
© Юлия Лазарова
Всеки жител на София трябва да разполага с минимум 20 кв. м. зелена площ - това предвижда наредбата, която определя стандарта за минимална озеленена площ на глава от населението в голям град. При население от 1 308 412 души (по данни на националната статистика към 12 април 2021г.) София би трябвало да има над 26 кв.км. зелени площи - територия по-голяма от квартал "Люлин" с всички негови микрорайони. И равна на град Сандански.
По последни данни от Столичната община, цитирани от общинския съветник Тома Белев, към момента столичани имат 13 кв.м. зелена площ на жител, а данните на общинското предприятие София-план са дори за по-малко - едва 9.3 кв.м.
Общата площ на четирите големи столични парка - Борисовата градина, Южния, Западния и Северния парк - е 7.5 кв. км. Именно на тях София дължи славата си на "зелен" град. Те обаче съвсем не са в непосредствена близост за повечето жители на столицата. А в допълнение осигуряват далеч по-малко зеленина от нужната при рязко увеличилото се население на града в последните десетилетия.
Проверката в столичните устройствени планове показва, че понастоящем планираните при създаването на кварталите зелени площи и паркинги се превръщат през последните десетилетия в зони за застрояване, а малкото останали "зелени петна" често се оказват на живо завзети от паркинги или са частни имоти, които общината така и не изкупува и никога не превръща в озеленени публични площи. В устройствения план на София като зелени "на хартия" площи са отбелязани дори част от емблематичните жълти павета на столицата - площад "Княз Александър 1" (където е паркингът между бившия Партиен дом и двореца) и паркингът на площад "Николай Гяуров" (между двореца и ул. "Раковски").
© www.google.com/maps Площад "Николай Гяуров" (София) е отбелязан като зелена площ в устройствения план на Столична община
Проблемът се задълбочава, тъй като в последните години има множество нередности в проектирането на нови сгради в София, като се заобикалят правилата за озеленяване - това сигнализираха читатели на "Дневник". Те се позовават на нормативната уредба, според която в зависимост от това в коя зона на града е един имот, той трябва да има определена площ, която не е застроена, а представлява почва със зеленина.
В сигнала като пример за порочни практики за заобикаляне на задължителното озеленяване са посочени поставянето на временни саксии вместо озеленяване, засаждане на дръвчета с малка коренова система или в недостатъчно пръст. Сред тях са още отчитането размера на бъдещи корони на дървета, които след години ще засенчат улицата извън застроения имот или заместването на озеленена почвена площ в имота със засаждане на пълзящи растения - или т. нар. "вертикално озеленяване".
Зоната на града не определя зеленината
Изискването за озеленяване зависи от това в каква зона на Общия устройствен план (ОУП) попада имотът. Дори и на една и съща улица може да има частен имот, за който се изисква 40% да бъдат озеленени, и обществена болница, за която процентът е по-нисък (30%), обясни за "Дневник" Бояна Василева - ландшафтен архитект с опит в проектирането, изработването и контрола при озеленяване на обществени и частни градски пространства, включително паркове.
По думите ѝ изискванията не зависят от квартала, а от типа устройствена зона. В жилищните зони с преобладаващо комплексно застрояване, като ж.к. "Младост", " и "Люлин", например, имотите трябва да имат минимум 40% озеленяване.
Вратичката "вертикално озеленяване"
Според арх. Василева има различни начини администрацията да си затвори очите и техники на озеленяване, които се приемат на хартия, въпреки че не оцеляват като реална растителност - например, т. нар. "вертикално озеленяване". Та пояснява, че вертикалното озеленяване не се приема за озеленяване по наредбата за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Но въпреки това се включва в проектите за сгради - като пълзящи растения по огради и навеси. Част от проектите изпълняват половината от изискваното за имота озеленяване с такива огради и навеси. По тях може и да има растения, когато комисията приема сградата, но те не оцеляват дълго в общия случай.
Архитектът уточнява, че вертикалното озеленяване е подходящо,
ако е покривно, но за него има изисквания за определен слой почва,
за да бъде прието като растителност. Изискването важи и когато е озеленяване върху подземни паркинги. Има описани параметри за това кога водните тела и кашпи с растения се признават за част от изискваното озеленяване на имота, като са предвидени конкретни ограничения. Според тях вертикално озеленяване без отделено почвено пространство на земната повърхност- реален процент от имота - не се допуска. Причината - получава се т. нар. "почвено запечатване" - под настилката земята не диша, растителност и живот около нея няма.
Ако не вярвате, проверете след 12 години
© Вера Стаевска, Личен архив
В озеленяването има стандарт за дръвчетата - за височина и диаметър на фиданката и количество почва, но практиката показва друго. А и общината няма как да поиска от частния собственик да стопанисва дървото си. Въпреки че е приела строежа при условие, че в него след 12 години ще има възрастно дърво.
"Дневник" потърси и мнението на професионалните организации по темата за озеленяването при строежа на нови сгради, но официално получените отговори се придържат към повтаряне на нормите, записани в закони и наредби. От организациите призовават за по-добър контрол от страна на общината върху инвеститорите за осигуряване на изисквания процент озеленяване (пълният текст на отговорите можете да видите в прикачените файлове по-горе)
Интервю с арх. Бояна Василева очаквайте в следващите дни в "Дневник".