БАН: Масова сеч е имало в Пирин при изграждането на ски пистите през 2000 – 2005 г.

БАН: Масова сеч е имало в Пирин при изграждането на ски пистите през 2000 – 2005 г.

© Юлия Лазарова



Масова жестока сеч на иглолистни гори и сериозно обезлесяване в национален парк Пирин е имало в периода 2000 – 2005 г. при изграждането на ски пистите над Банско. В периода 2006 - 2012 г. там има "затишие" заради негативната реакция срещу тази сеч в парка от страна на неправителствени организации и гражданското общество. Това сравнение направи доц. Антон Стоименов – ръководител на Института за космически изследвания и технологии към БАН – подизпълнител на мащабен национален проект "Корине земно покритие 2012". Данните бяха представени за първи път в четвъртък (27 ноември 2014 г.) пред експерти.


Това е и един от сравнителните анализи, базиран на новите данни от проекта, който е част от мащабен проект на Европейската агенция по околна среда и води, с който се актуализира дигиталната карта на земното покритие на страната по спътникови снимки и се установяват промените през 2006 – 2012 г.


Отново днес (27 ноември 2014 г.) на голфигрище в Разлог фирмата "Пролес инженеринг" ООД представя оценка на Пирин, на базата но която стъпва проектът им за нов план за управлението му за следващите 10 години. В него е заложено изграждането на 333 км нови писти и 113 км лифтови съоръжения. Това беше и е една от причините за изразено притеснение от страна на природозащитните организации в сряда. Те предупредиха, че с новия план е възможно и дърводобивът на територията на Национален парк "Пирин" да се увеличи 28 пъти.




Като цяло проект "Корине земно покритие 2012" отчита отрицателен баланс на горите в България за периода 2006 – 2012 г., когато изсечените гори са повече от залесените. Сериозни сечи през тези шест години е имало в Ловешко и Плевенско, и отново в Пирин.


Най-драстичният пример на обезлесяване за периода 2006 - 2012 г. е изсичането на 37 ха гора за изграждане на път и още 230.35 ха първокласна широколистна гора, превърната във водна площ заради изграждането на язовир "Цанков камък", цитира още данни от проекта Стоименов. По думите му пожарите в горите през тези години са били основно умишлени и отново с цел използване на дървесината.


Забелязва се увеличаване на соларните паркове (за пример е даден соларен парк "Победа" край Плевен) и голф комплексите (пример тук голф игрище "Тракийски скали"), което има и своя негативен ефект заради т.нар. запечатване на почвата, което е тежък проблем на урбанизацията в Европа, посочи и Борислава Борисова от ИАОС, която е координатор на проекта у нас.


Позитивната тенденция за периода е, че през тези години влажните зони у нас са останали непроменени, което е изключително важно за биоразнообразието. В предишни периоди имаше масови практики на засушаване на блата например, което вече е преустановено.


Според направените проучвания има още увеличение на изкуствените – т.нар. антропогенни площи (заради човешка намеса), окрупняване на земеделието, ръст в трайните насаждения на ориз.


В началото на следващата година (януари 2015 г.) окончателните данни от проекта ще бъдат официално представени. Достъпът до тях ще бъде напълно свободен за всички заинтересовани на страницата на ИАОС. Получените резултати ще се използват при мониторинга на околната среда, формирането на политики в областта на опазването й, в планирането и управлението на селското и горското стопанство, транспорта и т.н.


За България проектът сe изпълнява от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) с финансовата подкрепа на Европейския съюз и програма "Коперник" (Copernicus) чрез Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Съфинансиран е от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).


"Корине земно покритие" е европейска програма за наблюдение на земното покритие на базата на интерпретация на спътникови изображения. Тя съдържа хармонизирана цифрова информация за земното покритие и земеползването и тяхната промяна за голяма част от територията на Европа. Проектът се изпълнява от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) в сътрудничество с Европейската космическа агенция (ЕКА/ESA), Европейската комисия (ЕК) и страните членки, които периодично актуализират своите база данни като част от програмата "Коперник" (Copernicus).

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK