София - Европейска столица на прилепите

Прилепът Сави (<em>Hypsugo savii</em>) е често срещан малък вид от семейство Гладконоси прилепи. Среща се във всички градове у нас. Този е намерен в частен дом в ж.к. "Изток" през 2009 г.

© ЦИЗП НПМ-БАН

Прилепът Сави (Hypsugo savii) е често срещан малък вид от семейство Гладконоси прилепи. Среща се във всички градове у нас. Този е намерен в частен дом в ж.к. "Изток" през 2009 г.



Не зная какво ги привлича, та да нахлуват в домовете ни и да ни хапят. Мисля, че след като живеем в столица, а не в пещери, наличието на тези нагли диви животни е недопустимо за София," пише в жалба до Столичната община потърпевшата М.С., като алармира за множеството прилепи, "развихрили се" в района на болница "Св. Анна" в жк "Младост" 1. И моли общината да предприеме съответните мерки за справяне с проблема, който е от години.


Жалбата й е препратена към Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей на БАН, и по-конкретно до зоолог Боян Петров, който обичайно се заема с тези случаи, но не за да спасява хората. Той и стажантите от центъра спасяват "закъсалите" прилепи в града.


Столичната община без право на "мерки" срещу прилепи




Високата степен на уязвимост и природозащитен статус са достатъчно основание Столичната община да не може да предприеме "съответните мерки" и да регулира по какъвто и да било начин разпространението и числеността на прилепите в София. Затова понякога, както е в случая с жк "Младост", експерт Петров пише разяснителни писма защо прилепите са ценни дори и в градски условия.


Всичките 33 вида прилепи в България са защитени от закона, редица международни конвенции и споразумения. Повечето видове са световно застрашени най-вече защото човекът постоянно отнема части от естествената среда на тези диви животни. Те се адаптират към промените: горските видове изчезват за сметка на други видове, заселват се в нетипични за тях места, включително и в големи градове като София. Забранено е категорично убиването, нараняването, безпокойството и препарирането на прилепи, както и притежаването, пренасянето и търговията с живи или мъртви екземпляри.


Сивият дългоух прилеп живее целогодишно в градовете и селата в България. Този е заснет в "Биологически факултет" на СУ.

© ЦИЗП НПМ-БАН

Сивият дългоух прилеп живее целогодишно в градовете и селата в България. Този е заснет в "Биологически факултет" на СУ.


Всички прилепи в Европа са насекомоядни и са изключително важни за равновесието в природните екосистеми. Може да се каже, че ни помагат "безплатно" в земеделското и горското стопанство, като унищожават огромни количества насекоми, без да се налага употреба на химически препарати. Не нападат и не хапят хората (освен при опит за самозащита, но и тогава трудно могат да пробият човешката кожа). За сметка на това само един прилеп изяжда около хиляда комара за една нощ. Съответно 1.6 килограма насекоми за шест месеца, а колония от 550 екземпляра - 800 кг насекоми за същото време. Можем да изчислим и по броя на "развихрилите" се през август в "Младост"1, за да преценим сами дали вредят, или помагат на фауната в столицата.


Спасени ръждиви вечерници, зимували на 11-тия етаж на УАСГ.

© ЦИЗП НПМ-БАН

Спасени ръждиви вечерници, зимували на 11-тия етаж на УАСГ.


София: Европейска столица на прилепите


София е една от малкото европейски столици с толкова богато разнообразие и изобилие на прилепи. В целия град се срещат 13 от общо 33-те установени у нас вида. През юни 1933 г. в градската градинка на Националната галерия е засечен един от най-редките видове – гигантският вечерник, който е най-големият европейски вид с размах 45 см и през последните десетилетия няма данни за него в града, вероятно е изчезнал. И до днес на покрива на Министерството на вътрешните работи живее голяма колония от ръждиви вечерници. Такава има и в Софийската библиотека.


Това, което можем да направим за тях, е да не им пречим и да не разрушаваме достъпа им до убежището.


Това необичайно биоразнообразие се дължи на поредица от фактори, които заедно привличат прилепите именно в нашия град: наличието на няколко планини, които обграждат града от север и юг - Витоша, Лозенска, Люлин и Стара планина; много видове живеят лятото в планините, но през зимата предпочитат по-мекия градски климат. Осем вида са целогодишни обитатели в централните части на столицата.


В София (все още) има много паркове. Макар и намаляващи по площ през годините, те все пак продължават да осигуряват подходяща среда и убежища за много видове диви животни, които живеят в района.


През града ни преминават Владайска, Боянска, Перловска, Драгалевска река и още няколко по-малки реки-притоци, които служат като естествени коридори за денонощните им придвижвания, сезонна миграция и хранене.


Водните площи, градските паркове и изоставените терени дават отлични условия за изобилие на храна за тях - нощни насекоми.


Прилепите са чести жертви на градския трафика и домашните котки. Когато са наранени, им се оказва първа помощ във ветеринарна клиника.

© ЦИЗП НПМ-БАН

Прилепите са чести жертви на градския трафика и домашните котки. Когато са наранени, им се оказва първа помощ във ветеринарна клиника.


Фасадите на голяма част от сградите и начините за тяхното саниране и поддръжка са предпоставки за заселване с прилепи. Сезонно или постоянно те се установяват в цепнатини и фуги, под отлепена мазилка, в архитектурни орнаменти с дупки, в тавани, мазета и на още много други места. Изключително се привързват към местата, където живеят, и се връщат там отново и отново.


Двуцветният прилеп прекарва лятото във високите планини, а зимата слиза към градовете.<br /><br />Двуцветен прилеп, открит в апартамент в Дружба-1.

Двуцветният прилеп прекарва лятото във високите планини, а зимата слиза към градовете.


Двуцветен прилеп, открит в апартамент в Дружба-1.


Санирането като заплаха


Най-голямата заплаха за прилепите в града обаче са ремонтите за саниране на сградите. Стотици умират, защото работниците ги зазиждат в цепките. А има лесен начин да бъдат спасени – като се извадят с пръчка, сложат се в кутия и вечерта бъдат освободени (не и през зимата обаче).


Прилепите спят зимен сън около три месеца, в което време тялото им е в дълбока анабиоза. В София масово прииждат през зимните месеци двуцветният прилеп. Лятото той живее на Витоша, а в студените месеци се спуска по склоновете в София. Тогава има случаи, в които при ремонт хора откриват колония прилепи, заселила се зад климатик, улук, цепнатина. Ако им се развали убежището, те няма как да излетят, защото през зимните месеци те са най-уязвими заради ниските температури. Ако не ги спасим, умират от студ.


Лайслеровият вечерник е обитател на горите и градските паркове.<br />Този е спасен във факултета по Журналистика на СУ "Св. Климент Охридски"

© ЦИЗП НПМ-БАН

Лайслеровият вечерник е обитател на горите и градските паркове.
Този е спасен във факултета по Журналистика на СУ "Св. Климент Охридски"


Прилеп вкъщи


Понякога нощем, когато летят и ловуват, те влетяват през отворени прозорци в жилищните помещения в търсене на летящи насекоми или от любопитство.


В центъра годишно пристигат между 30 и 50 сигнала от столицата, има обаждания и от цяла България, пренасочвани към двете локални групи – в Пловдив и в Стара Загора. Обичайно сигналите са добронамерени, а "домакинът" е в паника, защото не знае какво да прави. Има и обаждания с призиви като този на М.С. от "Младост" 1, които търсят Център за борба с прилепите като отдел срещу хлебарките.


<table cellpadding="7" cellspacing="0" width="620"><colgroup><col /></colgroup><tbody><tr><td>Спасяване на прилеп по сигнал от Факултета по журналистика</td></tr></tbody></table>

© ЦИЗП НПМ-БАН

Спасяване на прилеп по сигнал от Факултета по журналистика


Често обаче хора носят в центъра ранени прилепи - жертва основно на нощния трафик. Друга заплаха за тях в града са домашните любимци, които много обичат да си играят с крилатите бозайници, без да ги убиват. Най-често ги нараняват, защото са изумително крехки. Прилепът не е домашен любимец и в същото време живее в града, така обичайно няма кой да поеме лекуването му. Намират се и някои ветеринарни клиники, които са правили успешни операции и след два-три месеца отглеждане животното успява да излети, разказва Боян Петров. В центъра има доброволци, които след това поемат отглеждането на ранените – живеят в специални дървени кутии, хранят се с брашнени червеи. Тези, които не могат да се възстановят и да летят, ги отглеждат до живот.


Екипът по спасяване успява да отговори на 60-70% от сигналите със съвети по телефона, писма и в краен случай – посещение на място. Боян редовно хвърчи с мотора си до подадения адрес, най-често към кварталите "Дружба", "Младост", "Изток" и "Лозенец".


Спасителни акции по домовете


Най-често крилатите бозайници успяват да излязат от жилището, в което са нахлули неканени. Понякога животното може да е все още в къщата, дори и да не го виждаме. То иска единствено да се скрие и ако не може да излезе навън, се мумифицира в някой ъгъл, изсъхва като мумия, но не мирише, защото е с много малко телце. Изключително дребен (тялото на най-дребното прилепче е с размери 4 на 2 см, побира се в половин кибритена кутийка), той може да се закачи навсякъде - в завесата, зад шкафа или картината, под ръба на перваза, в окачена дреха...


Захранване на сив дългоух прилеп с брашнени червеи.

© ЦИЗП НПМ-БАН

Захранване на сив дългоух прилеп с брашнени червеи.


Затова и експертите от центъра първо претърсват жилището. В случай че го намерят, веднага го носят в природонаучния музей, преглеждат в какво състояние е, определят от кой вид е, захранват го с каквото имат, защото може да не е ял седмици. Възможно най-бързо го връщат в квартала, откъдето е взет. "Не е редно да стресираш едно животно, като го пускаш в напълно непознат терен, където то не може да си намери убежище. За разлика от природата в сложната градска среда прилепите не се ориентират токова лесно", разяснява експерт Петров. Всички данни са вкарват с координати в база с данни, с която бързо се правят всякакви справки.


Случаят в "Младост" 1 от този август не изисква спасителна акция, но Боян Петров вече е изпратил любезно разяснително писмо до М.С. с покана за Международната нощ на прилепите у нас този септември - в София, разбира се.


Четири стъпки за спасяване на прилеп в дома:


1) да хванем прилепа с ръкавица (може да е готварска);


2) да го сложим в картонена кутия;


3) да напишем на кутията в кой район, за да бъде пуснат отново там;


4) да се занесе до Център за спасяване на прилепи.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK