© Associated Press
Селското стопанство е най-съществената причина за обезлесяването в световен мащаб заради нарастващото търсене на храни. Все още обаче е възможно "да се изхрани света, без да се секат горите, констатира организацията по прехрана и земеделие към ООН (ОПЗ) в началото на тази седмица, цитирана от агенция "Ройтерс".
Най-сериозно унищожаване на гори има в тропическите региони, които губят по 7 милиона хектара гори годишно в периода 2000 и 2010 г., като за същия период разширяват земеделската земя с 6 милиона хектара на година, сочат данните от доклад на организацията.
Някои държави в Африка, Азия и Латинска Америка са успели да променят този взаимозависим модел "земеделие за сметка на горите" като са подобряват поземлените права, повишават селскостопанската продукция и засилват защитата на горите, констатира доклада на ООН.
"Винаги е съществувало схващането, че за производството на повече храна, която да може да изхрани нарастващото население, трябва да се изчисти повече земя за селското стопанство", казва Ева Мюлер, директор на политика за горите и спорни ресурси на организацията. В същото време Мюлер посочва в интервю за фондация Thomson Reuters, че е възможно да се произвежда повече храна без изсичане на гори.
Горите са важни за селското стопанство, защото защитават почвата от ерозия, опазват водите и намаляват на риска от наводнения, припомнят в доклада.
ООН прогнозира, че до 2050 г. в света ще трябва да изхрани население от над 9 милиарда, в сравнение с населението от 7,4 милиарда днес. Но 80 процента от обработваемата земя в световен мащаб вече се използва.
Чили, Виетнам, Гамбия и Гана са сред 20-те страни, които в последните две десетилетия подобряват хранителната си сигурност като увеличават селскостопанското производство, но същевременно поддържат или увеличават горската покривка, пише в изследването.
Един от ключовите фактори, посочва Мюлер, са инвестиции в селското стопанство, което да стимулира производството. "Целта на инвестицията в селското стопанство беше основно да увеличи производителността чрез интензификация, а не чрез изчистването на нова земя за селското стопанство", обяснява тя. По-доброто планиране на земеползването и по-ясно право на собственост на земи допринасят за по-добра защита на горите. Друго важно в тази посока е по-добрата координация между политиките за горите и земеделието, също са важни.
"Досега селското стопанство се фокусира върху производството на храни, а горското стопанство се съсредоточава върху нещо друго, те никога не са комуникирали помежду си. Така понякога техните политики дори си противоречат", обяснява експертът.
Тя напомня, че ако целим устойчивото развитие, се нуждаем от горите, защото те са от съществено значение за регулиране на водни потоци, съхраняване на въглерод и запазване на почвите.
