Екоминистерството и експерти: Ловът на дивите кози е мярка за опазването им

Министерството на околната среда и експерти разясниха, че разрешенията за лов по изключение на дива коза са всъщност регулярна практика, регламентирана от Плана за опазване на вида. Такива отговори получи "Дневник" след свои въпроси до ведомството и до експерти по повод публична информация от различни източници за реклами на туристически лов на защитени видове.

Тогава стана ясно, че ловния съюз в Девин рекламира "сезон за лов на дива коза" въз основа разрешен отстрел на 3 животни по изключение, заложено като възможност в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Министерството на околната среда: през последните две години са издавани разрешения за отстрел на 30 и 28 диви кози

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отговори на въпроса на "Дневник" за причината за разрешението за отстрел, като се позова на изключение за забраната за лов по чл. 48, ал. 2, т. 3а от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Това изключение се отнася за "други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда".

Действащите правила за разрешения на отстрел като изключения са от 2017 г. Екоминистерството разяснява, че има Междуведомствена работна група за дивата коза в България, сформирана съгласно Заповед № РД-165/08.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, относно ползване на възможните изключения за 2022 г., и във връзка с чл. 16, пар. 1, буква "д" от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

За дивата коза се провежда ежегоден мониторинг по Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие в края на пролетния сезон и в края на есенния сезон.Посещенията се изпълняват от обучени специалисти - служители на дирекциите на националните и природни паркове, а на територията на Западни Родопи в съвместни екипи от служители на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), регионалните екоинспекции (РИОСВ), дирекциите на природни паркове, експерти на МОСВ, служители на горски и ловни стопанства и неправителствени организации (НПО). За периода 2011 - 2022 година в резултат на постоянния мониторинг на вида се установява увеличение на наблюдаваните диви кози и се забелязва наличие на диви кози в местообитания, които досега не са били обитавани от вида.

Според отговора на Министерството на околната среда, данните от установените диви кози и размерът на популацията се докладват всяка година пред междуведомствената работна група (МРГ) за дивата коза, определена на основание заповед на министъра на околната среда и водите от 2017 г. Ежегодно групата разглежда данните от мониторинга и подадените заявления за ползване на изключения, както и възникнали въпроси около опазването и мониторинга на популацията. Към момента изключения за ползване на дива коза се дават само за територията на Западни Родопи, като специално внимание се отделя на горските и ловните стопанства, които опазват основната част от популацията в региона. В останалите части на страната популацията е в защитени територии, където не е разрешено ползване. От тази година е въведено изискване, при заявяване на изключение за ползване на вида съответната организация да посочи конкретен район, за който това ще стане. По този начин е въведено допълнително проследяване и контрол.

Министерството цитира и разрешението на отстрел като една от мерките за опазване на дивата коза.
Бърза справка показва, че изключенията от забраната за лов са включени като "необходима мярка за опазване на вида" както в първия действащ План за вида за периода 2007 - 2016 г., така и като "Годишни дейности, свързани с ползване на изключения на вида" в дейност 1.4 Продължаване на работата на междуведомствена работна група" в последния приет План за опазване на вида, публикуван на 9 януари на страницата на Министерството на околната среда и водите.

Основен лимитиращ фактор за вида дива коза е бракониерството. Чрез позволените изключения силно се ограничава действието именно на този фактор, предвид ангажираността на горските и ловните стопанисва с охраната на вида. Често в добре охраняваните ловностопански райони нивото на бракониерство е значително по-ниско от това в съседните територии или на практика липсва.

Министерство на околната среда и водите

Министерството на околната среда (МОСВ) уточнява, че през последните две години (за които бе попитано от "Дневник", разрешенията са 30 през 2021 г. и 28 през 2022 г. Разрешенията за отстрел на защитения вид са подписани през 2021 г. от служебния министър Асен Личев, а през 2022 г. от редовния зам.-министър Тома Белев.

Тома Белев, бивш зам.-министър в последното редовно Министерство на околната среда: алтернативата би била охрана от държавата на големи територии

Всяка година ловни стопанства и ловни дружинки отправят искания за ловуване по реда на изключенията в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Междуведомствена комисия на министерството на околната среда (МОСВ), на земеделието и храните (МЗХ) и учени ги разглежда и издават разрешения само за територии, в които популацията се увеличава, според мониторинга на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Т.е. ако се грижиш се за популацията и премахваш бракониерството, може да получиш подобно разрешително. Има възприета политика на комисията за ежегодно намаление на разрешителните. В края на сезона се отчитат реализираните разрешителни, които са винаги по-малко от дадените - тоест, убитите животни са по-малко от дадените разрешения за отстрел. Изключенията се докладват на ЕК веднъж на две години.

Всяко изключение по ЗБР се одобрява само след одобрение в МОСВ и от дирекция "Национална служба за защита на природата" и правната дирекция за законност, за съобразяване с плановете за действие за видовете и за съобразяване с данните за мониторинг от ИАОС. За дивите кози е задължително и одобрението от междуведомствената комисия с участие на учени и природозащитни организации.

Алтернативата на тези ежегодни изключения, ако искаме да има диви кози, е МОСВ да плаща за засилен контрол в местообитанията им и да избере или създаде структура, която да го върши. Досега нямаше механизъм и средства. Охраната на големи територии никога не е била по силите на държавата до момента.

Костадин Вълчев, сдружение "БАЛКАНИ", член на Междуведомствената комисия за дивата коза: когато печелят от лова, дружинките ограничават бракониерството

Кафявата мечка и дивата коза не са дивеч, т.е. не са обект на лов по Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Защитени са от закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Оценката на незаконно убитите дива кози у нас е около 500 индивида (400 - 800) годишно. При всички положения незаконният отстрел е поне 10 пъти, а аз мисля, че може и 20 пъти по-висок от законния, годишно.

Основен аргумент за даване на разрешения за законен отстрел по изключения е по-добрата охрана - т. нар. дерогации от забраната. При работата ни по плана за кафявата мечка и вълка и по-късно през 2011-2013 г. при картиране на зони от европейската мрежа "Натура 2000" имахме възможност да поканим у нас световно известни учени и природозащитници като Джуро Хубер, Луиджи Боитани, Йон Свенсон, Алистър Бат и други. Те често ни напомняха: Conservation occurs only on local level. С пояснението, че практики и механизми, които дават отлични резултати в едни райони, тотално се провалят на други, даже и в същата страна. Това се дължи на местни социални, природни и други особености.

Дерогациите НЕ са панацея, те са инструмент, който много внимателно трябва да се използва. И където не работи, се прекратяват - имаме и такива случаи. Ако нямаме подкрепа на местните общности и резултатите са лоши, трябва да се търсят други работещи механизми, а изборът от работещи такива, за съжаление, не е голям. От Международния природозащитен съюз IUCN също подкрепят подобни решения, пак подчертавам, при определени условия.

От хуманна гледна точка (по-точно wildlife welfare, но не се сещам за български еквивалент) няма никакво значение дали се убиват законно. Но, ако се стремим да осигурим благоприятен природозащитен статус на вида, то има съществена разлика. Мотивацията на ловните сдружения/стопанства е да имат достатъчен брои диви кози на определена възраст, метафорично да ги наречем "върха на пирамида". За да има пирамидата достатъчно висок връх - гаранция за успешен лов - е необходима широка основа. Находища на дива коза с оптимална численост и структура е основата на тази пирамида, ако я няма, не може да се гарантира и ловът. При липса на мотивация при местните общности, числеността/плътността на вида е ниска и тази структурата е нарушена, а понякога и унищожена от бракониери.

У нас повечето от заетите местообитания на дива коза са в национални паркове и резервати, където законен лов няма, въпреки това оценката на незаконно убитите дива кози у нас е около 500 индивида (400 - 800), повечето от тях са убити в национални паркове. Да, не е приятно за любителите на природата да виждат снимки на убити диви кози с доволни физиономии зад тях в социалните мрежи. Но отмяната на дерогациите най-вероятно ще доведе до значително увеличаване на убитите диви кози, и то в Родопите, където са много по-уязвими. Защото находищата са естествено фрагментирани, ловуват се други видове законно, скалните комплекси, обитавани от козите, са много по-достъпни.

Ловците поставят хранилки и солища за животните. Твърдя, че няма значителна полза от тях, особено пък храната от човека за дивата коза е без никакво значение. Но заради разрешените изключения дружинките контролират по-добре членовете и възпират бракониерството, заради прихода от законния лов - в резултат убитите кози са по-малко. Стигат 1-2 бракониери на дружинка, за да няма изобщо кози. В момента местните имат интерес да не позволяват незаконен лов и да канят желаещите за такива трофеи да участват в платен законен лов.

Аз гледам през призмата на дългосрочното оцеляване на вида. В Родопите местообитанията на дивата коза са естествено фрагментирани, прекомерният лов и безпокойството (визирам ловното) води до допълнителна фрагментация, защото козите напускат трайно такива находища. Разрешения за изключения за лов на диви кози получават само стопанствата, където има ефективно ограничаване на бракониерството.

Не мисля, че разрешенията за отстрел по изключения - дерогация в ЗБР - е от "първостепенен обществен интерес". И не разбирам защо изключенията са базирани на т. 3а от ал. 2 на чл. 48 - "по други причини от първостепенен обществен интерес". По-логично е да са обосновани с т.1 на ал.2 на чл. 48 на ЗБР: в интерес на защитата на видове от дивата флора и фауна и за запазване на природни местообитания."

Проучванията при разработването на "План за действие за дивата коза 2007 - 2016", показаха, че дивите кози в Родопите са се увеличили по численост над 30 път за периода 1965 - 2006. Без да е регистрирано, че едновременно с това в националните ни паркове има рязко спадане на числеността през 90-те години. Увеличено е значително и разпространението на диви кози в Родопите, въпреки че там, за разлика от националните паркове, има групов лов на дива свиня и липсват огромни пространства без горски и други пътища. Т.е. козите в Родопите са много по-достъпни и по-лесни за незаконен отстрел. А когато се ловуват законно други видове в същите територии, добър контрол е изключително труден, при нашите условия почти невъзможен.

В началото на новия век в НП Централен Балкан дивите кози намаляват няколко пъти в сравнение с 1990 г. и достигат общо около (или под) 100 индивида - на границата на биологичният минимум. Нашите данни сочат, че в началото на 90-те години дивите кози намаляват от над 270 до под 100 в Стара планина, от около 400 до около 200 в Пирин и от над 650 до около 300 в Рила.

В Родопите популациите са стабилни и дори се увеличават - както числеността, така и разпространението им. По-добрата охрана в Родопите се дължи само на приходите от организирания ловен туризъм.

Стефан Аврамов, един от авторите на действащия до 2022 г. План за опазване на дива коза: отстрелът по изключение е в интерес на защитата на вида

Основанието за изключенията за лов всяка година по чл. 48, ал. 2, т. 3а като "първостепенен обществен интерес" не смятам за ясно мотивирано. Според мен логически най-обосновано е разрешителното за изключения да е по чл. 48, ал. 2., т. 1 тъй като е в интерес на защитата на дивата коза.

Т.нар. "квота" за ловуване на дивата коза по реда на изключенията се въведе от 2007 г. след влизането ни в ЕС, когато бе решено дивата коза да бъде обявена за защитен вид. По това време няколко държавни ловни стопанства в Родопите и едно ловно сдружение водеха трофеен лов и инвестираха значителни усилия в опазването на вида. Същевременно в Националните паркове положението беше бедствено с масово бракониерство и бракониери, които се хвалеха навсякъде по ловните форуми и качваха снимки на незаконно отстреляни диви кози.

Някъде по онова време в Западните Родопи - Извора, Девин и Кормисош имаше може би към 1000 животни, което беше може би половината от популацията на дивата коза в България. Тази популация обитаваше терени край населени места, беше изключително лесна за лов и би била унищожена, ако ловните и горските бяха загубили интерес да я пазят. А те я пазеха, за да вадят пари от нея.

Бракониерството като цяло беше за месо, при което една коза беше еквивалент на месо за стотина лева, а трофейния лов водеше до приходи до над 7000 лева за трофейно животно. Същевременно за да можеш да продадеш такова, се налага да се прекрати бракониерството, защото двете неща не се съчетават. Ако искаш да продаваш трофеи, трябва да имаш много животни на малка площ и да е лесен ловът - а бракониерството унищожава всичко това.

В тази връзка имаше предложения и да се поиска дерогация за козата и тя да не бъде обявена за защитен вид, но първо МОСВ не можа да обоснове това, а и НПО и експерти бяха за обявяването й за защитен вид защото не вярваха, че ловците сами биха правили таксацията добре и поддържали квотите в оптимален размер. Защитеният ѝ статут ѝ даваше допълнителна защита, но трябваше да се намери начин активното ѝ опазване в няколкото ловни стопанства в Родопите да продължи.

Обявяването на вид за защитен и позволяването на малка квота от него за трофеен лов е стар природозащитен подход. Класически пример в тази насока е възстановяването на популацията на винторогия козирог в Пакистан и Таджикистан. Подходът се нарича community based conservation и работи за видове, които се бракониерстват за евтино месо, но имат скъпи трофеи. Трофейният лов изисква ловуващите да спрат или ограничат на минимум лова за месо, за да получават високи приходи от няколкото трофея. Няколко % отстрел се понася от популацията на редкия вид, на който се спестява 5-10 пъти повече щети от бракониерския лов.

В България има може би над 3000 диви кози. Потенциалният бракониерски лов е може би над 500 животни годишно - оценявайки липсващия прираст. Същевременно, ако искаш да водиш трофеен лов, то трябва да спреш бракониерството на своя територия. Не може да се бракониерства устойчиво без хора от местната общност. Те са водачи и организатори на бракониерите, самите те са бракониери и виждат и знаят какво става по терена. Ако те решат да спрат да бракониерстват и да не допускат бракониери на своя територия, то бракониерството става изключително високорисково и се прекратява, защото рано или късно нарушителите биват залавяни, а и по- важно е, че им се губи комфорта на лова. Принципно няма адекватен държавен контрол върху ловната площ на България и контролът е функция на местните общности.

Връщайки се обратно на трофейния лов. Трофейни са възрастните животни. Всеки ловец търси трофей съобразно парите, които има. За да водиш трофеен лов успешно и ежегодно, трябва да имаш няколко различни трофейни животни за да има избор на трофей и стойност всяка година. Което означава, че ВСЯКАКВО бракониерство и лов за месо трябва да бъде спряно.

Какво е приемливо в обществото е решение на обществото. От експертна гледна точка трябва да се осигури максимален приход към местната общност, за да има тя интерес от трофеен лов, а не от бракониерство.

В тази връзка както разрешителните трябва да се дават навреме, за да може да има време да се търсят богати ловци, така и трябва да има реклама, за да се вдигне цената на целия продукт. Очевидно има проблем на ловната общност и на МОСВ с обясняването кое защо и как се прави. Но това не съм сигурен дали може да се подобри.

И има значение дали се убиват незаконно или законно животните. Даването на много строго регулирани квоти (в чието определяне участват МОСВ и НПО) съдейства за радикално намаляване на незаконния лов. Ако видът е ловен обект по Закона за лова (ЗЛОД), то квотите се определят еднолично от стопанисващия дивеча и целият контрол е фиктивен. Затова защитата по Закона за биоразнообразието (ЗБР) и регулярни изключения с ефективен контрол имат смисъл.

Всичко, което трябва да знаете за: