Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Вера Стаевска



  • Губим място, което за много хора е и духовно
  • Ако всеки спазва правилата, неговите внуци също ще могат да видят езерата
  • Вековни гори над Сапарева баня ще бъдат защитени
Владимир Милушев е дългогодишен природозащитник и експерт, работил , в неправителствения природозащитен сектор в България и Европа и сертифициран инструктор по стратегическо планиране и оценка на ефективността в управление на околната среда. През март тази година е назначен да управлява дирекцията на Национален парк "Рила", която е структура към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Официалната му визитка включва висше образование по стопанисване на горите, работа в администрацията на природен парк "Витоша", "Българска фондация Биоразнообразие" и международни програми в сферата на опазването на околната среда и управлението на проекти, както и лиценз за планински водач.


Преди дни обявихте нови мерки за контрол при посещаване на Седемте рилски езера, след като представихте научни данни за заблатяването им. Какви са заплахите за езерата?


- Данните бяха оповестени на научна конференция преди две седмици, част от събитията по повод 30-годишнината от създаването на парк Рила. Дискусията с учените, работили в циркуса на Седемте Рилски езера, показа, че имаме проблем. Губим езерата. Данните показаха, че от години тече категоричен процес на еутрофикация на езерата, или, най-просто казано, заблатяване. И двете най-плитки езера - Рибното и Трилистника - ги губим заради този процес. Освен това категорично е доказано от хората на науката, че заблатяването се дължи на засиления човешки натиск.




Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Вера Стаевска


Релефът тук е формиран с хиляди години и е стабилен, при естествено състояние земни маси няма да се свличат. Многото посетители обаче използват множество нерегламентирани пътеки, а това води до ерозия. В някои случаи ние дори не я забелязваме, но на определени места ясно се вижда: земната маса запълва езерата, затлачва ги, но по-неприятното е, че с нея във водата влизат хранителни вещества, допълнителни минерали. Това пък способства за развитие на нетипична растителност, която изобщо не трябва да е там. Тя първо покрива цялото водно огледало или голяма част от него, както е в Рибното езеро, после загнива, покривайки дъното със слой тиня.


Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Национален парк


Посетителите в района оставят и органични отпадъци. Използваме циркуса и за тоалетна, когато сме за цял ден тук или за по-дълго, като лагера на "Бялото братство" и другите палаткови лагери покрай хижите. Това променя изцяло химичния състав на водата и също създава условия за появяването на нетипична за екосистемата растителност.


Когато някой човек влезе и само си измие краката или ръцете в езерата, също се отделят минерали, макар и минимално количество. Но този човек не е един, а за съжаление са хиляди.


Има ли данни колко са посетителите в хубав летен ден в циркуса?


- В последните години не е изключителен броят от 3000 посетителя за ден. Има дни през лятото при добро време, при които според мен се събират и 5000, особено по време на лагера на "Бялото братство" през август.


Каква е заплахата? Езерата да изчезнат заради растителност, която ги завзема, или да станат по-плитки?


- И двата процеса работят едновременно. Растителността завзема езерата отгоре. Отдолу дъната се затлачват и те стават по-плитки заради свличането на земни маси от ерозията. И двата процеса заедно ще доведат до заблатяване и изчезване на Седемте езера. Най-плитките - Рибното и Трилистника, до 20 - 30 години ще изглеждат като малки блата. А след още няколко години ще изчезнат напълно.


Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Вера Стаевска


Не е ли естествено екосистемата да се променя? Губим ли нещо от това?


- От гледна точка на природата губим много ценни местообитания. Ледниковите високопланински езера са много рядко местообитание. Не само в България, но и на европейско ниво.


Рила и Пирин са единствените места в България, където има такива езерни екосистеми. Рила е с най-голям обхват на тези местообитания. Губим видовете, свързани с ледниковите езера - видове риби, както и животни и растителност.


Второто, което губим, го вижда всеки от нас - губим това красиво място. Губим условия за отдих и възстановяване. Губим място, което за много хора е и духовно. Място, изпълнено с енергия, където хората идват да се презаредят.


Проследява ли се процесът на загуба на биологични видове?


Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Вера Стаевска


- За съжаление нямаме много качествен систематичен мониторинг тук. Но пък ги има научните изследвания, част от тях представени в конференцията (виж тук и тук), които показват, че се променя физико-химичният състав на водата. И оттам се променя и растителността - типичната за ледниковите езера, но и за заобикалящия ги район. Това е доказано.


Показват ли данните откога започва промяната в състава на водата?


- Най-ясно това е показано в научно изследване, което още не е публикувано, но беше представено на нашата конференция. Направен е специален анализ за съдържание на хлорофил във водата на Рибното езеро на сателитни изображения за периода 2009 г. - 2021 г.. Установено е, че съдържанието на хлорофил и заблатяването се е увеличило драстично от 2009 г. насам. През 2009г. бе пуснат в експлоатация и лифтът и с това се увеличи броят на хората, посещаващи циркуса.


Стойностите между 2009 и 2021г. са направо несравними. През 2009г. е било чиста естествена планинска вода, каквато трябва да е в едно запазено ледниково езеро. Сериозната промяна настъпва след 2012 г., като всяка следваща година има все повече и повече хлорофил. Което значи все повече и повече растителност в езерата и все по-влошено състояние на това езеро. А защо промяната не е настъпила веднага след 2009 г., след изграждането на лифта? Защото, за да стигнат земните маси и с тях допълнителни хранителни вещества до езерата, трябва време. Но тенденцията е ясна - оттогава става все по-зле.


Вие сте директор на национален парк "Рила" от три месеца, какво планирате, за да противодействате на тези процеси?


- Планираме нови мерки от началото на активния летен сезон от 15 юли. Част от тях са продължение на голям проект по оперативната програма "Околна среда", който дирекцията довършва. Основното е да минимизираме влиянието на туристите върху езерните екосистеми. Ще се опитаме да направим така, че посетителите да се движат само по основните туристически пътеки, които същевременно укрепваме. В момента за съжаление те се движат навсякъде из циркуса и това причинява допълнителна ерозия.


Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Вера Стаевска


Хората, които отиват сред природата, опитват да избегнат тълпата - как ще ги мотивирате да се движат по тези претоварени от туристи пътеки?


- На първо място ще опитаме повече информация да достига до хората, така че те реално да разберат, че проблем има. И че проблемът е причинен от нас, хората. Ако всеки от нас осъзнае, че като се движи по регламентираните пътеки, ще направи така, че неговите деца и внуци също ще могат да видят езерата, вярвам, ще е много по-склонен да спазва правилата. От това лято ще има повече служители на дирекцията на националния парк, които не само да контролират и наказват, но и да информират туристите в района.


След 15 юли ще има и нови информационни табла и доброволци, които ще помагат за информиране на посетителите.


А за всеки, който предпочита спокойствието сред природата ще препоръчам просто да посети някое друго място в парка. В планината има толкова много красиви и спокойни кътчета, които чакат някой да ги открие.


Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Вера Стаевска


Дали само канализирането на туристите по основните пътеки ще е достатъчно, или трябва да се ограничи и броят им?


- Ако успеем да постигнем 80% от тези хиляди посетители на ден да вървят по основните пътеки, това със сигурност ще се отрази много положително на езерата. Дали ще бъде достатъчно, за да обърне процесите на ерозия и заблатяване, в момента никой не може да отговори.


За да отговорим на този въпрос, пак тази година започваме заедно с представители на научната общност да правим мониторинг - както на туристопотока, така и на ерозията по пътеките и на негативните въздействия върху екосистемите. Ще обхванем тези три компонента, като се надяваме още през 2023 г. да знаем много по-добре дали преодоляваме заблатяването или само го забавяме.


Да разбираме ли, че след като съберете тези данни, могат да се наложат и по-драстични управленски мерки?


- За тази година не планираме по-драстични мерки. Имаме достатъчно информация, която показва, че губим езерата. Губим езерните екосистеми и причината са туристите. Но вярвам, че ако хората разберат това и започнат да се движат само по укрепените пътеки, ще постигнем добър резултат. Ако данните покажат, че това не е достатъчно, тогава мисля, че и хората по-лесно ще приемат по-сериозни ограничения.

Искам още веднъж да призова всички туристи да спазват две основни правила: да се движат по регламентираните пътеки и да не навлизат в езерата.


Ако тази година успеем малко в това, следващата още малко и така нататък - вярвам, че заедно ще постигнем едно много по-добро състояние на езерата.


За лятото на 2022г. планираме и други мерки - ограничаване на достъпа на коне в циркуса, защото те допринасят силно за ерозията. Няма да ги спираме напълно, защото снабдяват хижите с провизии и участват в укрепването на пътеките с местни камъни.


Водим и разговори с "Бялото братство". Опитваме се заедно да въведем повече регулация и по време на техния традиционен лагер. Надяваме се да намалят броя на присъстващите, така че да отговаря на официално разрешения, записан в Плана за управление на Парка.


Имаме амбицията да спрем напълно достъпа с моторни превозни средства. Със сигурност от 15 юли ще има засилен контрол и съвместни дейности с всички отговорни институции - дирекцията на парка, община Сапарева баня, областната управа на Кюстендил, агенция "Пътна инфраструктура", горските служби и полицията, за да можем вече със сигурност да кажем, че няма такъв достъп до Рилските езера. Ще има присъствие на наши екипи на няколко места в района от 15 юли, когато започва и активният туристически сезон.


През тази година е планирано и прочистване на най-засегнатите езера - Рибното и Трилистника, евентуално и в Близнака. Може би ще се наложи да се отнеме от езерата част от натрупаната тиня, която също способства за развитието на растителност.


След като данните сочат, че вредното влияние е свързано с нарасналия туристопоток след построяването на лифта, има ли заплащане на такса от лифта за минимизиране на въздействието?


- Лифтът е собственост на частна фирма и със сигурност мнозинството туристи стигат до циркуса с този лифт. Приходите от лифта водят до плащане на данъци, които влизат в националния бюджет. Няма към момента разработен механизъм, по който част от приходите да остават в националния парк. При настоящото законодателство няма как да се разработи такъв механизъм.


В България в момента законодателството е такова, че могат - не много лесно, да се въведат такси за посещение на конкретна територия. Но дори и да се въведат такси за навлизане в циркуса на Седемте рилски езера, те пак няма да влизат в бюджета на дирекцията на Парка, а ще отиват направо в националния бюджет.


А ако говорим за ограничения, които не са свързани с пари - часови пояс на достъп, например?


- Мислим по различни варианти, но със сигурност не за това лято. Разглеждаме и практиката в други сравними защитени територии: и такси, и системи за предварително записване за посещения, и лимит за ден. За момента имаме нужда от повече данни, за да преценим кое е нужно и приложимо за спасяването на Седемте рилски езера.


Трябва да имаме предвид, че подобрение в управлението на туристопотока е нужно и на други леснодостъпни места, където екосистемите са под заплаха. Имам предвид и езерата под връх Мусала, и долината на Мальовица, района край връх Белмекен. За всичко това ще събираме данни, за да преценим нужните и подходящи действия.


Владимир Милушев, парк "Рила": От 15 юли ще има нови правила на Седемте езера

© Вера Стаевска


Други Ваши приоритети като директор на парк "Рила" за следващите години?


- Основната функция на националния парк е да опазва природата. Затова са ни нужни по-систематични данни от мониторинга на биоразнообразието, за да можем да вземаме работещи управленски решения и ще работим в тази насока.


Ще работим и за осигуряване на условия за устойчив туризъм. Това също е много важно когато говорим за Национален парк "Рила". Като начало сме си поставили за цел да обновим и осъвременим информационните табла, маркировката и други елементи на туристическата инфраструктура, да подобрим управлението на информационните центрове. А в бъдеще планираме да работим и повече заедно с посетителите и различни заинтересовани страни за подобряване на условията за отдих в планината.


Вие наследихте и забавения с години процес по актуализиране на Плана за управление на Национален парк "Рила". Има ли напредък?


- Да. Процесът е започнал още през 2014 г., но бе много забавен. В момента вече имаме готов чернови проект за нов План за управление, базиран на цялата работа свършена от 2014 г. до сега. Предстои до края на лятото да бъде публикуван за обществени консултации. Надявам се до края на 2022 г. вече да имаме влязъл в сила актуален План за управление.


Проектът е близък до първият план ца управление на Национален парк "Рила" от 2001 г. В него не се предвижда ново строителство, нито разширяване на зоната, в която е позволено изграждането на нова туристическа инфраструктура. Доколкото ще има промени, те са в частта за стратегическо планиране на включването на повече проекти за опазване на природата и подобряване на условията за туризъм. Работим и за по-доброто регламентиране на някои от дейностите на територията на парка като ски преходите, скалното катерене и други.


В проекта за План за управление има и съвсем малко увеличение на зоната за ограничено човешко въздействие с цел опазване на някои ценни и уязвими екосистеми. Например, включваме и ценни вековни гори над Сапарева баня и Говедарци.Основно целта е окрупняване на буферните зони за опазване на резерватите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK