Александър Серафимов, "Планини и хора": Не можем да управляваме планините от мандат до мандат

Александър Серафимов, "Планини и хора": Не можем да управляваме планините от мандат до мандат

© Веселин Дочев, Личен архив



    • Лятното планинарство и лятното водачество е много по-важно от професионална гледна точка.
    • Зимата и зимната планина винаги са били емоционалната основа на планинарството.
    • Нужно е управление, което да вникне в идеята за устойчивостта и необходимостта от дългосрочни цели.
    • Бързоразвиващият се пазар за планински и приключенски активности изисква от водачите да ставаме все по-добри и все по-тесни специалисти.
Александър Серафимов е активен професионален планински и ски водач. Член е на Контролния съвет на Асоциация "Планини и хора". АПХ като гражданска организация утвърди професията "планински водач". Асоциацията навърши 25 години през ноември.


Чествахте 25 години от създаването на Асоциация "Планини и хора" (АПХ) преди месец - променена ли е мисията на организацията от създаването до днес, има ли развитие и нови цели?


- Аз станах част от асоциацията преди малко повече от 10 години. За този период изключително много се промени като цяло професията на планинския водач. Тя стана много по по-популярна, много по-търсена като услуга и привлече към себе си стотици нови практикуващи. В този ред на мисли смятам, че и АПХ се промени доста.




Докато в началото трябваше да отъпква нови пътеки и да прокарва нови маршрути в сферата на планинския туризъм, сега нейна основна цел трябва да бъде обединението на практикуващите планинско водене и признание за професията сред потребителите.


С какво допринесе АПХ за развитието на планинския туризъм през тези години, с какво бихте се похвалили?


- Като член на нашата асоциация и активен планински водач съм изключително доволен, че моята професия има място в законовата рамка на страната ни и тук заслугите в действителност са на АПХ и хората, които през годините доброволно инвестираха стотици часове работа, за да има наредба, регламентираща нашата дейност и държавни образователни стандарти по отношението на обучението на новите планински водачи.


През 2016 - 2019 г. сдружението проведе успешно кампания за пълната подмяна на заслон "Кончето" в Национален парк "Пирин", през 2019 г. беше приет Етичният кодекс на планинския водач. Сега на дневен ред е планинските водачи в своето мнозинство да започнат да спазват съществуващата правна рамка и така да издигнат имиджа на професията.


Доколко АПХ е "равно" на планински водачи?


- На 100%. АПХ е асоциацията, която има за цел да обединява и обучава планинските водачи у нас. Вече 25 години го прави успешно.


Може да се направи и много повече, но нейното бъдещо развитие е в ръцете на самите планински водачи у нас. В момента с управлението на асоциацията са ангажирани едни 10 - 15 души, като огромна част от усилията са доброволни. Чувства се нужда от още активни и мотивирани колеги, които биха се включили в дейности, свързани с развитието и на професия, и на асоциацията.


Рожденият ви ден като организация е през зимата - предимно зимното планинарство ли е вашият "ресор"?


- Обективно погледнато, лятното планинарство и лятното водачество е много по-важно от професионална гледна точка. През лятото има много повече хора в планината и планинските водачи работят много повече, т.е. тук има много повече теми, върху които да се работи.


Александър Серафимов, "Планини и хора": Не можем да управляваме планините от мандат до мандат

© Александър Серафимов, Личен архив


Но зимата и зимната планина винаги са били емоционалната основа на планинарството. Зимата ни дава възможност дори в нашите планини да се почувстваме сякаш сме някъде далеч по вечно белите 4-5-7-хилядници на Алпите, Кавказ и Хималаите.


Доколко АПХ се интересува и от опазването на планините, при пребиваването на хората и развитието на туризма в тях?


- Планината е работното място на планинския водач. Всеки от нас се чувства много по-добре, ако води в една дива и чиста планина. Лично аз изпитвам огромен дискомфорт, когато мина с гости покрай някое нелегално сметище в Родопите или купчина салфетки между клековете в Рила.


Поради тази причина АПХ винаги се е старала да има отношение към наболелите проблеми в нашите планини. Често нашата задача е била да дадем светлина върху даден проблем и да се опитаме да накараме държавата да си свърши работа.


Един актуален пример от тази година е мярката за "пасторализъм" (мярка за субсидии в Програмата за развитие на селските райони ПРСР - бел. авт.) - паша на животни. Пашата на едър добитък бе субсидирана през последните десетилетия във високите ни планини. Липсата на контрол и адекватно управление на тази мярка прерасна до опасни за планината нива. В резултат имаме огромни стада крави пашуващи в националните паркове. Това води до влошаване както на пейзажа от чисто естетическа гледна точка, така и драстично увреждане на средата. Не е трудно да си представим какво се случва с едно малко пиринско езеро, ако 200 крави ежедневно се изхождат във и около него.


АПХ и други асоциации предложиха мерки за решение на проблема, като идеята не е да се забрани пашата, а да не бъде субсидирана и парковите рейнджъри да се ангажират с контролна дейност как и къде се поставя електропастири.


Кои са основните предизвикателства пред политическото управление на планините в България - лично според вас?


- Постигане на устойчивост. Нужно е управление, което да вникне в идеята за устойчивостта и необходимостта от дългосрочни цели. Не можем да управляваме процесите в планината от мандат до мандат.


Проблемите в тази сфера са видими на няколко нива. Първо, чести политически смени на ръководни позиции в националните паркове и други институции. Няма как да има устойчиво управление, ако след всеки от честите избори служителите на тези звена се чудят дали поредната политическа чистка няма да ги измете.


Второ, вече 7 години нямаме изготвени нови планове за управление на 2 от националните ни паркове. Това са стратегически документи, които очертават дългосрочното бъдеще на парковете ни и в момента се работи със стари такива, които отдавна трябваше да бъде актуализирани. Самото разделение и управление на най-ценните природни територии в две министерства е политическо решение, което обслужва интереси, но не тези на природата.


Виждате ли решения за масовия незаконен достъп с МПС, за отпадъците и за бракониерството във високите ни планини, които са и национални паркове?


- Тук се видя, че ако държавата има воля да спре дадена незаконна дейност, това може да се случи. Добър пример са джиповете на 7-те рилски езерата. Предишното ръководство на НП "Рила" се ангажира с проблема както публично, така и с работа на терен. Резултатите последваха мигновено и джиповете бяха ограничени. Но тук се връщаме на предходния въпрос с устойчивостта, защото управлението на парка бе сменено от поредното служебно правителство въпреки добрите резултати (повече по темата тук и тук).


Какво е актуалното в развитието на професиите "планински водач" и "хижар" към момента, какво има нужда да се прави на ниво държава и ниво граждански организации?


- Ще се ангажирам с мнение само за професията на водача. Планинският водач като професия ще се сегментира все повече. Бързоразвиващият се пазар за планински и приключенски активности изисква от водачите да ставаме все по-добри и все по-тесни специалисти. Да развиваме услуги със собствен почерк и уникално съдържание.


Това ще задължи и АПХ, и държавата да откликнат на тази тенденция с адекватна правна рамка и най-вече с адекватен контрол. Има крещяща нужда от контрол върху търговията и реализацията на нашите услуги, защото сивият сектор тук е огромен проблем.


Ясно е, че с нарастване на броя работещи водачи и реализираните пътувания ще се увеличават проблемите и инцидентите. Ако няма адекватна правна рамка и добра система за контрол, ще е много трудно да се търси отговорност при щети и дори смърт, произтичащи от погрешни решения или бездействия - да не пропусна и нелегално практикуващите професията, които също носят щета на професията. Тук е мястото за законовото регламентиране на професионалната застраховка на планинския водач.


През летния сезон планините ни са пренаселени - какво е за вас решението за хората, които обичат планините, но не и тълпите? Трябва ли да избягаме вече не само от българското море, но и от българските планини?


- За да се разминем с тълпите, просто трябва да отворим картата на планините и да потърсим дестинации извън популярните Мальовица, Мусала, Вихрен и Триград. България крие много красоти и има място за всички.


Но не трябва да си затваряме очите за масовизацията, която е глобален феномен. Това са процеси, отдавна познати в Алпите, и не само. Трябва да се подходи по друг начин към огромния интерес към Рилските езера, Мусала, Вихрен, Райското пръскало, Мальовица. Нужно е да се въведат някои ограничения, а и ние, както и туристите, да приемем някои компромиси.


Не трябва да бягаме от нашите планини и море, а трябва най-вече да подходим към тях като ангажирани граждани. Граждани, които искат да решават проблеми, а не да бягат от тях. Голяма част от проблемите са напълно решими на държавно и гражданско ниво, но за тази цел е необходимо да има активно гражданско общество, което да изисква.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK