Бояна Василева, архитект: Зеленината в София не е само въздух и природа, а психично здраве

Бояна Василева

© Велко Ангелов

Бояна Василева



  • Столицата е мислена като град-градина, но идеята е невъзможна с мислене "на парче"
  • Политическо решение е да се отдели пространство за качеството на живот вместо за нови апартаменти
  • Смяната на главния архитект не промени нищо
Бояна Василева е ландшафтен архитект с опит в проектирането, изработването и контрола при озеленяване на обществени и частни градски пространства, включително паркове. Работила е като еколог към общинската администрация на столичния район "Младост", като експерт на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и като координатор проект за България на платформата "Зелени градове за устойчива Европа" . За "Дневник" тя коментира как София губи зеленина и доколко застрояването на градовете е съвместимо с конституционното право на гражданите на България на "здравословна и благоприятна околна среда".


Вярно ли е, че има законово изискване в повечето квартали 40% от имотите да бъдат озеленени и защо виждаме нови комплекси без никаква растителност?


- Процентът озеленяване не зависи от квартала, а от устройствената зона според Общия устройствен план. В жилищните зони с преобладаващо комплексно застрояване (например ж.к. "Младост", "Люлин") имотите трябва да имат минимум 40% озеленяване. А зоната на стария градски център изисква минимална озеленена площ от 20-30%, което почти винаги се прави 20%.




Това изискване е за повърхностния терен, за парцел кота нула, а не за издигнатата сграда. Когато започва планирането, главният архитект проверява в Общия устройствен план какъв е и силуетът и котата корниз - т.е. колко висока може да бъде сградата, както други параметри (включително процента озеленяване) и издава виза за проектиране. И след това започва проектирането, при което интересът на строителя е да издигне възможно най-много етажи за продаване. Често една 5-етажна сграда се оказва с още два етажа под покрива. Което, от една страна, не е толкова лошо за град - в по-малка площ да настаниш повече хора. От друга страна, започваме да се задушаваме, нарушава се и екологичният баланс, влошава се и естетически, и здравословно средата.


Как се прави това на други места? Защо туристически натоварени островчета запазват стил и умерена площ на застрояване?


- Мисля, че няма правила, които да го налагат. Просто по-добър вкус и съзнание, че именно този добър вкус привлича и туристи, и доходи. Колкото и тъжно да е, общото ниво на естетика и на съзнание за средата при нас е по-ниско. У нас за сградите няма нормативна база със стилови изисквания - освен ако не става въпрос за архитектурен резерват или сграда паметник на културата.

Общината може да контролира по-категорично задължителните проценти и качество на озеленяване и площта на строителство. Но не може да налага по-добър вкус и стил на проектирането.



А как при 40% озеленяване по проект се стига до комплекси без растителност?


- За съжаление, новите комплекси дори не могат да се сравнят с някогашните панелни квартали. Панелните комплекси са мислени на градоустройствено ниво - планирано е да има и зелени площи, но и публични обслужващи пространства - детски градини, болници, игрища, паркинги, търговски площи, спрямо броя жители. Всеки панелен блок е бил разположен така, че да не си гледа с другия в балконите. И много други неща. При новото строителство комплексите нямат такива параметри.


Да не говорим, че и старите панелни комплекси вече губят предимствата си, защото някогашните им зелени пространства, паркинги и игрища се застрояват. По различни схеми от общински те стават частни, устройствените планове се приемат независимо от мненията на съседите и постепенно балконите започват да гледат един в друг, за деца и дървета място няма, а съседите започват битови войни за това как да паркират в останалите уж зелени площи. И в момента, в който зелената площ между два огромни блока изчезне, не изчезва само тяхната зеленина и пространство - за новопоявилия се блок в градинката също няма среда.


Ж.к. "Люлин" в края на 1970-те г, архив на столичната администрация на район Люлин. Зелените площи край булевардите, предвидени за стотиците жители на високите панелни блокове, сега са застроени.

© район

Ж.к. "Люлин" в края на 1970-те г, архив на столичната администрация на район Люлин. Зелените площи край булевардите, предвидени за стотиците жители на високите панелни блокове, сега са застроени.


Мисли се на парче, на ниво парцел. И затова са много важни устройствените планове. Те дават параметрите не за парцела, а за зоната в града и за града като единен организъм - колко кв. м. озеленяване трябва да имаш за жител, какво да е отстоянието, каква височина е допустима. Специална наредба задава този стандарт - за село е 4 кв.м на жител, за голям град е 20 кв.м , а за градовете с над 200 хил. жители трябва да се заложи още по-висок стандарт в устройствения план.


По време на пандемията от COVID-19 в международните професионални среди се заговори за налагане на нов стандарт, според който всеки трябва да има зелена площ на не повече от 300 м или на 5 минути пеш. Но не квадратен метър с едно-единствено дърво, затиснато от паркирали автомобили, а парк с минимална площ от поне 2 хектара. Важно е зелените площи да са лесно достъпни за всички, включително деца и възрастни, слабо подвижни граждани и т.н. Не става въпрос дори за въздух, дори за естетика. Става въпрос за психично здраве.


София има славата на много зелен град. Защо?


- Днес това е само мит. София е била много зелена, това е било заложено в устройствения план. Мислена е като град-градина според известния "План Мусман" от 1938г. с неговите зелени клинове, които дават връзка на централните градски паркове с периферията чрез озеленени пространства. Това няма как да остане, когато се мисли на ниво парцел.


Част от зелените клинове, които все още не са застроени, са Борисовата градина с Ловния парк, Южният парк към Витоша, Западният парк към Люлин планина и все още неосъщественият Източен парк при Горубляне. Те не са само връзка на града с планините около града - всеки от клиновете е и жив климатик, като дава път за въздушния поток. Повечето са планирани по водни тела и включват естествените крайречни гори. Но след толкова десетилетия все още част от тях не са осъществени като паркове. Доколко това е възможно все още, не всичко е загубено. Има и данни за това на общинското предприятие "София план", които анализирах преди години.


Зелените клинове на София продължават да са само визия - създадена още от 1938г. от първия архитект на София Адолф Мусман с неговия градоустройствен план с паркове като "бели дробове на града".

© ОП

Зелените клинове на София продължават да са само визия - създадена още от 1938г. от първия архитект на София Адолф Мусман с неговия градоустройствен план с паркове като "бели дробове на града".


Но митът за "зелената София" не е само в парковете. Можем да поговорим и за уличната растителност. Има много дървета, садени отдавна. Вековното дърво, което разполага с малко почва в трудни условия, боледува и умира по-бързо от дърветата в гората. В града то е и опасно. Просто трябва да се засаждат нови дървета. Което значи не само да се боднат фиданките, но и да се поливат и обгрижват след това за 2 г, както е записано в наредбата за озеленяването на столицата.


А какви са сегашните проекти за града и защо позволяват загубата на зеленина?


- Общият устройствен план на града е приет през 2007г., след това е допълнен по отношение на зелената система и транспорт през 2009 г., а през 2017 г. - с трасето на третия метродиаметър. След 2007 г. се приемат и подробни устройствени планове (ПУП) по квартали. В тях често има промяна, която включва разширение на зоните за сгради и намаляване на зелените площи.


В Общия устройствен план през 2009 г. все още са включени зелените клинове на столицата, но след това с подробните планове за отделни имоти на парче успяха да застроят части от тях, които междувременно се превърнаха в частна собственост. Изчезването на връзката от Ловния парк към Южния парк е съвсем ясен пример (Част от площта на зеления клин беше превърната в увеселителния парк "София ленд", който впоследствие фалира и беше застроен - бел. авт)


Това се случва и с бившите зелени междублокови пространства, които са променени и с приемане на подробните планове се застрояват. В много случаи това става заради реституция на база подписи от свидетели. Юридически въпрос е доколко тази реституция е законна, а в някои случаи общинска собственост се превръща в частна и със заменки и продажби на цени от данъчна оценка.


Има ли подробни устройствени планове за имоти, които противоречат на зоните на Общия план на града?


- Мога да говоря с примери, които познавам от "Младост". В Общия план е предвидено създаването на парк "Въртопо". Предвиденото озеленяване трябва да се направи след изкупуване на частните имоти в рамките на 10 г. от влизане в сила на плана. Общината се преструва, че няма пари за това, което според мен е невярно. Десетте години вече изтекоха, а паркът не може да се създаде. Но това не значи, че собственикът може да направи нещо друго с имотите - те продължават да са предвидени за озеленяване. Не е в ничий интерес да остават неизпълнени плановете за зелени площи - собствениците плащат данъци, гражданите нямат пространства за отдих.


Официалната статистика е силно "зелена" - 45% от Столична община е в гори. Но повечето от тях са в планините, които са част от общината, а само 9% са в самата столица.

© ОП

Официалната статистика е силно "зелена" - 45% от Столична община е в гори. Но повечето от тях са в планините, които са част от общината, а само 9% са в самата столица.


Интересът на частните собственици е да продадат имотите си за застрояване. И ако попаднат на някой по-податлив главен архитект, се стига до въпроса "Дай да видим какво можем да направим" и ако имотът е до път, изведнъж се правят малки изключения и постепенно части от него се застрояват. Зависи и от политическата воля на кмета да не позволява такива "вратички".


Места около булеварди, които в старите планове на столицата са общински зелени площи, в последния план се оказаха "многофункционална жилищна зона". Как става това?


- Да, интересът е най-вече към многофункционалните - те позволяват и жилищно, и търговско строителство. На тези места се появяват например моловете. Как така се променят предвижданията за едно и също място през годините? С натиск от строители и липса на политическа воля. Наистина е въпрос на политическо решение да се отдели пространство за качеството на живот на граждани, които отдавна са си платили жилищата в квартала, вместо да се продаде същото пространство за нови апартаменти.


Поляните край булевардите на Люлин са "зелени площи за обществено ползване" в устройствения план от 1982 г. В ОУП от 2007г. се оказват "смесена многофунционална зона". След това се появява МОЛ-ът. На снимката: Общински паркинг става частен през 2004г със замяна срещу 4 апартамента, а днес е строеж - на два 10-етажни блока и един супермаркет.

© Вера Стаевска, Личен архив

Поляните край булевардите на Люлин са "зелени площи за обществено ползване" в устройствения план от 1982 г. В ОУП от 2007г. се оказват "смесена многофунционална зона". След това се появява МОЛ-ът. На снимката: Общински паркинг става частен през 2004г със замяна срещу 4 апартамента, а днес е строеж - на два 10-етажни блока и един супермаркет.


Има закон и има норми, които дават възможност да се опазва зелената система и да се създава още зеленина. Но се оказва, че никой няма интерес и това не се случва. Това изисква усилия и време и всеки в крайна сметка избира да се погрижи за личния си интерес.


Много дълго обществените обвинения бяха към бившия главен архитект на София Петър Диков, промени ли се нещо след назначението на Здравко Здравков от 2016г.?


- Не, процесите са същите. На политическо и административно ниво сякаш няма промяна. Има по-скоро осъзнаване от страна на инвеститорите за това, че хората търсят зеленина, паркове и градини. За да продаде един инвеститор сградата си, тя трябва да бъде озеленена. И те полагат минималните възможни усилия за това, далеч от най-добрите стандарти обаче.


За да мине пред администрацията, има различни начини да си затвориш очите и техники на озеленяване, които се приемат на хартия, въпреки че не оцеляват като реална растителност - такава е например т. нар. "вертикално озеленяване". То е приемливо, когато е покривно с почвена покривка, но не и когато става въпрос за увивни растения. (Повече по темата - тук)


Вярно ли е, че в България строителите избягват покривно озеленяване?


- Да, така е, защото е скъпо и намалява печалбата, която ще получат от продажбата на помещения. Покривното озеленяване изисква солиден слой почва, съответно добри строителни материали отдолу. Не само материалите в този случай са по-скъпи, но и техниката, самите растения. А и е нужна и поддръжка след това.

Покривното озеленяване има много предимства в градовете, където свободната площ изчезва. И показва, че винаги има начин да внесеш растителност в пространството, ако наистина искаш



Митът "София има много зеленина и затова дай да застрояваме" вече ни е довел до това да търсим иновативни практики. Защото вече няма нито много зеленина, нито свободно пространство за нея.


Строителите имат ли интерес да озеленят едно пространство, за да привлекат купувачите с качество?


- Вбъдеще би трябвало да имат. В един момент, когато се насити пазарът на имоти, строителите ще се опитат да направят нещо, за да изпъкне с качество тяхната сграда, включително със зеленина. Поне на рекламите вече го правят. Може би ще го направят и в реалността, когато започне да им носи пазарно предимство.


Не е ли въпрос и на управленска визия да се ограничи строителството, ако има пустеещи жилища в града?


- Има много необитаеми сгради, в центъра на София са десетки проценти по моя преценка. Според анализите на общинското предприятие "София план" почти една четвърт от жилищния фонд в столицата е необитаван. По мои наблюдения това са стари сгради и апартаменти, които никой не обновява, за да ги направи годни за живот. Защото хората нямат пари, а това е разход, който би се избил едва след няколко години отдаване под наем. Или просто собствениците са извън страната.


Няма кой да инвестира в жилищата от 40-те години на 20 в. и по-рано. Но се строят нови жилища в по-далечните квартали и се губят и малкото им предимства като зелените им пространства. Не съм сигурна, че тези пазарни процеси са в рамките на възможностите за контрол на общината. Но винаги има начин проблемите да се решат с управленска визия.


Освен стимули за старите сгради, могат и да се въведат данъци за необгрижвани жилища. И да се време решение, че ограничаваме новото строителство, докато не изпълним съществуващия сграден фонд


Като спреш да издаваш разрешителни за строеж, хората ще почнат да си ремонтират имотите и да ги дават под наем на търсещите.


Защо проектозаконът за ландшафта, предложен от професионалната общност през 2012г., е изоставен?


- Трябва естетическа и гражданска култура, за да се поиска реално спазване на правилата и реално озеленяване. Както и подобряване на правилата. Затова трябва да има такъв закон за ландшафта. А защо не се приема? Защото гилдията не е обединена, а икономическите интереси на строителите от поддържане на статуквото са много силни.


Освен с пасивност за нови правила, нашата гилдия е виновни и в пасивно съучастие. Ландшафтните архитекти трябва да са по-категорични и да настояват пред строителя за повече озеленяване. Но и всеки купувач, когато търси имот, трябва да иска зеленина и дървета и да отказва да живее в гето.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3746 Неутрално

    "- За съжаление, новите комплекси дори не могат да се сравнят с някогашните панелни квартали. Панелните комплекси са мислени на градоустройствено ниво - планирано е да има и зелени площи, но и публични обслужващи пространства - детски градини, болници, игрища, паркинги, търговски площи, спрямо броя жители. Всеки панелен блок е бил разположен така, че да не си гледа с другия в балконите. И много други неща. При новото строителство комплексите нямат такива параметри."

    За съжаление е точно така ! Алчността и безогледността на строителите у нас бетонират всико и подред ! Продават скъпо и прескъпо, с големи общи части, озеленяването им се случва само в банковите им сметка, при соца поне имаше някакво планиране и въздух между панелките, тука съседите буквално могат да се хванат за ръце от балконите между две кооперации, застроени в елитен квартал..........

  2. 2 Профил на Боян Баянов
    Боян Баянов
    Рейтинг: 1782 Неутрално

    "Зеленината в София не е само въздух и природа, а психично здраве"

    Затова покривите на сградите ще бъдат озеленени, а освободените площи ще бъдат застроени от небостъргачи, за да им се радват хората и така да си подобряват психичното здраве.

  3. 3 Профил на Lazarus
    Lazarus
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    Зеленината е психично здраве! Но зеленината извън големия град. По-малко пребиваване в града, повече в къща с двор и в планината.

  4. 4 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2531 Неутрално

    - Мисля, че няма правила, които да го налагат. Просто по-добър вкус и съзнание, че именно този добър вкус привлича и туристи, и доходи.
    ________________
    Като знаем йаскета какво причини на кметицата на Младост, няма много желаещи да се бъркат и противопоставят на дивашкото строителство!
    На запад когато строителната мафия си сътрудничи с някой банки ги разследват за пране на пари а тук топ банкери се изказват в мейнстрийма като ел'патрони на ОПГ!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  5. 5 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 2259 Весело

    Предлагам да изкъртим пейките и да обявим парковете за гнезда на Заразата, а следователно - ненужни.
    Настроение:иронично-подигравателно.

    В Русия съм! В Русия съм!
  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2604 Неутрално

    Причината е у управляващите комунисти следващи просташкият принцип "Моето си е мое,а чуждото е общо".

    Затова и в имотите и специалните квартали на комунистите зеленина има в изобилие,но в "чуждите" квартали се строи на поразия...

  7. 7 Профил на zeleno.bg
    zeleno.bg
    Рейтинг: 250 Неутрално

    Ето идеи за вертикално фасадно озеленяване:
    https://zeleno.bg/idei-vertikalno-fasadno-ozelenyavane/

  8. 8 Профил на zeleno.bg
    zeleno.bg
    Рейтинг: 250 Неутрално

    Oзеленяването на балкони и дворове в Италия намалява имотния данък:
    https://zeleno.bg/ozelenyavane-balkoni-dvorove-italia/

  9. 9 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3655 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Много добро интервю.
    Интелигентно и компетентно.

    "Бояна Василева, архитект:
    Зеленината в София не е само въздух и природа, а психично здраве", Вера Стаевска

  10. 10 Профил на Deadpudding
    Deadpudding
    Рейтинг: 1011 Неутрално

    До коментар [#2] от "Боян Баянов":

    Модерна архитектура и психично здраве е оксиморон. Тия стъкларии са най-малкодо доста депресиращи

    Good shitposting and proper banter guaranteed !! No refunds !
  11. 11 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1067 Неутрално

    Бояно, кАжи нещо къде го не знаеме.

  12. 12 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1765 Неутрално

    Нима в това интервю се прокрадва откровена соц носталгия? Що за кощунство в десен и антикомунистически "Дневник"!

    Колкото до необитаемия сграден фонд и новото строителство - имаме пазарна икономика, дами и господа, а не се намираме в командна соц система. Тоест пазарът ще се урегулира сам. Инак за какво бе целият този преход? А и бая милиони има за пране, и реклами на отделни шикозни комплекси и статии за тях да се разполагат в "Дневник" и "Капитал". Бизнеса ли подкрепяме или ограниченията?

    Иначе концепцията в София и другите ни големи градове е: уплътняване, уплътняване, максимално уплътняване. Зелените площи стават лукс. За щастие поне в Стара Загора в някои квартали бяха опазени междублоковите пространства и сега там е жива гора.

  13. 13 Профил на BAte Venci
    BAte Venci
    Рейтинг: 411 Неутрално

    Самоковската селянка размаза град София! Размаза го! Това в момента не е град, това е кочина в която тази пама е свикнала да живее. Тя е толкова проста жена че живее в най-гадното място на най-гадния коптор Манастирски ливади.

  14. 14 Профил на nikolay_mihaylov
    nikolay_mihaylov
    Рейтинг: 437 Весело

    Капитализмът е опасен за Вашето здраве.

  15. 15 Профил на Ralchev
    Ralchev
    Рейтинг: 262 Весело

    Цитат на деня: Всички осъзнаваме, че слонът се яде на хапки

  16. 16 Профил на rak281053136
    rak281053136
    Рейтинг: 143 Весело

    Писна ми от селянки , които се довлякоха в София и започнаха да ни учат. Тази явно няма психично здраве и го търси в София.

  17. 17 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 2941 Неутрално

    Дъра-дъра сто чадъра!
    Срещу желязо и пари не се рита.
    Софиянчетата ще се душат, докато се удошат.

  18. 18 Профил на Боян Баянов
    Боян Баянов
    Рейтинг: 1782 Неутрално

    До коментар [#14] от "nikolay_mihaylov":
    "Капитализмът е опасен за Вашето здраве."

    Г-жа Корнелия Нинова: "Демокрацията ни отне много."
    Но все пак демокрацията даде на г-жа Нинова милионите, които тя натрупа от участието си в престъпната РМД приватизация на "Техноимпекс" АД.

  19. 19 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3655 Неутрално

    UNITED EU UNION

    [#12] от "Читател":

    "Нима в това интервю се прокрадва откровена
    соц носталгия?"

    Не.
    Емоционален читател... прочете, почете.

    Най-ценното за всеки диктатурски еднопартиен ком соц режим
    било режима. Властта ревностно бранена.

    Второ: народната маса. Народ.
    Трудяхшихся с право на труд, задължително, в еднопартийно централизирана държава бореща се против часнически уклон
    и световен капитализъм.

    Без трудещи се маси, партията не би могла да изтръгва
    добавена стойност, ни принадена, борейки се (същевременно)
    с капитализма.

    Затова и Централна политикономика,
    с централно разпределение на труда.

    Политиката за Партията.
    Труда - за трудещи се.
    Партията разбирала, че държейщи трудещите се политически неутрални, нужно все пак било да са трудоспособни.
    Колко? Колкото повече, по-много.

    Затова и жилищни комплекси за трудовия народ:
    озеленени, рационални, облагородени с хуманни съображения взаимствани от социалистически и даже от капиталистически свят. Строени от трудовия... естествено

  20. 20 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3655 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Слънът си апи г.за
    на порции хапки...

    А по-сериозно.
    Научете речта Евробългарска.

    Норма:
    "Слон се яде на хапки".

    Обичай ли напомняте?

    До коментар [#15] от "Ralchev":

    Цитат на деня:
    Всички осъзнаваме, че слонът се яде на хапки

  21. 21 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3655 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Предполагаеми милиони не можеш сравни с морални вреди понесени от другарката Корнелия.

    Демокрацията боядиша и окипази скулптурна истерия пред Централата на БСП, непрежалимо наследство от Централа на БКП.

    Бояджиите вапцари (нищо общо в Вапцаров) беха задържани от верна милиция наследство от БКП и обвинени за хулиганство.

    Да ама в либерално слободния (след диктатурски) ред,
    хулиганите се оплакали при Европейски съд за т.нар. човешки права.

    Съдът (откачен от диктатурски ред) присъдил
    петно: "срещу България".
    Мотиви:
    1. законно слободно слово на изразяване и овапцаряване
    (от страна на хулиганите), с краткотрайни последици ;
    2. кратковремното овапцаряване било против пропагандна
    композиция на бивш престъпен (?!?) режим комунистически.

    Това ни отнесе Демокрацията и нанесе вреди против.
    Правото на морал, самочувствие и на достойнство

    До коментар [#18] от "Боян Баянов":
    До коментар [#14] от "nikolay_mihaylov":
    "Капитализмът е опасен за Вашето здраве."

    Г-жа Корнелия Нинова: "Демокрацията ни отне много."

    Но все пак демокрацията даде на г-жа Нинова милионите,
    които тя натрупа от участието си в престъпната РМД приватизация на "Техноимпекс" АД.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK