Световният ден и световните (без) действия за климата: независимост и ВЕИ насила

Световният ден и световните (без) действия за климата: независимост и ВЕИ насила

© Reuters



На фона на война в европейския континент и спорове в рамките на нестабилно коалиционно национално управление ежегодният "Световен ден на климата" не получи особено внимание в България вчера. 15 май 2022 г. бе ден за разговор за много други кризи, но не и за климатичната.


Има ли нужда да отбелязваме този международен "празник" сред много други новини? Сред безразличие към климатичната криза изненадващо преходът към чиста енергия бе изведен като спешна задача заради нужда от политическа независимост от Русия - и така ВЕИ станаха тема за националните политици "насила".


Що е то "Денят на климата"?


Международният ден за климатични политики е повод за дебат, каквато е идеята на неофициалния празник според създателите - страните членки на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. През 2022 г. научните данни за промените в климата - най-меко казано - не сочат, че дебатът е излишен.




Въпреки десетилетия на международни конвенции и споразумения последният експертен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) посочи през март, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C. Това се случва през 2022 г., след като още през 2015 г. Парижкото споразумение призовава да се засили прилагането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и задава като цел задържане покачването на глобалната температура до 1.5°C от прединдустриалните нива.


Климатичната криза е тема на междуправителствени дебати и национални стратегии от десетилетия. Ефектите от промените в климата обаче се засилват, а човешките действия за намаляване на последствията и адаптация към тях не са достатъчно категорични. Категорични действия за ориентация към енергетика без изкопаеми горива например не са предприети въпреки пожелателните декларации. Включително амбициозните цели на Европейската зелена сделка вече години наред не са претворени в конкретно законодателство - нито на ниво Европейски съюз[1], нито на ниво национални правила.


Едва последните месеци не климатичните данни, а монополът на започналата война в Украйна Русия доведоха до по-широк експертен разговор в България за търсене на енергийни алтернативи на руските газ и петрол. Както и на стимулиране на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) като алтернатива на газа и петрола изобщо.


В момента 47-ото Народно събрание обсъжда законопроект, улесняващ инвестициите във ВЕИ на бизнеса. За момента законотворците не предлагат улеснения за домакинствата и потенциалните кооперативи за производство на енергия от възобновяеми източници, но за такива стъпки настояват редица граждански организации в становищата си към законопроекта.


Исканията на гражданските организации


Още в края на април по повод новите климатични данни сдруженията "За Земята" и "WWF - България" и инициативата "Климатека" предупредиха за спешна нужда от действия в България със събитие под надслов "Перспективи за декарбонизация и устойчивост". Според тях необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, "все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ".


Гражданските организации напомнят, че Планът за възстановяване и устойчивост на България не допуска роля на изкопаемия газ при производството на електроенергия, като в същото време предвижда и поетапно извеждане на въглищните мощности между 2024 и 2038 г. Планира се и значително увеличаване на капацитета на възобновяемата енергия в България с построяването на още 1.4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности, с осигуряване на сериозен нов капацитет за съхранение на енергия, както и с модернизиране на мрежата.


"Възможно е капацитетът от възобновяема енергия на България да се удвои и дори утрои в рамките на следващите 5-10 години. По този начин ще направим крачка напред в избягването на екологичните, геополитическите и финансовите рискове от централизираните енергийни проекти. Повишаването на енергийната ефективност и адресирането на енергийната бедност са цели от първостепенно значение за нас. Те трябва да залегнат както в стратегическите документи, така и в нормативната уредба, като се подобри регулаторната рамка, произтичаща от Закона за ограничаване на изменението на климата", коментира Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във WWF.


И все пак - действия за възобновяема енергия


По повод законопроекта за улесняване на ВЕИ от сдружението "Грийнпийс - България" и инициативата "Зелени закони" пък коментираха, че предвиденото улесняване на бизнес инвестициите в чиста енергия не е достатъчно и няма да достигне до гражданите, заинтересовани от производство на соларна енергия за собствени нужди.


"Прави впечатление, че в ЗИД се говори за облекчаване на "стопанските потребители", а и именно те са тези, които реално биха се възползвали от мощности от няколко мегавата. За битовите потребители (домакинствата) остават досегашните условия без по-нататъшни облекчения на процеса на изграждане и използване на малките ВЕИ инсталации. Така извън закона остава нетното измерване на енергията с единствен двупосочен електромер. Не се предвиждат и облекчения за създаването на енергийни кооперативи - нито за битовите, нито за стопанските потребители", посочва Петко Ковачев от "Зелени закони".


Днес е и крайният срок за допълнения на законопроекта за енергията от ВЕИ преди второ четене, които биха могли да отчетат постъпилите становища, които освен гражданските организации са подали и институции и браншови обединения. Към 16:30ч. са постъпили 3 допълнения - 2 от "Демократична България" (Ивайло Мирчев и Владислав Панев) и едно от "Продължаваме промяната" (Александър Дунчев). В последните минути на работния ден свои текстове са предложили и ГЕРБ (група депутати, водени от Делян Добрев) и ДПС (група депутати, водени от Рамадан Аталай). Последното предложение за допълнение на закона е внесено отново от Делян Добрев - този път самостоятелно.


Очевидно ВЕИ инвестициите предизвикват интерес, след десетилетия неглижиране. Заедно с търсенето на енергийна независимост в контекста на руската война. Можем да кажем - насила.


[1] Приет е Европейският закон за климата, който обаче задава само обща рамка и цел за намаление на емисиите, която предстои да бъде прецизирана чрез секторните политики за цели в строителството, селското стопанство и т.н. чрез т. нар. пакет "Fit for 55". 55 е процентът, с който ЕС иска да намали въглеродните емисии през настоящото десетилетие, за да успее да направи икономиката си въглеродно неутрална до 2050 г. 13 директиви и регламенти, сега се обсъждат от Европейския парламент и страните членки, преди да започнат преговори по окончателния текст на законодателните инициативи.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK