Столичната община пита гражданите за бъдещи мерки за околна среда, енергия и климат

Лесопаркът на Борисовата градина в София, гледан от планината Витоша, чиято природа се опазва като природен парк по ЗЗТ и зона по ЗБР от европейската мрежа "Натура 2000". Извън тази голяма площ, данните показват недостатъчно зеленина в жилищните квартали на столицата.

© Марта Георгиева

Лесопаркът на Борисовата градина в София, гледан от планината Витоша, чиято природа се опазва като природен парк по ЗЗТ и зона по ЗБР от европейската мрежа "Натура 2000". Извън тази голяма площ, данните показват недостатъчно зеленина в жилищните квартали на столицата.



Два стратегически документа предлагат разнообразни мерки за управление на природните ресурси на София и столичани могат да дадат мнения за тях в писмени консултации. Това са публикуваните проекти за устойчива енергия и климат със срок за становища до края на септември (виж тук) и нова програма за опазване на околната среда със срок за мнения до 14 октомври (тук).


Устойчива енергия вместо адаптация


По темата за климата реално предложението на столичния кмет Йорданка Фандъкова е Столичният общински съвет (СОС) да отмени приет на 30.05.2019 г. План за адаптация към климатичните промени на СО за периода 2019-2025 г. Идеята е вместо него да бъде одобрен публикуваният за консултация нов План за действие за устойчива енергия и климат на Столичната община 2021 - 2030 г., включващ Програма по енергийна ефективност и Дългосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива.


Нуждата от актуализация на стратегическите цели на столицата в областта на климата и енергетиката се обяснява с изисквания на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и на Глобалното споразумение на кметовете за климат и енергия, които са комуникирани обаче още през 2018 г. В крайна сметка откроените от кмета Фандъкова нови моменти в проекта за действия до 2030 г. включват:

    • Намаляване на емисиите на парникови газове на глава от населението с 40.6% до 2030 г. спрямо нивата от 2007 г.;
    • Намаляване на годишното крайно енергийно потребление с 837 GWh към 2030 г. спрямо 2018 г.;
    • Достигане годишно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници от 424 GWh към 2030 г.
    • Инвестиции за реализиране от около 961.36 млн. лв. с ДДС до 2030 г.
Като основни сред общо 70 мерки на новия план (31 за смекчаване на климатичните промени и 39 за адаптацията към климатичните промени) резюмето на проекта откроява като "особено важни" мерките за "обновяване на сгради" (четири мерки по тази тема), както и за подмяна на досегашните отоплителни тела и транспортни средства и изместване на високоемисионните горива чрез източници на възобновяема енергия (6 мерки).




Предвидени са и мерки за строителството на нови сгради с нулево потребление на енергия (две мерки), както и специална мярка С.1.4 "Намаляване на емисионния фактор на топлинната енергия предлагана от "Топлофикация София" ЕАД, включително с отчитане на възможности за използване на енергия от ВИ". Отделно е подчертана "важната роля за намаляване на емисиите на парникови газове" на мярка С.3.11 "Въвеждане на система за разделно събиране на биоотпадъците от домакинствата".


Всички документи за публичната консултация можете да прочетете тук.


Програма за околна среда, цитираща вече остарял план за климата


На фона на предложението за отмяна на Плана за климата от 2019 г. чрез горната консултация интересен е проектът за Програма за опазване на околната среда на Столичната община до 2027 г., за който становища са подават до 14 октомври. В него външният изпълнител, разработил предложението, явно не е бил уведомен за предстоящата актуализация на мерките на Столичната община за адаптация към климатичните промени и препоръчва "Изпълнение на мерките, посочени в стратегическите документи, основани на посочените основни направления за адаптация".


Известно объркване личи и в частта, посветена от авторите на проекта в частта му за биоразнообразие. Тук те са заявили, че през 2015 г. планът за управление на Природен парк "Витоша" е актуализиран, което е невярно. Процедурата по актуализация не бе завършена поради силен обществен отпор срещу планираната урбанизация в проекта за актуализиран план и в момента Витоша все още се управлява по режимите на първоначалния си план от 2005 г.


Отбелязва се обхватът на горите в държавния и общински фонд, но не са отбелязани горите на частни собственици и религиозни институции, управлявани по Закона за горите. В проекта не е идентифициран проблем и препоръки в тази насока, като се отбелязва, че "горите в СО попадат в категория "специални" и обхващат основно такива с рекреационно значение (курортни гори и местности и извънселищни горски паркове) и включени в границите на защитените територии по смисъла на Закон за защитените територии (ЗЗТ) и защитените зони, обявени по реда на Закон за биологичното разнообразие (ЗБР)".


Екипът отбелязва, че има "добро покритие от защитени територии и защитени зони за опазване на биологичното разнообразие" - 13,11% от територията на общината. Приема се, че градското биоразнообразие извън защитените територии (по ЗЗТ) и извън мрежата "Натура 2000" (зоните по ЗБР) е незначително.


Проектът отбелязва, че важното биоразнообразие на Столичната община е в защитените национални територии и в зоните от европейската мрежа "Натура 2000". За биоразнообразието извън тези защитени обекти проектът за опазване на околната среда на Столичната община предлага само проучвания - "Проучване на биоразнообразието на територията на общината извън защитени територии и зони, като внимание се обърне на биологичното разнообразие в агроценозите и в урбанизираните територии. Данните да бъдат систематизирани и публично достъпни".


Освен това проучване препоръчаните за биоразнообразието мерки за Столичната община са в разработване на планове за управление и в информационни кампании, както и ремонти на зоопарка.


В частта си за градските зелени пространства проектът за програма за опазване на околната среда на Столичната община не представя визия за дърветата в урбанизирани и паркови територии, но отбелязва, че озеленяването е в съотношение от "едва 0.68 кв. метра на жител, което е повод за планиране и изграждане на нови паркове за широко обществено ползване". Отбелязват се и нужда от неизвършените досега "заснемане и паспортизация на растителността с цел нейното устойчиво развитие, поддържане и опазване". Документът отбелязва също, че "в строителните граници на града има нисък процент на зелените площи за широко обществено ползване", но не предлага конкретни мерки за засилване на изискванията за озеленяване към строителството.


Последната част от препоръките са към ограничаване популацията на безстопанствените кучета и осъществяване на контрол върху собствениците на домашни кучета. Единствената препоръка по темата е приемане на тематична общинска програма.


Освен по споменатите теми проектът за програма за околната среда на столицата предвижда действия в областите въздух, води, отпадъци почви и нарушени терени шум населените места и радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения. Пълното съдържание и информация за подаване на становища можете да видите тук.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK