Природозащитници ще протестират за вето върху текстове за сеч в Закона за горите

В петък (27 януари) покрай важните промени в Закона за горите, които трябваше да гарантират повече прозрачност при продажбата на дърва за огрев, Народното събрание прие и редица спорни лобистки поправки, които узаконяват незаконни сечи и са в полза на частни ловни интереси, пишат в съобщение до медиите организациите и граждански групи от екокоалицията "За да остане природа в България". Затова природозащитни организации и призовават гражданите да изпращат искания за частично вето върху промените, приети миналата седмица, както и да участват във флашмоб утре (1 февруари) сутрин пред президентството (За събитието във "Фейсбук" - тук).

Ако президентът наложи вето, текстовете трябва да се прегласуват или спешно до четвъртък, или след месеци от 49-ото Народно събрание.

Промените в Закона за горите бяха приети миналата седмица, като най-спорното предложение беше отхвърлено. То повтаряше разпоредба за сеч и строителство в гори без промяна на предназначението, която преди години протестиращите природозащитници наричаха "поправката Цеко Минев". Идентични текстове бяха причина за масови протести и блокади на Орлов мост през 2012 г., които бяха съпроводени от полицейски арести и получиха отличието "Човек на годината" 2012.

Въпросната поправка беше отхвърлена от парламентарната комисия по земеделието, храните и горите миналия четвъртък, след като граждани изпращаха масово становища - 500 на брой за по-малко от денонощие. В комисия обаче не бяха отчетени възраженията на депутата Александър Дунчев ("Продължаваме промяната") и на експерта Тома Белев ("Зелено движение") срещу част от промените за превръщане на горски стопанства в ловни с опция да бъдат отдавани под наем, както и срещу разрешението за сеч без маркиране. Затова след окончателното приемане на поправките в Закона за горите Александър Дунчев отправи призив към гражданите за искане на вето.

Призивът към гражданите масово да поискат вето върху текстовете за ловните стопанства и сеч без маркиране вчера беше подкрепен с примерен текст до президента и от природозащитната инициатива "Зелени закони". Днес в подкрепа на искането за частично вето коалицията от граждански организации и групи "За да остане природа" обяви флашмоб от 9 ч. утре пред сградата на президентството, "за да опазим горите от варварска сеч". Текстовете, приети в Закона за горите, които природозащитниците посочват като вредни за българската гора и изкуствено добавени към основната цел за регламент за дърва за огрев за нуждаещите се, според тях са свързани с улеснени процедури за сеч и "подаръци" към ловния бизнес.

От природозащитната коалиция "За да остане природа в България" изтъкват в съобщението си до медиите, че с последните промени в Закона за горите се въвеждат широки основания за сечи без издаване на позволително за сеч по утвърден образец и така се увеличават възможностите изпълнителната власт да разрешава такива сечи без реална нужда или да узаконява незаконни сечи.

"Издаването на позволително за сеч отнема само няколко минути. Aко все пак е наложително да не се спазва този ред, то в закона според природозащитниците е трябвало да останат само измененията, свързани с вече възникнали пожари и др. природни бедствия, които представляват непосредствена заплаха за живота и здравето на гражданите. Изменения, визиращи евентуална бъдеща опасност, не са необходими, защото времето за реакция надвишава многократно времето за издаване на позволително за сеч. Такава промяна в закона е предпоставка за необосновани сечи - следствие не от научни знания и опит, а от страх и популизъм. Цели гори могат да изчезнат, ако представител на дадена администрация реши, че те представляват риск - например от наводнение," разясняват природозащитните експерти в съобщението си.

"За да остане природа" обясняват и досегашната практика, според която един горскостопански план и неговите изменения задължително се съобразяват с инвентаризацията на горските територии. Инвентаризацията показва вида, състоянието и потенциала на горските територии и ресурси. Горскостопанският план и неговите изменения също така подлежат на обществено обсъждане, одобряват се от цяла комисия лесовъди, а накрая и от директора на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Това гарантира устойчивото и природосъобразното стопанисване на горите, смятат природозащитниците.

От "За да остане природа в България" изтъкват и приетите от парламента изменения, свързани с въвеждане на "план-извлечение", които според природозащитниците създават паралелен механизъм за изменение на горскостопанските планове, но без задължителното съобразяване с данните от инвентаризацията на горите и без обществени обсъждания.

Същото е приложимо и за разрешаването на санитарни и принудителни сечи - в закона е предвидено те да се разрешават с предписание от дирекциите по горите и лесозащитните станции и според природозащитниците "нищо не налага те вече да се извършват и с план-извлечение". С посочените промени в закона се въвеждат нови понятия, като "принудителни сечи", "насоки на стопанисване", като не са дадени законови дефиниции на тези понятия и това оставя широка врата за свободни интерпретации от изпълнителната власт и заинтересовани лица.

Според природозащитната коалиция последните поправки в Закона за горите премахват и изискването за маркиране на дърветата, подлежащи на сеч, по ред и условия, определени в наредбата за сечите. Маркирането на дърветата досега е било ключов момент за проследяване законността и основателността на съответната сеч. "Сега този инструмент се премахва изцяло от Закона за горите, без да се заменя с друг. Това ще направи отличаването на терен с незаконна от терен със законна сеч почти невъзможно както за контролните органи, така и за обикновените граждани", твърдят природозащитните организации.

Природозащитните експерти посочват, че с измененията на закона се въвежда опция средствата от "Фонд Инвестиции" на държавните горски предприятия да се ползват за "изграждане на складове за съхранение на дивечов фураж". Според тях практиката показва, че подобна инфраструктура вече е била променяна и развивана в хотелска база. Затова от "За да остане природа" предупреждават, че това изменение е опит за улесняване на тази схема по законов път и с държавни пари.

С промените в Закона за горите от миналата седмица също се разрешава и създаването на нови държавни ловни стопанства "Тунджа" и "Кричим", към чието придобиване според коалиция "За да остане природа в България" чрез спорни ловни концесии вече имат апетити местни бизнеси.

Природозащитниците напомнят, че незаконната сеч в България и сега е между ¼ и ⅓ от дърводобива. Всяка мащабна промяна на горското законодателство и на управлението на горите би трябвало да се прави обмислено и в широк консенсус между заинтересованите страни - учени, горски стопанства, граждани и бизнес. "Такива промени задължително трябва да се правят при съобразяване целите на закона и да ограничават максимално свободата на преценка на изпълнителната власт", подчертават от "За да остане природа".