След протест земеделското министерство събира становища за сечта във вековните гори

След протест земеделското министерство събира становища за сечта във вековните гори

© Вера Стаевска



Министърът на земеделието ще вземе решение за отмяна или за изменение на заповедта за ограничение на сечта във вековните гори, след като отчете мнението на научните среди и на неправителствените организации. Това съобщава ведомството, след като вчера пред заседанието на Националния съвет по горите се проведе протест, защото дневният му ред включваше да преразгледа ограниченията за сечи във вековни гори и край реки, въведени от служебното правителство през май 2021 г.


В съобщението си до медиите организаторите на протеста в защита на ограничения за сеч във вековните гори и в крайречните гори уточняват, че "със или без заповеди крайният резултат е брутален - масови сечи навсякъде и пълно обезлесяване на бреговете на реките". Природозащитниците настояват ресорното министерство да инициира нови нормативни ограничения, които да защитават вековните гори и горите край реките. Исканията включват:


1. Въвеждане в горското законодателство на защита в 10% от всички стари гори, отговарящи на критериите, независимо каква е собствеността им, които да се опазват като "гори във фаза на старост". Там, където липсват достатъчно по площ стари гори, да се защитят горите с потенциал за достигане критериите за "гора във фаза на старост" (за статута виж тук).




2. Въвеждане на ясна, пълна и категорична забрана в горското законодателство за сечи на крайречни гори и крайбрежна растителност освен в случаите, посочени в чл.140, алинея 3, точка 2 от Закона за водите, тоест с цел премахване само на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета по бреговете на реките.


След вчерашния протест на природозащитните организации пред заседанието на съвета, в който има само един представител на гражданска организация, днес министерството на земеделието съобщи, че ще "отчете както мнението на научните среди, така и на неправителствените организации". За целта обаче ще се търсят "становищата на членовете на Националния съвет по горите". Според състава му (виж тук) в него има приоритетно представители на служби към самото министерство и на браншови организации на дърводобивния бизнес.


След протест земеделското министерство събира становища за сечта във вековните гори

© Вера Стаевска


Димитър Куманов от риболовния клуб "Балканка" разясни пред журналисти и представители на пресслужбата на министър Иванов на протеста, че често сечта на крайречните гори се узаконява като почистване на коритото в рамките на мерки срещу риска от наводнения. Той уточни, че всъщност горите са най-доброто средство за намаляване на риска от наводнения.


Според прессъобщението за организирания вчера протест в защита на ограничения за сечта в крайречни гори те задържат водата при порои и така тя се оттича много по-бавно към реките, а това е много важно и за баланса на подпочвените води. Горите предпазват и останалата ниска растителност да не бъде отнесена, намаляват ерозията по скатовете, за да не се затлачват реките. "Без дървета по бреговете и околните скатове водата се изтича много бързо в реките, увеличават се оттокът и скоростта и така се създават рисковете от наводнения, които станаха обичайни през последните години у нас", добавят от "Балканка".


Организаторите на протеста в подкрепа на ограничения за сечта разясняват също, че с кореновата си система крайречните гори предотвратяват ерозията и изкопаването на бреговете, осигуряват местообитания на всички видове водни животни, като самите дървета покрай реките са дом и на много видове птици. Най-важното според природозащитниците е и че крайбрежната растителност е от ключово значение за поддържане на самопречистващите функции на реките. "Само един пример са нитратите, които се използват безконтролно като торове в земеделието, попиват в почвата или биха попаднали след порой право в реките, а крайбрежната растителност и дърветата имат тази функция да се подхранват с остатъците от наторяването", добавят от риболовен клуб "Балканка".


По отношение на вековните гори протестът напомни новата европейска цел за защита на 10% от горите в Европейския съюз, в която е посочено, че с предимство защитата трябва да е насочена именно към старите гори. Към момента от 2016 г. насам България е защитила 10% от горите в защитени зони от "Натура 2000" като гори във фаза на старост. Те обаче не включват общински и частни гори. Към момента данни на WWF сочат, че около 90 хил. ха гори, които отговарят на определението "във фаза на старост", досега не са защитени, защото се намират извън европейските зони от "Натура 2000". Повече за българските вековни гори и защитата им виж тук.


На вчерашното заседание обаче членовете на съвета, които са предимно служители на Министерството на земеделието и представители на браншови дърводобивни организации (виж тук), на първи прочит са обсъдили ефекта от прилагането на заповедите, с които преди година служебното правителство ограничи предвиденото средногодишно ползване на дървесина от високостеблени гори с възраст над 100 години и в дискусията са подкрепили мнението, че "са лесовъдски необосновани".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK