Регионалното министерство: Вече няма как да разрешим дивото къмпиране

Регионалното министерство: Вече няма как да разрешим дивото къмпиране

© Надежда Чипева, Капитал



Избори 2022

Повечето от близо седемстотинте становища по проекта за наредба, която определя реда за поставяне на кемепри и палатки на плажовете, настояват забраната за диво къмпиране да отпадне. Това обаче не може да стане, защото забраната е записана в закон. Това разясни в отговор на въпроси на "Дневник" Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).


671 са становищата по проекта на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани край морето извън плажовете, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, получени в министерството, а още 12 са подадени онлайн на сайта за обществени консултации. Повечето са с искане за създаване на условия за "свободно къмпиране", но наредбата не може да позволи това след последните промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 2019г.", отговаря министерството.


Исканията за преразглеждане на наредбата


Исканията за оттегляне на забраната за диво къмпиране срещат отпор не в самата наредба, а в законовите промени на "Обединените патриоти" от 2019г, с които нощуването в зони "А" и "Б" на Черноморието (според ЗУЧК - зоните най-близо до морския бряг) извън къмпинги се ограничи до "специално определени места". От МРРБ разясняват в отговора си до "Дневник", че възраженията по проекта за наредба, подавани до 1 юли 2021г. ще бъдат разгледани от бъдеща междуведомствена комисия, но "в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие не е дадена правна възможност за свободно къмпиране (свободно къмпингуване или "диво къмпингуване"), поради което не е било предмет на проекта на Наредба уреждането на обществените отношения, свързани с възможностите за свободно разполагане на палатки, кемпери или каравани." Тоест - и след ново разглеждане, наредбата трябва да се съобрази с все още неотменените чл. 10а и 24в на ЗУЧК, въведени през 2019г.





В бъдещета междуведомствена комисия, обаче, ще бъдат включени и представители на гражданските организации, включително представляващи организации, които са участвали в проведените обществените консултации по проекта на наредба, съобщава МРРБ в писмото си. Тя ще бъде да разгледа постъпилите становища, повечето от които настояват за отхвърляне на проектонаредбата и изискват да не се въвежда забрана за диво къмпиране. В досегашната междуведомствена комисия, съставила първия проект на наредбата, представители на гражданското общество не е имало. Членовете ѝ са назначени със Заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 2020 г. Петя Аврамова, с участие на представители на Министерството на земеделието, храните и горите, Изпълнителната агенция по горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на туризма, Дирекцията за национален строителен контрол, Агенцията по геодезия, картография и кадастър; Националното сдружение на общините в Република България, представители на община Царево и община Приморско.



Граждански организации преди седмици обявиха проекта за наредба за къмпирането за поставящ забрана вместо правила, оспориха философията, която стои зад него и експертизата на участниците в работната група, създали проекта за наредбата. В отворено писмо от 16 юли организациите заявиха, че имената на авторите на проекта, скрити в предоставения от ведомството документ, трябва да бъдат оповестени, тъй като заемат публична длъжност. Гражданските организации изискаха отново проектонаредбата да бъде оттеглена, а регулация да се създаде чрез Национална стратегия за къмпиране в полза на държавния и обществен интерес, като са готови да помогнат официално с експертиза.


"Патриотичните" промени от 2019г


Промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие бяха предложени от "Обединените патриоти" през 2019г. и приети от Народното събрание след улични протести и вето на президента Румен Радев. С въвеждането на чл. 10а и чл. 24в от ЗУЧК депутатите постановиха високи глоби за нощуващи извън специално урегулирани за къмпингуване места и отложиха за обсъжданата към момента наредба и волята на собственици на земи дали ще се обособят такива специални места. При промените, мотивирани със защита на Черноморието и дюните, освен глобите за къмпиране не бяха въведени глоби за строежи.


Опит за протест срещу забраната за къмпиране бе направен и с оспорване пред Конституционния съд чрез тогавашния омбудсман Мая Манолова, но беше неуспешен. Тогава обаче съдът не разгледа чл. 24в, който влиза в сила чак след приемането на наредбата по чл. 10а.


Така забраната за къмпиране извън специално регистрирани и осигурени с инфраструктура имоти беше въведена през 2019г. в ЗУЧК и наредбата, която се разработва, стъпва на тези текстове. За повторното приемане на 10 юли 2019г. на измененията след президентското нето са гласували 143 народни представители от ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля".


Така в процеса на оспорване вносителите от "Обединените патриоти" са подкрепени от парламентарното мнозинството и забраната за свободно къмпиране е узаконена в чл. 10а и чл. 24в на ЗУЧК, въпреки дългогодишни предшестващи дебати за нуждите от регулирано къмпингуване и осигуряване на места за това, както и за ограничаване на строителството край плажовете.


Текстовете бяха обнародвани в Държавен вестник на 16 юли 2019 г. С тях се определя глоба от 500 до 1000 лв. при поставяне на плажни принадлежности върху дюни. Санкции от 1000 до 3000 ще се налагат и за спиране на коли, ремаркета, кемпери и каравани (или имуществена санкция до 5000 лв.). Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения по неохраняеми плажове без право на това ще се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв.


Новите текстове също така разрешават достъпа на моторни превозни средства до брега - увеличават се задълженията на собствениците на имоти да осигуряват не само пешеходен достъп, но всякакъв до брега.


Също така се освобождават от ограничения къмпингуването и автомобилите върху ембрионални дюни - дюни, които са в процес на формиране, но също както и останалите категории дюни дават почва на редки растения и са защитени от "Натура 2000" (виж тук, тук и тук). Не се разрешават кемпери и палатки върху зараждащите се дюни, но няма глоби за тях, докато за другите видове дюни (формираните и предимно пясъчни "бели" и обрасналите "сиви") има големи глоби.

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK