Бернската конвенция поиска природозащитни цели за Кресненското дефиле до март

Бернската конвенция поиска природозащитни цели за Кресненското дефиле до март

© Да спасим Кресненското дефиле



Има проблеми в опазването на биоразнообразието в района на Кресненското дефиле и трябва да се променят целите за защитата му, а едва след това да се оценява дали те са съвместими с автомагистрала в района. Това препоръчва доклад на експертите на Бернската конвенция върху конфликта между опазването на Кресненското дефиле и измененията на проекта за автомагистрала "Струма", предлагани от изпълнителната власт в България. Документът беше приет от комитета на международната организация вчера след като мисията, назначена преди година, приключи работата си.


Сроковете, зададени от доклада на международните експерти, за изготвяне на нови цели за защитата на биоразнообразието на Кресна са до март 2022г. , а за новите екооценки на автомагистралата - до септември 2022 г.


Бернската конвенция е договореност между европейските държави-членки на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и е подписана от България през 1991 г. Казусът "Кресна" се наблюдава от конвенцията от 2002 г., когато тя излезе с Препоръка 98/2002 за изключване на вариант с разширяване на пътя през дефилето и равностойно проучване на алтернативи извън него. В предлагания от 2017 г. от кабинета вариант едното платно на магистралата трябва да мине по настоящия път Е79 и съответно през самото дефиле, а второто - извън дефилето в ниската част на Пирин планина. Природозащитниците не са съгласни с този вариант.




Международните експерти препоръчват за решаване на дългогодишния конфликт да се сформират работни групи с участието на правителствените администрации - екоминистерството, регионалното министерство и агенция "Пътища" - както и обжалващите проектите за строеж през защитената зона неправителствени организации, а също и академичните институции в сферата на биоразнообразието. Спорът се води от години и бе започнат поради факта, че през 2017 г правителството промени официално одобреното през 2008 г. трасе на магистралата през тунел и прие вариант, при който скоростният път да се построи през защитена зона "Кресна-Илинден". Според обжалващите екооценката за вариант на скоростен път през дефилето, няма как то да няма изключително негативно въздействие върху околната среда.


Решенията на работните групи трябва да бъдат взети с консенсус, което изключва възможността за налагане на едностранно решение от правителството в ущърб на природата, уточни за "Дневник" Даниел Попов, който е говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.


Правителството настоява за строеж през ценната за европейското биоразнообразие защитена зона на Кресненското дефиле, докато още през 2013г. проектът за цялостната авгомагистрала е одобрен от Европейската комисия при условие да няма участък през него. През 2020 г. пък стана ясно, че правителството (водено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в коалиция с Обединени патриоти) настоява на този вариант и ще го строи с националния бюджет, след като еврокомисията отказа да финансира трасе през защитената зона.


Какво ще увреди път през дефилето?


От години учени и природозащитници разясняват, че магистралата през дефилето не е допустима по европейските правила. Проломът е малка територия - находище за биологични видове от различни групи - пеперуди, влечуги, птици и други, и местообитания , които са редки и приоритетни на европейско ниво. За сравнение той цитира свои данни за видово разнообразие в Кресненския пролом от 122 дневни пеперуди, на фона на едва 58 вида за цялата територия на Великобритания. Освен това той разясни, че предвижданите от правителството мерки за поправяне на щетите за дивата природа чрез предпазни мрежи и тунели в дефилето не биха имали никакъв дългосрочен ефект за животните.


Каузата за опазването на Кресненското дефиле е защитавана и от биолога от БАН и алпинист Боян Петров, който беше сред основните лица в коалицията "Да спасим Кресненското дефиле". Според сайта на Боян Петров по темата Кресненският пролом е "биологично най-разнообразният район в България- установени са 3300 вида (1/10 от видовото богатство на България), но вероятно в района се срещат повече от 4500 вида животни."


Преминаването през дефилето има пряка връзка с обекта на Конвенцията - опазване на определени видове от европейската дива флора и фауна. Районът е защитен и от европейската природозащитна мрежа "Натура 2000" чрез зоната "Кресна - Илинденци" (повече за мрежата - тук) по силата на българското членство в Европейския съюз, който е защитил конкретни природни видове и местообитания с тази мрежа. Оценката за въздействието върху околната среда на варианта на правителството е оспорвана, защото две защитени зони от "Натура 2000" в района пазят уникални, според учени и природозащитници, по своето биоразнообразие пространства, които спрямо това разнообразие са неголеми по площ.


Друг аргумент срещу трасе през защитената зона е, че Европейската комисия следи да няма противоречие между целите на различни потоци на европейски средства, насочени към една и съща територия. Увреждането на биоразнообразието на европейската мрежа "Натура 2000" чрез строежа на автомагистралата представлява такъв сблъсък, тъй като Европа дава едновременно пари за опазване на "Натура 2000" и за изграждане на автомагистралата. Освен това автомагистрала "Струма" е един общ проект и нарушения при един участък - а именно лот 3.2 през Кресненското дефиле - според европейските правила ще се отрази и във финансови санкции за целия проект на магистралата.


Одобрена през 2008г., променена през 2017 г. - защо магистралата я няма


Финансирането на магистрала "Струма" от европейските фондове и Европейската инвестиционна банка се базира на решение по ОВОС (оценка за въздействието върху околната среда) и ЕО (екологична оценка) под № 1-1 от 2008 г. Според тази екооценка, магистралата е допустима от гледна точка на уникалната природа на Кресна в два варианта - в дълъг тунел, заобикалящ дефилето или изнесена изцяло на изток от него в подножието на Пирин (виж картата по-долу).


Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ) приема обаче решение Г-10,5 (виж картата), което е одобрено и от екоминистерството с Решение 3-3/2017. Аргументът е по-ниска цена. Според това ново решение едното платно (София - Кулата) ще премине през Кресненския пролом, а другото - източно от него с тунели и виадукти, като компромис между пълния обход и пълното увреждане.


Този вариант се оспорва от коалицията "Да спасим Кресненския пролом", в която членуват "За Земята", "Балкани" и други. Според природозащитниците правителственото трасе от 2017 г. не постига компромис, защото се нарушават интересите както на местните жители, така и на безопасността на пътуващите и на опазването на пролома и чрез него няма да се решат проблемите с трафика, нито ще бъдат намалени катастрофите. Според "Да спасим Кресненското дефиле" местните жители и ползвателите на пролома - каякари и туристи, ще имат затруднения при пътуване в района с бавноподвижни автомобили, нужни за земеделие, планински и речен туризъм и други характерни поминъци. Еднопосочното движение по стария път ще затрудни силно и туризма, и свръзаността на местните населени места, особено при спешни нужди - болести, инциденти и други, които изискват пряк локален път до областния център Благоевград.


От природозащитна гледна точка, с изграждането на дясното платно по посока София - Гърция ще се нанесат непоправимо увреждане на ландшафта на пролома. Те, от своя страна, ще доведат до намаляването и изчезването на биоразнообразието и на защитени видове, ценни за цяла Европа и ще застрашат устойчивите форми на използване на тази природна даденост - каякинг и рафтинг туризма, наблюдението на птици, трекинга, земеделие. Коалицията "Да спасим Кресненския пролом" напомня отново, че в нарушение на Решението по ОВОС и ЕО № 1-1/2008 г. са отхвърлени двата възможни варианта, които предоставят едновременно и устойчиво природозащитно, и транспортно решение: дълъг тунел и източен вариант Г-20, който предвижда изнасяне на двете платна на магистралата на изток.


Анализ на документите на търговете на експертите от "Да спасим Кресненския пролом" показват, че посочените в обществените поръчки индикативни стойности за варианта на правителството (Г-10,5) на обща стойност от над 875 милиона лева (без ДДС) не се различава значително от сочените от официалните институции стойности на одобрените от екооценката варианти - тунела и Г-20. Заедно с ползите за региона и отделните сектори като туризма и търговията в средно- и дългосрочен план, първоначалните варианти се очаква да се окажат още по-изгодни.


Варианти за трасето на автомагистралата край Кресненското дефиле

© За Земята

Варианти за трасето на автомагистралата край Кресненското дефиле


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK