от "Натура 2000" и бяха разширени три зони до морския бряг, които вече ще включват дивите плажове Паша дере, Карадере и Корал. И трите плажа бяха досега спрягани в урбанизационни проекти, въпреки че два от тях имат статут "за природосъобразен туризъм" в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Министър Личев посочи, че окончателно защитата на трите плажа трябва да бъде потвърдена от Министерския съвет. След това ще бъдат разработени и конкретните режими за защита на трите зони, в които те са включени - . Режимите на "Натура 2000" не забраняват икономическа дейност като горско и селско стопанство, но защитават конкретни видове и местообитания и изключват дейности, които могат да ги увредят.
В случая с трите плажа става въпрос за зоните "Галата", "Плаж Шкорпиловци" и "Ропотамо". Разширението на защитената европейска зона "Галата" цели да осигури защита на плажове и дерета, които са дом на сухоземни костенурки, прилепи и специфични за дъбовите гори безгръбначни. Разширението на зона "Плаж Шкорпиловци" към Карадере ще включи в европейската защита мозайка от гори и земеделски земи, които са ключово местообитание на редки видове като пъстър пор и костенурки и са важен биокоридор. Разширението на територията на зона "Ропотамо" към плажа Корал включва бели дюни и съседната гора, която е част от комплексното обитание, което дава убежище на видовете, обитаващи дюните. И трите предложения са аргументирани с изисквания на европейските природозащитни директиви.
Друга от темите от заседанието на НСБР, която беше посочена от Асен Личев като важна за биоразнообразието, е предотвратяването на поставянето на отрови в дивата природа. Повече по темата виж тук.
От кръгова икономика до "оползотворяване чрез изгаряне"
Служебният екоминистър съобщи също, че приоритизира създаването на национална стратегия за кръговата икономика. Темата бе откроена и от ресорния зам.-министър Ренета Колева във връзка с новоприетия план за управление на отпадъците (виж тук). Според определението на Европейската комисия, кръговата икономика трябва "да поддържа стойността на продуктите, материалите и ресурсите възможно най-дълго, като ги връща в продуктовия цикъл в края на използването им".
В България към момента пластмасите не се връщат до изходен материал, а се обработват до отпадък RDF, който се изгаря в циментовите заводи официално - неофициално има сигнали, че незаконно се използва като гориво и в топлоцентрали.
Като проблем с отпадъка RDF министър Личев открои това, че генерираният от българските общини не се приема от циментовите заводи за изгаряне заради ниското си качество. Служебният екоминистър е започнал дискусии как общинският RDF да постигне качеството, нужно за да се "оползотвори чрез изгаряне" - по-точно да се освободят общините от натрупалия се отпадък.
Обсъждат се и дерогации за топлоцентралите, които все още нямат такива. Към момента те не отговарят на изискванията, разясни Личев.