В деня на влажните зони: защо са важни за нас, за птиците и за климата

В деня на влажните зони: защо са важни за нас, за птиците и за климата

© МОСВ



Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на тази дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони, а целта е опазване и разумно ползване на тези местообитания на водолюбиви птици.


България е сред първите страни, присъединили се към т.нар. Рамсарската конвенция, в сила от 24 януари 1976г., припомнят експерти от Министерство на околната среда и водите, отговорни за политиката по опазването и устойчивото им ползване.


Освен че са дом на изключително биоразнообразие, влажните зони ограничават негативните ефекти от климатичните промени - играят важна роля за защитата от наводнения и намаляват въздействието на сушите. Пречистват водите, осигуряват храна, дървен материал и биомаса, способстват за развитието на устойчивия туризъм.




Унищожаване и възстановяване в 150 години


За последните 150 години обаче са били унищожени почти 80% от естествените влажни зони в Дунавско-Карпатския регион, обхващащ голяма част от Централна и Източна Европа, напомнят експерти от международната природозащитна организация WWF за България. Сред най-значимите причини за загуба на водни местообитания са човешки дейности, свързани с усвояване на нови площи за земеделие, подобряването на корабоплаването, развитието на хидроенергетикатал


На ниво ЕС, последният анализ на състоянието на видовете и местообитанията от екологичната мрежа Натура 2000 за периода 2007 – 2013 г. показа, че състоянието на местообитания като влажните зони, наред с тревните местообитания, продължава да е особено тревожно.


През последните 10 години WWF и партньорите ѝ са възстановили над десет хиляди хектара влажни зони в Дунавско-Карпатския регион, в това число и в България.


По думите на ръководителя на програма "Води" Иван Христов до скоро изобщо не се е разбирала нуждата от възстановяване на влажни зони, напротив, политиката е била за пресушаването им. С помощта на WWF са били подготвени най-мащабните проекти за възстановяването им у нас, обхващащи територии в природен парк "Персина" и защитена местност "Калимок-Бръшлен", по поречието на реките Русенски Лом и Веселина, както и във възстановяването на крайречни гори.


Примерът с дивия шаран в Дунав


Като пример за значението на влажните зони, експертът посочва срива на риболова по река Дунав след унищожаването им. В миналото около 65% от улова на риба в някои участъци на Дунав се е падал на дивия шаран, но след пресушаването на блатата край Дунав, където той хвърля хайвера си, видът бързо става критично застрашен ("Червената книга" от 1981 г.), за да изчезне напълно десетилетие по-късно. Днес шараните, които се срещат в реката са от културен вид, а обемът на уловите е спаднал в пъти, което е довело до края на промишления риболов по реката.
 


Рамсарските места в България са "Атанасовско езеро", "Комплекс Беленски острови", "Дуранкулашко езеро", "Остров Ибиша", "Шабленско езеро", "Местността Пода", "Поморийско езеро", "Комплекс Ропотамо", "Езеро Сребърна", "Езеро Вая" и "Карстов комплекс Драгоманско блато".
Общата им площ е 49 912, 43 ха , което е 0.45% от територията на страната.

Защо са важни влажните зони


Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те са блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра.


Влажните зони са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята – поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води.
Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел. Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води.


Саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) е прелетна птица от семейство Дъждосвирцови. Според Червената книга на България видът се смята за застрашен.

© МОСВ

Саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) е прелетна птица от семейство Дъждосвирцови. Според Червената книга на България видът се смята за застрашен.


В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и други газове, затова са важни и за смекчаване на климатичните промени. Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки и животновъдство. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие.


Атанасовското езеро: най-известната влажна зона


Атанасовското езеро край Бургас е една от най-популярните влажни зони у нас. То е свръхсолено, с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Представлява уникална влажна зона, която предоставя редица екосистемни услуги – изключително богато биологично разнообразие, има стопанско и културно значение и е място за екотуризъм.


Атанасовско езеро е местообитание на едни от най-редките и приоритетни за опазване типове природни местообитания в България, а именно крайбрежните лагуни, с характерните за тях халофитни (соленолюбиви) съобщества. В езерото са установени 233 вида висши растения като тук е най- голямото находище за страната на европейската солянка и единственото значимо находище на морския пелин .


Намира на прелетния път Via Pontica. До 240 000 щъркели, пеликани и жерави и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно от тук по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и къдроглавия пеликан, тръстиковия блатар, вечерната ветрушка и на второ място - след Босфора, по концентрация на малкия креслив орел. Наред с другите Бургаски езера, е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора.


Основното стопанско значение на влажната зона е свързано с добива на морска сол. Значителна част от територията на езерото се използва като солници, но със запазен традиционен начин на солодобив. Това е причината за уникалната му екосистема. То е и място със запаси на лечебна кал.
Северната част на езерото е поддържан резерват от 1999 г. От 1984 г. езерото е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция. През 2007 г. територията е включена и в мрежата Натура 2000.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bgmusquetaire
    bgmusquetaire
    Рейтинг: 328 Неутрално

    0,5 % от територията на страна са Рамсарски места - влажни зони. Най-продуктивната и важна част от екосистемите. Всички ли са в "Натура 2000"?

  2. 2 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 866 Весело

    Нищо не пишат за комарите които са "органически" свързани с влажните зони, нито за маларията, която пък "органически" е свързана с комарите.....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  3. 3 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 701 Неутрално

    Нека запазим тези природни богатства и птиците,защото Бог е създал Земята и нас ,хората,за да уважаваме онова,което имаме и го пазим!

    Tony
  4. 4 Профил на pantarea
    pantarea
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Тези от WWF-България и особено ръководителя на програма "Води" Иван Христов се взимат много на сериозно! Казват" до скоро изобщо не се е разбирала нуждата от възстановяване на влажни зони, напротив, политиката е била за пресушаването им" и "С помощта на WWF са били подготвени най-мащабните проекти за възстановяването им у нас, обхващащи територии в природен парк "Персина" и защитена местност "Калимок-Бръшлен". Що не питат Кристалина Георгиева (тя тогава беше в Световната банка и знае доста по въприса) кога и как започна този проект, и тези люде(WWF-България) къде бяха тогава?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK