С енергоспестяващи технологии ще компенсираме поскъпването на тока

Изпълнителен директор на "Холсим България"

С енергоспестяващи технологии ще компенсираме поскъпването на тока

© Антон Попов



Българското дружество "Холсим България" е собственост на германския концерн "Холсим аусландбетайлигунс". Компанията притежава фирмите "Плевенски цимент", "Кариери", "Екорек България" и "Комарс". Групата държи около 30% от пазара на цимент в страната.


Как се отразява кризата на строителния бранш и на "Холсим" в частност?
- Характерно за строителството е, че в момента се намира в период на инерция, така че бих разделил отговора на въпроса ви на две. От една страна, до края на 2008 г. секторът и в частност ние от "Холсим


България" не може да се каже, че сме почувствали кризата. Дори през последните месеци на на годината при нас има ръст, такава е и информацията на националната статистика за бранша през периода. В момента усещаме кризата по-скоро по отношение на събираемостта на вземанията ни. Наблюдаваме забавяне и трудности в събиране им.




Очаквам пряко да усетим кризата най-вероятно напролет и чак тогава ще можем да добием някаква представа по отношение на големината й. Освен това при нас пазарът е сезонен и трудно бихме могли да направим прогнози. Голяма част от проектите ни зависят от атмосферните условия, така че ще чакаме април и май.


След като имате очаквания, какви превантивни мерки взимате, за да я преодолеете?
- Преразглеждаме тотално цялата си дейност, дори и неща, които доскоро не са ни правили впечатление или не сме се взирали в тях. Имахме великолепни седем години с двуцифрен ръст всяка една година. Така че може би самата ни организация е станала по-самодоволна. Преоценяваме всички бизнес процеси и се опитваме да ги оптимизираме.


В същото време инвестиционната ни програма продължава. Проектът ни в Бели извор вече е завършен и сме готови да започнем едно доста по-ефективно производство. Вложихме около 30 млн. евро и с това увеличихме капацитета на пещта с около една трета - от 2500 на 3300 тона на ден клинкер. Това е основната и най-скъпата част от производството, в която се извършва горенето и кристализирането на полуфабриката.


Говорите за увеличаване на капацитета в момент, в който има спад на строителството. Няма ли противоречие?
- Работим в индустрия, която гледа с 20-30 години напред. От гледна точка на кризата може би не е най-подходящата година за пускане на нови мощности. По бързината, с която го направихме, и големината на проекта става пределно ясно, че никой не е могъл да предвиди кризата. В дългосрочен план продължаваме да сме оптимисти. Отделен шанс за бранша е нуждата от инфраструктура в страната. Не вярвам да продължи бумът в жилищното строителство, който беше досега, както и се съмнявам, че той ще се повтори. От друга страна, обаче нуждите на страната са огромни - индустриално строителство, водопроводи и канализация, пътища и други.


Използвате много електрическа енергия, как гледате на предстоящото увеличение на тока?
- Очаквания нямам, трудно ми е да прогнозирам. Факт е, че през последните две години електроенергията скачаше с високи темпове. През 2007 г. с над 30%, а през 2008 г. - с над 20%. Общо увеличението е около 60 на сто за двете години. Сега се говори за увеличение над 10%. Средата в момента е много непредвидима, което се подсилва и от лошата икономическа обстановка.


Нашето виждане е, че без съмнение електроенергията ще продължи да расте, независимо с какви темпове. Затова насочваме усилията си към проекти, свързани с подобряването на енергийната ни ефективност. В момента работим по проект за намаляване на използването на енергия, с което искаме да съкратим консумацията й с до10 на сто.


Каква е ролята на алтернативните горива при производството на цимент?
- Това е бъдещето за развитието на циментовата индустрия не само в България, но и в света. Ние сме инвестирали не малки средства в тази област. Циментовата пещ е едно от най-подходящите места за оползотворяване на алтернативни горива, така че ние сме пионери в тази област, като в България, общо взето, не е лесно. Тук има много предубеждения и натрупани съмнения, но считаме, че това е верният път. Самата Западна Европа отдавна го е доказала - там около 50-60% от горивната компонента се замества с алтернативни горива.


Възможно ли е тогава да използвате боклук?
- Циментовата пещ не е всеядно съоръжение и не е инсинератор, където човек може да хвърля всичко. При нас трябва да има и има стриктен контрол на входящите компоненти, защото, ако това липсва, самият технологичен режим на пещта става


неконтролируем, тоест ползите са много по-малки от вредите, които бихме понесли. Три са компонентите, които използваме - автомобилни гуми, месокостно брашно и сортиран битов отпадък. Старите автомобилни гуми са еднородни и там няма какво да се говори по отношение на контрол на качеството на суровината. Получаваме месокостно брашно от екарисажите в Шумен и Варна, което също е с еднородно съдържание.


Там където е нужна човешка ръка и намеса - са така наречените соди трикавъри филд. Те представляват сортиран битов отпадък, компоненти, които най-общо представляват хартия, пластмаса, кожа, дърво. Получаваме ги от разделното битово събиране, след което ги сортираме - чистият материал отива за рециклиране, другият се използва от нас в циментовите пещи. Така че определено имаме стриктни изисквания, що се отнася особено за съдържанието на хлор, на сяра и други.


Един от проблемите пред циментовата индустрия беше неформалният износ за Румъния, как го решавате?


- Проблемът се породи през лятото заради бурното развитие на строителния бранш в Румъния и България. Тогава индустрията ни нямаше капацитет да покрие нуждите на вътрешния пазар и имаше реална възможност заради ценовата разлика, която съществуваше между вътрешните цени на цимента, да се оголи българският пазар. За нас при всички положения той е пазарът, който ние бихме желали да поддържаме и да задоволяваме. Лятото, месеците юли и август, заводите работеха, и то не само нашият, но и на конкурентите, на топ капацитет. Слава богу, нямаше недостиг на цимент, както стана в Румъния.


Доколко полуфабрикатите могат да компенсират липсата на цимент?
- Полуфабрикати внасяме и ние, особено докато бяхме спрели основните си съоръжения - през ноември и февруари миналата година. Лимитиращ фактор при циментовата индустрия е пещта, която произвежда клинкер. Капацитетът на циментовите мелници е по-голям от нея, за да може да се използват различните зони на електроенергията. Всеки се стреми да произвежда нощем, когато токът е по-евтин, или най-малкото да пропусне върховите четири часа сутрин и привечер, когато електроенергията за големите консуматори е три-четири пъти по-скъпа.


Индустрията има по-големи мелнични мощности и ако пещта не може да задоволи дневните потребности, тогава всяка компания трябва да реши дали иска да внесе полуфабрикат и тук да го смели, което в повечето случаи е губещо, но да си задържи пазара или да каже - няма да внасям, толкова мога да задоволя, но тогава вече пазарът би отишъл при конкурентите.


В момента заводът за цимент работи ли?
- Не работи пещта, а клинкер получаваме и имаме достатъчно стокова наличност, тоест цимент.


Притеснява ли ви конкуренцията на турските циментови заводи, за които не са в сила екологичните изисквания на Европейския съюз?
- В Турция се пуснаха огромни капацитети и през миналата година и през тази също предстои да се открият нови мощности. При всички положения бихме очаквали едно агресивно поведение от тях. Освен че не е членка на Европейския съюз, Турция не е част и от Протокола Киото, което допълнително й дава конкурентно предимство. ЕС сериозно се замисля по отношение на т.нар. въглеродно изтичане.


Какво ще се приеме до края на годината - ще видим. При всички положения циментовият сектор, поне по предварителните споразумения, изглежда, че ще бъде част от секторите, застрашени от въглеродно изтичане. Така че предполагаме, че или ще се дадат свободни квоти за нас, или на границата по някакъв начин ще се изравнят условията. Може да се въведе някаква система на заплащане на въглероден двуокис от вносители или от износители в страни, които не са част от международните споразумения. Очаквам такива решения да се вземат до края на година на европейско равнище. Аз лично съм посещавал няколко завода в Турция, които са в доста прилично техническо състояние. При нас за съжаление с орязването на квотите "Холсим" ще се сблъска със сериозни предизвикателства.


Ще ви е изгодно ли да работите, ако се наложи да купувате квоти?
- Всичко зависи от цената на емисиите. Преди една година те бяха в рамките на 30 евро, сега са към 12-14 евро. Важно е по какъв начин кризата ще се отрази на цената на въглеродните емисии, но при един лош сценарий е възможно 2010-2011 г. да имаме недостиг на емисии в рамките на 150-200 хил. тона годишно. Това няма да важи само за нашето предприятие и ако трябва да ги сметнем при 40 евро на тон, сумата ще е огромна.


Недооценен фактор е, че при разпределението на емисионните квоти "Кремиковци" не фигурираше и ако те получат комплексно разрешително и заработят, недостигът на въглероден диоксид рязко ще се увеличи. Отделно влизат нови мощности като ТЕЦ "Марица-изток 1" на AES, който е част от сектора - най-голям емитент на въглероден двуокис.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK