© Балканка
Като пример за ВЕИ инвестиция, увреждаща биоразнообразието, риболовен клуб "Балканка" дава редица водноелектрически централи в зони от "Натура 2000" - като ВЕЦ "Девин"
Механизмът на Европейския съюз за възстановяване и устойчивост ще даде 672.5 млрд. евро за превъзмогване на кризата след пандемията, но е възможно да финансира проекти , водещи до увреждане на природата. Това предупреждава доклад на международната природозащитна организация за наблюдение на финансирането на публични проекти "Bankwatch" и показва рискови инвестиции в Плана за възстановяване и развитие и на България.
ВЕИ - възможност, но и риск за природата на България
Докладът цитира България и Латвия като страни, в чиито национални планове проектите, насочени към увеличаване на възобновяемата енергия, съдържат потенциален конфликт между действията в областта на климата и биоразнообразието. За предотвратяването му се изисква прилагане на предпазни мерки за околната среда, което може да бъде постигнато при по-добро планиране и участие на граждански организации с експертен опит в процеса, смятат от "Bankwatch".
Според анализа на експертната мрежа националният План за възстановяване и устойчивост на България предвижда проекти за енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), които е възможно да нанесат сериозни щети на биологичното разнообразие. От "Bankwatch" предупреждават, че в българския план липсва информация как и къде ще бъдат реализирани планираните ВЕИ проекти.
От години българската природозащитна общност обсъжда нуждата ВЕИ да бъдат изграждани изключително извън зоните от европейската мрежа "Натура 2000". Към момента на европейско ниво се обсъжда инструкция за ограничения на места за ВЕИ инвестиции от гледна точка на защита на биоразнообразието, но към момента няма постигнато съгласие.
Тома Белев, заместник-министър на околната среда и водите с ресор "Биоразнообразие", уточни за "Дневник", че одобрените за финансиране от ЕС планове на България - каквито са Националният план за възстановяване и устойчивост, както и Националната приоритетна рамка за действие в "Натура 2000" - са документи, указващи линиите за финансиране по отношение на ВЕИ и на "Натура 2000" от държавата в конкретни сфери, а за "Натура 2000" - и в определени географски локации. Тези документи обаче нямат силата да забранят инвестиции с частно финансиране. Всеки проект, предвиждащ изграждане на инфраструктура, обаче, подлежи на задължителните оценки за въздействие върху околната среда и върху мрежата "Натура 2000".
Белев уточни също, че до 2020 г. е действал национален План за енергията, който също е указвал на инвеститорите кои са възможните локации за нови енергийни проекти, но той вече е с изтекло действия. Новият План за енергия и климат (виж тук) все още не е готов и в момента има неяснота за разрешените места за изграждане на ВЕИ проекти.
Сдружение "Балкани", което е партньор на международната мрежа "Bankwatch", предупреждава, че във вече одобреният план на България по механизма за възстановяване и устойчивост се споменават проекти за фотоволтаици, ветрогенератори, както и водни и морски ресурси, без да се навлиза в детайли.
"България има история в увреждането на биоразнообразието при реализиране на възобновяеми енергийни проекти, като например малките водно-електрически централи (виж тук и тук) и ветропарковете по миграционния път на птиците. Последствията от неподходящи проекти или локации са преградени реки и убити редки видове птици като пеликани и лешояди. С това са свързани и текущи наказателни процедури срещу България, както и осъдително решение за Калиакра в Съда на Европейския Съюз[1]," напомнят природозащитниците.
Проблемите за Европа
Основният проблем е липсата на прозрачност за предстоящото ползване на мащабното европейско фининсиране, обобщава докладът на "Bankwatch". Според природозащитниците много от одобрените в националните планове проекти са планирани при закрити врати без информация за тяхното местоположение и без качествена оценка на въздействието им върху околната среда.
След като преди седмица стана ясно, че всички национални Планове за възстановяване и устойчивост са одобрени, с изключение на този на Унгария, експерти от няколко страни показват проблемни проекти с конкретни казуси. Дори и за Унгария планът е отложен до предприемането на реформи за защита на върховенството на закона, а не от гледна точка на целите на зеления преход в Европа.
От "Bankwatch" напомнят, че механизмът на ЕС за възстановяване и устойчивост е фонд, разработен в отговор на финансовата криза, причинена от пандемията COVID-19. Той предоставя на държавите-членки извънредните 672,5 милиарда евро за улесняване на екологичното възстановяване на Европа. Въпреки това, природозащитниците анализират национални проекти, които показват, че той няма да бъде използван като възможност за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в изпълнение на целите на Европейската зелена сделка, сред които е и намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. - цел, заради която приоритет за ЕС са инвестициите във ВЕИ и енергийна ефективност.
Докладът на "Bankwatch" осветлява вредни за природата реформи и инвестиции, които ще получат финансиране от ЕС за възстановяване в девет държави-членки от Централна и Източна Европа и се стреми чрез публичност да предотврати или смекчим вредите от тях. За България казусите са анализирани за Сдружение за дива природа "Балкани" от Катерина Раковска, дългогодишен експерт по опазване на околната среда от природозащитната коалиция "За да остане природа в България".
