Германският бизнес: Енергийната ефективност в България куца

Германският бизнес: Енергийната ефективност в България куца

© СГ/ИИ



Въпреки че България е енергийно най-неефективната икономика в Европейския съюз и това е известно отдавна, страната продължава да не полага достатъчно усилия за пестене на енергия. Около това мнение се обединиха представители на германски компании, неправителствени организации и държавни експерти по време на днешния форум за енергетика, организиран от "Гьоте институт" и "Дружество за Югоизточна Европа".


"Дори без отказ от ядрената енергия, целите за намаляване на парниковите емисии и пестенето на енергия поставят на изпитание малка икономика като България, а все още малко се инвестира в ефективност", смята президентът на Германо-българската индустриално-търговска камара Бертрам Ролман.


Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер припомни, че досега цената е била решаваща за това какъв енергоизточник да използват домакинствата. "Климатичните промени и изчерпването на ресурсите обуславят необходимостта от преход в енергетиката. Тази дискусия в най-бедната държава в ЕС играе и друга роля – нужни са много мерки за енергийна ефективност", подчерта дипломатът. Като положителен пример Ролман посочи собствената си фирма - "Пирин текс", която произвежда облекла. "От 2006 г. насам намалихме енергийната консумация на единица продукт с 35%", похвали се германският предприемач.




Друг проблем е зависимостта от вносни енергоносители. "В Украйна съществува олигопол на енергийните доставки, а в България практически има монопол на "Газпром", обясни, Хелге Толксдорф, директор във федералното министерство на икономиката и технологиите в Берлин. Експертът допълни, че в световен мащаб цените на природния газ са спаднали заради развитието на шистовия добив в САЩ. Като пример за енергийната зависимост на България проф. Пламен Цветанов от БАН посочи, че през 2008 г. страната е внесла около 70–72% от първичните си енергийни ресурси, включително и ядреното гориво. Според данните на професора за същото време изнесеният ток възлиза на 2.9-4 на сто от крайното енергийно потребление, което разбива мита за България като "енергиен остров на Балканите".


Според германските експерти намаляването на зависимостта от внос на петрол и газ е голям стимул за въвеждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Германия е натрупала значителен опит в разработването на централи на вятърна, слънчева и геотермална енергия.


Посланик Хьопфнер акцентира и върху ролята на атомните мощности, при които трябва да се вземат предвид разходите по демонтиране на стари съоръжения и рисковете за околната среда. "Аварията във Фукушима промени мнението за АЕЦ сред българските граждани", убеден е Хьопфнер. Представително проучване на "Алфа рисърч" и екоорганизацията WWF показа, че 14.7% от българите виждат в атомните централи сериозен проблем за околната среда у нас. За сравнение - през 2008 г. едва 6.3 на сто от допитаните са били на това мнение.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK