Сградата сега, зеленината - след 12 години: как София отстъпва пред бетона - Зелен

Всеки жител на София трябва да разполага с минимум 20 кв. м. зелена площ - това предвижда наредбата, която определя стандарта за минимална озеленена площ на глава от населението в голям град. При население от 1 308 412 души (по данни на националната статистика към 12 април 2021г.) София би трябвало да има над 26 кв.км. зелени площи - територия по-голяма от квартал "Люлин" с всички негови микрорайони. И равна на град Сандански.

По последни данни от Столичната община, цитирани от общинския съветник Тома Белев, към момента столичани имат 13 кв.м. зелена площ на жител, а данните на общинското предприятие София-план са дори за по-малко - едва 9.3 кв.м.

Общата площ на четирите големи столични парка - Борисовата градина, Южния, Западния и Северния парк - е 7.5 кв. км. Именно на тях София дължи славата си на "зелен" град. Те обаче съвсем не са в непосредствена близост за повечето жители на столицата. А в допълнение осигуряват далеч по-малко зеленина от нужната при рязко увеличилото се население на града в последните десетилетия.

Проверката в столичните устройствени планове показва, че понастоящем планираните при създаването на кварталите зелени площи и паркинги се превръщат през последните десетилетия в зони за застрояване, а малкото останали "зелени петна" често се оказват на живо завзети от паркинги или са частни имоти, които общината така и не изкупува и никога не превръща в озеленени публични площи. В устройствения план на София като зелени "на хартия" площи са отбелязани дори част от емблематичните жълти павета на столицата - площад "Княз Александър 1" (където е паркингът между бившия Партиен дом и двореца) и паркингът на площад "Николай Гяуров" (между двореца и ул. "Раковски").

Площад "Николай Гяуров" (София) е отбелязан като зелена площ в устройствения план на Столична община

Проблемът се задълбочава, тъй като в последните години има множество нередности в проектирането на нови сгради в София, като се заобикалят правилата за озеленяване - това сигнализираха читатели на "Дневник". Те се позовават на нормативната уредба, според която в зависимост от това в коя зона на града е един имот, той трябва да има определена площ, която не е застроена, а представлява почва със зеленина.

В сигнала като пример за порочни практики за заобикаляне на задължителното озеленяване са посочени поставянето на временни саксии вместо озеленяване, засаждане на дръвчета с малка коренова система или в недостатъчно пръст. Сред тях са още отчитането размера на бъдещи корони на дървета, които след години ще засенчат улицата извън застроения имот или заместването на озеленена почвена площ в имота със засаждане на пълзящи растения - или т. нар. "вертикално озеленяване".

Зоната на града не определя зеленината

Изискването за озеленяване зависи от това в каква зона на Общия устройствен план (ОУП) попада имотът. Дори и на една и съща улица може да има частен имот, за който се изисква 40% да бъдат озеленени, и обществена болница, за която процентът е по-нисък (30%), обясни за "Дневник" Бояна Василева - ландшафтен архитект с опит в проектирането, изработването и контрола при озеленяване на обществени и частни градски пространства, включително паркове.

По думите ѝ изискванията не зависят от квартала, а от типа устройствена зона. В жилищните зони с преобладаващо комплексно застрояване, като ж.к. "Младост", " и "Люлин", например, имотите трябва да имат минимум 40% озеленяване.

Вратичката "вертикално озеленяване"

Според арх. Василева има различни начини администрацията да си затвори очите и техники на озеленяване, които се приемат на хартия, въпреки че не оцеляват като реална растителност - например, т. нар. "вертикално озеленяване". Та пояснява, че вертикалното озеленяване не се приема за озеленяване по наредбата за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Но въпреки това се включва в проектите за сгради - като пълзящи растения по огради и навеси. Част от проектите изпълняват половината от изискваното за имота озеленяване с такива огради и навеси. По тях може и да има растения, когато комисията приема сградата, но те не оцеляват дълго в общия случай.

Арх. Бояна Василева си обяснява практиката със задължението на строителя да вмести в

имота си и паркоместа за построените жилища. Така натискът да не отдели площ за растителност става много силен и най-лесното решение се оказва увивната растителност. Тя обаче няма същите екологични функции като озеленената почва, подчертава Василева. "Към момента нещата се случват по логиката "Всичко, което не е изрично незаконно, е законно", допълва тя.

Архитектът уточнява, че вертикалното озеленяване е подходящо,

ако е покривно, но за него има изисквания за определен слой почва,

за да бъде прието като растителност. Изискването важи и когато е озеленяване върху подземни паркинги. Има описани параметри за това кога водните тела и кашпи с растения се признават за част от изискваното озеленяване на имота, като са предвидени конкретни ограничения. Според тях вертикално озеленяване без отделено почвено пространство на земната повърхност- реален процент от имота - не се допуска. Причината - получава се т. нар. "почвено запечатване" - под настилката земята не диша, растителност и живот около нея няма.

Ако не вярвате, проверете след 12 години

Василева потвърди, че има случаи, когато по границите на имота се засаждат фиданки и изчислените предварително проекции на техните корони след 12 г. се приемат за озеленяване на имота. Правилото е въведено в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), защото София е единственият град със собствен закон, освен че и за нея важат общите национални закони. Това е приемливо, ако сме сигурни, че тези дръвчета наистина ще достигнат до 12-годишна възраст със съответната масивна корона, смята тя.

"Проблемът е, че много от дръвчетата се засаждат без достатъчно почва или за тях няма грижа, така че не достигат до вече отчетената 12-годишна възраст. А и през тези 12 години, докато чакаме да се изпълни проекцията на короната, липсва съответната зеленина".

В озеленяването има стандарт за дръвчетата - за височина и диаметър на фиданката и количество почва, но практиката показва друго. А и общината няма как да поиска от частния собственик да стопанисва дървото си. Въпреки че е приела строежа при условие, че в него след 12 години ще има възрастно дърво.

"Дневник" потърси и мнението на професионалните организации по темата за озеленяването при строежа на нови сгради, но официално получените отговори се придържат към повтаряне на нормите, записани в закони и наредби. От организациите призовават за по-добър контрол от страна на общината върху инвеститорите за осигуряване на изисквания процент озеленяване (пълният текст на отговорите можете да видите в прикачените файлове по-горе)

Интервю с арх. Бояна Василева очаквайте в следващите дни в "Дневник".

Всичко, което трябва да знаете за: