Екоинспекцията на Смолян обжалва проект за златодобив край Ардино

Родопското село Дедино е едно от тези, чиито землища са включени в проекта за златна мина. Според <a href="https://www.facebook.com/groups/286865143047303/posts/528408215559660" target="_blank">граждани, обединени около подписката срещу проекта</a>, в близост до къщите е планирано депото за минни отпадъци. Самият проект е наличен на страницата на инвеститора, но прочитът му <a href="http://gorubso.bg/?p=356" target="_blank">изисква разрешение за достъп</a>

© Фейсбук група

Родопското село Дедино е едно от тези, чиито землища са включени в проекта за златна мина. Според граждани, обединени около подписката срещу проекта, в близост до къщите е планирано депото за минни отпадъци. Самият проект е наличен на страницата на инвеститора, но прочитът му изисква разрешение за достъп



Проект за златодобив край Ардино, който беше спрян през януари след отрицателни реакции на местни жители, е получил зелена светлина от административния съд на област Кърджали, въпреки решение на регионалната екоинспекция, че новата мина не е допустима, защото ще доведе до значителни и необратими въздействия върху ландшафта и унищожаване на местообитания на защитени животински видове, както и за подземните води и питейни водоизточници. В проекта се предвижда добив на полиметални руди от "Горубсо - Кърджали" АД в землищата на 5 села в Източните Родопи - Чернигово, Дедино, Търна, Боровица, Китница и Долно Прахово, община Ардино, в област Кърджали, както и на самия град Ардино.


В началото на 2022 г. проектът на "Горубсо" е получил официално отрицателно становище на регионалната екоинспекция на Смолян и на редовното екоминистерство под ръководството на Борислав Сандов. Затова решението на административния съд да разреши златодобива е обжалван преди дни от РИОСВ-Смолян. Съдебното решение за рестарт на проекта от 7 ноември 2022 г. отсъжда и институцията да плати 7 хил. лева на "Горубсо-Кърджали" за загубеното дело.


В становището си от от 07.01.2022 г. Експертният екологичен съвет към екоинспекцията на Смолян посочва, че не е направена оценка на възможен кумулативен ефект от реализацията на инвестиционно предложение върху защитената от "Натура 2000" зона BG0002073 "Добростан", имайки предвид множество проекти в съседство на териториите на РИОСВ - Смолян, РИОСВ - Хасково, и РИОСВ - Пловдив. Посочено е, че проектът ще има вреден ефект върху водите в района. Изводите на институцията са окачествени в решението на съда на Кърджали от 07.11.2022 г. като "абстрактни изводи без конкретни факти".




В становище на РИОСВ - Смолян, е посочено, че проектът за златодобив има отношение към още една защитена зона от мрежата "Натура 2000" - зона "Родопи Средни". Посочено е, че отчитайки характера, продължителността и местоположението на ИП, при реализацията му ще бъдат увредени и частично унищожени традиционни местообитания на видове, което от своя страна може да доведе до съществена фрагментация и отнемане на биокоридори, с което да се наруши кохерентността между отделните зони в мрежа "Натура 2000".


След като проектът е отхвърлен в началото на годината, неговият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е преработен и в края на юли и началото на август 2022 г. има издадени обтекаеми становища от басейновата дирекция. В тях се посочва, че ако се приемат конкретни мерки след реализация на проекта, вредните ефекти за водоизточниците на близките села от златодобива могат да се намалят. Съдът цитира три становища на Басейнова дирекция "Източно-беломорски район" - "с вх. № КПД-11-1014- (58)/05.08.2021 г. и последващи с изх.№ ПУ-01-1272(1)/29.12.2021 г. и вх. № КПД-02- (5)/07.01.2022 г." и посочва , че "в последното от трите становище на БД ИБР - Пловдив, липсва каквото и да е волеизявление относно степента на въздействие, като е посочено единствено, че следва да се зачете изключително големият обществен интерес към инвестиционното намерение и негативното отношение на населението в района".


С протестни декларации, представени в РИОСВ - Смолян, жителите на с. Търна, с. Дедино, с. Долно Прахово, с. Чернигово, с. Китница и с. Боровица, възразяват срещу преработения доклад за ОВОС, тъй като според тях съществува реална опасност за здравето и живота на населението в тези селата. Според местните жители с реализирането на инвестиционното предложение ще се нанесат непоправими щети на компонентните на природна среда: въздух, вода, почви и биоразнообразие.


Към проекта са постъпили, освен възраженията на жители на засегнатите общини, и отрицателно становище от кмета на община Ардино и жалба от Сдружение "Балканка" .


Във възраженията на местните жители е посочено, че районът изпитва и остър недостиг на вода и вследствие на пробивно-взривните работи и земно-изкопните дейности ще се предизвика загуба на вода и замърсяване на оскъдните водни количества в земните недра и водоизточниците.


В момента е открита и онлайн подписка срещу подновяването на проекта за златодобив край Ардино, като се очаква след жалбата на регионалната екоинспекция на Смолян Върховният административен съд в София да назначи ново съдебно производство.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK