Какво губим от светлинното замърсяване - падащи звезди, светулки и здраве

<a href="https://cires.colorado.edu/artificial-sky" target="_blank">Интерактивната карта</a> на пионерното <a href="https://advances.sciencemag.org/content/2/6/e1600377" target="_blank">изследване от 2016 г.</a> на светлинното замърсяване представя осветлението по света спрямо естествените нива на денонощния цикъл.

© Science Advances

Интерактивната карта на пионерното изследване от 2016 г. на светлинното замърсяване представя осветлението по света спрямо естествените нива на денонощния цикъл.



Докато бавно отминава август, за който са характерни "падащите звезди", обичайно гражданите търсят отдалечени от градовете места, от които да ги наблюдават. С всяка година намаляват местата по Черноморието, от които летовниците могат да наблюдават небето в тъмнина, а осветлението във вътрешността на страната се разпростира все повече към покрайнините на населените места и става по-ярко.


Намаляването на нощната тъмнина е наричано "светлинно замърсяване" от учените още в края на миналия век. Отбелязва се, че не само съседните пряко осветени площи са под натиск, но цялостното увеличаване на осветеността от далечните "сияния" намалява видимостта на нощните светила в огромни територии. Според едно от първите мащабни изследвания по темата от 2016 г., 80% от човечеството живее в изкуствено осветени нощи, а Млечният път е невидим за една трета от жителите на планетата.


Светлинното замърсяване не само пречи на лятната романтика, като скрива звездите, но и нарушава цикъла на денонощието, върху който е базиран животът на планетата. Освен звездите, все по-малко учените наблюдават и живите светещи "съквартиранти" на човека на планетата - светулките, а животът на различни видове животни се променя и затруднява от нарушения ритъм на смяната на ден с нощ. Биологичните процеси както на дневните, така и на нощните животни, са свързани с редуването на светлина с тъмнина, държината на деня, ориентация по небесните светила. Храненето, миграцията, размножаването, сънят и защитата на различни организми са затруднени от изкуственото осветление. Светлинното замърсяване обърква естествените процеси, като поставя много видове пред нови рискове и намалява традиционните им местообитания.




Учени и активисти вече дори се обединяват за защита на нощната тъмнина в асоциации - както на международно ниво, в Европейския съюз, така и в различни по-силно засегнати от урбанизация държави като Франция и САЩ. Те призовават за ясни правила за това какви трябва да са параметрите на общественото осветление и за ограничаване на причинената от човека изкуствена светлина в защитени територии и в зони с чувствително биологично разнообразие, които понякога са в близост и дори в границите на населени места.


Такива са някои от зоните на европейската природозащитна мрежа "Натура 2000" и природните паркове в България, които не изключват възможността за умерено изграждане на инфраструктура. В плановете за управление на европейските зони и националните защитени територии засега обаче светлинното замърсяване не се регулира. Например, планината Витоша, която е защитена зона от "Натура 2000", но и природен парк по националното законодателство, определено е засегната от светлините на столицата, а зоните за защита на птиците около бургаските езера със сигурност предлагат на мигриращите птици среда, повлияна от близките големи и малки черноморски селища. По правило 11-те природни парка в България защитават туристически привлекателни дестинации с ценно биоразнообразие, които са разположени близо до градове - явни примери са "Златни пясъци" до Варна, "Сините камъни" над Сливен и "Шуменското плато".


Светлината - смърт за насекоми, прилепи и птици


Данни за загуба на биоразнообразие, причинена от изкуственото осветление през нощта, има най-вече за насекоми, прилепи и птици, които са активни нощем. Влиянието върху храненето и размножаването на по-едрите видове, които разчитат на денонощния цикъл за лов и почивка, за момента не е толкова добре изследвано, въпреки че се отчита, че както хищници, така и техните потенциални жертви се влияят от човешкото осветление и това изменя естествените им отношения.


Светулките (насекоми от разред бръмбари - Insecta: Coleoptera: Lampyridae)<a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Firefly#Conservation" target="_blank"> намаляват в световен план</a> под въздействието на различни фактори на урбанизацията, включително светлинно замърсяване.

© Mike Lewinski, Wikimedia

Светулките (насекоми от разред бръмбари - Insecta: Coleoptera: Lampyridae) намаляват в световен план под въздействието на различни фактори на урбанизацията, включително светлинно замърсяване.


Най-много данни към момента са събрани за светлинното замърсяване като фактор за изчезване на видове насекоми. Данните за намаляването на светулките са особено красноречиви и многобройни, тъй като тяхното размножаване зависи пряко от видимостта на собствените им светлинни сигнали. Промени в полета и размножаването са регистрирани и при други насекоми, като заради този ефект на светлинното замърсяване учените вече го вписват сред ключовите фактори за намаляването на насекомите на световно ниво. Насекомите са малко изследвани, тъй като биологията се развива антропоцентрично с внимание най-вече върху по-близките до човека и по-забележими групи на бозайниците и другите гръбначни животни. Дори в световните изследвания на застрашените животни, едва 1% от насекомите са разгледани. Въпреки това обаче науката твърди, че дори и само откритите към момента насекоми са над 60% от биологичните видове на Земята. При оценени от авторитетния международен съюз IUCN едва 1% от познатите досега видове насекоми, над 10 000 от тях имат статут на застрашени от изчезване.


Извън важността си за биоразнообразието, изчезването на насекомите и влиянието на светлинното замърсяване водят и до икономически загуби. 78% от видовете диви цветя и 84% от селскостопанските култури зависят изцяло или частично от насекомите за производството на семена - като голяма част от тези насекоми са нощноактивни. Други ключови за размножаването на растенията животни са прилепите и птиците.


Данните за прилепите сочат, че изкуственото осветление води до 90% намаляване на активността на някои от тях,като особено силно е влиянието върху защитени видове прилепи.Затова учени сочат нуждата от регулации за ограничаване на светлинното замърсяване, особено в близост до защитени територии и зони. В света има близо 1100 вида прилепи и те представляват над 23% от бозайниците. Имат ключова роля в световните екосистеми - много видове растения, които се използват за храна и лекарства, не могат да оцелеят без прилепите, които ги опрашват или разпространяват семената им. Близо 25% от всички видове прилепи са застрашени. Поне 12 вида са окончателно изчезнали вследствие на човешката дейност - предимно пряко унищожаване на местообитания заради сеч, интензивно земеделие и урбанизация.


Влиянието на светлинното замърсяване върху птиците показва нарушения в миграцията им, брачните им ритуали и типичните им убежища, особено при морските застрашени видове. Към момента 14% от птиците в света са застрашени от изчезване. Те са сред най-силно адаптивните биологични видове, но изкуствената светлина затруднява моделите им на поведение в дивата природа, които допринасят за опрашване на растения, контрол над вредители и ограничаване на болести, регулиране на редки хабитати (включително коралови рифове) - виж повече тук.


Не само крайбрежните, но и морските и океанските хабитати са под натиск. Както организмите, подобни на светулките, но в океана (фито и зоопланктон), чието хранене зависи от цикли на изплаване на повърхността в тъмнина, така и дънните обитатели на океаните са повлияни от светлинното замърсяване, а няколко изследвания доказват нарушения в размножаването на редки морски костенурки заради изкуствена светлина. Промените в морските екосистеми заради светлинното замърсяване засега са откъслечно изследвани, но тъй като Световният океан заема 70,8 % от планетата, ефектите им могат да имат огромни последици.


Природни явления срещу удобство


Загубата на звездите не е само загуба на естетическа наслада, подчертават експерти от обсерваторията към Националния парк на Големия басейн в САЩ. Изследването на космоса е силно зависимо от опазването на тъмнината на нощта, която е нужна за астрономическите наблюдения. За опазването на нощната тъмнина и астрономическа образователна програма учените от обсерваторията развиват и програма "Тъмни небеса - светли умове". Видимостта на звездите в нощното небе е подчертана и от активистите от международната фондация "Тъмно небе" като част от наследството на човечеството и важно условие за развитие на мореплаването, физиката, философията и изкуството.


Разбира се, аргументите за промяната като еволюция в човешката история призовават за приспособяване към новото в името на прогреса на човечеството. Удобството от осветлението обаче също е оспорвано - от гледна точка на това доколко е необходимо и доколко всъщност вреди дори и на човека - както икономически, така и социално и здравно.


Причините и митът за развитието и сигурността


Скорошни дебати по темата за светлинното замърсяване напомнят, че част от ценностите на съвременната човешка западна цивилизация са исторически обвързани с положителната представа за осветяването, модернизацията и урбанизацията. И докато един аргумент в полза на урбанизацията е "развитието" на човечеството, което често се оправдава като висша ценност дори за сметка на другите живи организми, все повече данни сочат, че изкуствената светлина вреди не само на дивата природа и естетическото и научно наблюдение, но и на хората.


На пръв поглед безобидната загуба на тъмнина всъщност струва много от гледна точка дори само на пари, като само за Съединените американски щати ориентировъчната загуба годишно е от 3,3 млрд. долара и 21 млн. тона въглероден диоксид. Цената на електричеството, изчислена финансово, както и добре познатите призиви за пестене на осветление като част от усилията за намаляване темповете на климатичните промени (кампании като "Часът на Земята") дават ясни аргументи в полза на угасяне на лампите нощем.


Айфеловата кула в Париж е част от глобалната кампания по изгасяне на светлините за <a href="https://www.dnevnik.bg/photos/2017/03/26/2942065_fotogaleriia_chasut_na_zemiata_po_sveta/" target="_blank">"Часа на Земята" през 2017 г</a>.

© Reuters

Айфеловата кула в Париж е част от глобалната кампания по изгасяне на светлините за "Часа на Земята" през 2017 г.


Освен това обаче данните сочат, че светлинното замърсяване нарушава не само животинските и растителни биологични процеси, но и човешките. Щетите за здравето включват според досегашните изследвания вреден ефект върху зрението от липсата на пълна светлина, засилена изложеност на синя светлина и особено на LED светлините, водещи до хормонални смущения и нарушения в съня, както и увеличена уязвимост към депресии, затлъстяване и диабет. Нарушаването на дневния ритъм на работа и работата нощем според изследвания е дори и вероятен фактор за развитие на рак.


Много от препоръките за намаляване на вредните ефекти върху природата и човешкото здраве са свързани с LED осветлението. Според данните проблемът се задълбочава с новите LED технологии, защото те са по-евтини и по-ярки, а бялата им светлина има вредно синьо излъчване. Могат да бъдат независими от мрежово захранване и да се захранват от акумулатори и слънчеви панели и имат по-агресивен за зрението спектър на светлина. Затова част от препоръките са за конкретни промени при ползване на осветление в дома и уличните площи с препоръчителни параметри за насоченост, спектър и интензитет.


Вредите от осветлението, придружаващо урбанизацията, според градоустройствените правила би трябвало да са приемливи от гледна точка на превенция на престъпността. Например, в българския Закон за устройство на територията е записано, че "външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти - публична общинска собственост, задължително се осигурява от общината с цел създаване на условия за безопасно нощно движение, както и на подходящ нощен облик на населените места". Като възпитаници на цивилизацията на Просвещението традиционно приемаме осветеността като средство срещу злото и агресията. Изследванията обаче сочат, че уличното осветление няма еднозначна връзка със сигурността. Асоциациите, борещи се за защита на нощната тъмнина, дори цитират данни, показващи, че някои видове вандализъм и престъпления се възползват именно от места с ярко нощно осветление, което е и фактор за заслепяване и инциденти.


Регулации


Към 2016 г. 18 от американските щати имат въведено законодателство за ограничаване на светлинното замърсяване.

© Foundation for State Legislatures

Към 2016 г. 18 от американските щати имат въведено законодателство за ограничаване на светлинното замърсяване.


Докато учени и активисти призовават за опазване на нощното небе, вече се въвеждат и правила срещу светлинното замърсяване. Някои държави като Словения и Хъртватия имат специални закони за ограничаване на вредните ефекти от изкуственото осветление. Във Франция и САЩ има регулации, въвеждани доброволно от общинските и щатските администрации.


"Регулации", разбира се, не е равнозначно на "забрана". Въвеждат се правила за това какъв тип осветителни тела, с какъв интензитет и насоченост и за какви обществени пространства са нужни. Конкретно за територии, определени със закон за защитени, също така и се ограничават местата с изкуствена светлина.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK