Природозащитници възразиха срещу удължаване на ловния сезон на диви птици

Природозащитници възразиха срещу удължаване на ловния сезон на диви птици

© Виктор Василев, БДЗП



Природозащитни организации възразяват категорично срещу искане за удължаване на ловния сезон за диви птици и предупреждават за риск от наказателна процедура на Европейския съюз срещу България.


От Българско дружество за защита на птиците и от Българска фондация "Биоразнообразие" сезираха днес (27 януари 2015 г.) ресорните парламентарни комисии, както и отговорните институции и министри (министерствата на екологията и на земеделието и храните) във връзка с проект за промяна в Закона за лова и опазване на дивеча, с която да се удължи с месец ловният сезон за редица видове диви птици. Предложението е входирано в деловодството на парламента миналия петък (23 янаури 2015 г.) от Петър Петров и група депутати от Патриотичния фронт. 


Депутатите предлагат сегашната крайна дата за ловуване 31 януари да се промени на 28 (29) февруари за определени видове водопойни птици. Те мотивират искането си за промяна в закона с уеднаквяване на сроковете на други държави от ЕС, както и с твърдението, че дивите птици нанасят поражения на посевите на земеделските стопани в периода на забраната на тяхното отстрелване до отлитането им от нашите земи. Народните представители изтъкват, че в момента ловът на водопойни птици е много кратък и удължаването на ловния сезон с месец няма да навреди на популацията на птиците.




В отговор природозащитниците обясняват, че мотивите на народните представители не отговарят на реалните факти, а са изфабрикувани и се позовават на научни данни от изследвания, проведени през последните години. Според експертите ловният сезон не само че не бива да се удължава, но има нужда от съкращаване до 15-20 януари, както и от изрична забрана на лова на голямата белочела гъска.


Еколозите напомнят, че ловуването на водоплаващи птици през февруари е в нарушение на Европейската директива за дивите птици и Закона за биологичното разнообразие, които забраняват ловуването и обезпокояването в сезона на размножаване и отглеждане на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на отглеждане на малките.


Формирането на двойките е вече започнало и вследствие на този текст на Директивата за хабитатите всички страни в ЕС са съкратили значително сроковете за ловуване. Румъния е в процедура в тази връзка, каза за "Дневник" Стефан Аврамов от БФБ.


Ято гъски в снега

© Ники Петков, БДЗП

Ято гъски в снега


Природозащитниците припомнят, че ловците не за пръв път искат подобно удължаване и при всеки техен опит (2008 г. и 2011 г.) Европейската комисия известява българската страна, че подобна промяна в закона противоречи на директивата и Брюксел ще започне наказателна процедура срещу страната ни.


Засегнатите фермери могат да кандидатстват по специална програма за тяхното компенсиране, обясняват експертите и уточняват, че щети има само на определени места при силна концентрация на птици при мека зима, а това е по-скоро изключение, а не правило.
 


Червеногушата гъска е световно застрашен вид със статут "уязвим". В България зимува една голяма част от нейната световна популация и държавата ни носи отговорността за нейното опазване. Червеногушата гъска е и интересен обект на екологичен туризъм, който не може да реализира своя потенциал заради бракониерското й изтребване у нас.


Съгласно чл. 278д на Наказателния кодекс "Който противозаконно унищожи, повреди, държи, придобие или отчужди екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по приложение №3 към Закона за биологичното разнообразие, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева."

Ловният сезон не само не трябва да бъде удължен, ами трябва да бъде забранен ловът на голяма белочела гъска, настояват от неправителствения сектор. Като мотив те изтъкват, че ятата на гъските са смесени и при стрелба срещу големи белочели се стреля по световно застрашените червеногуши и малки белочели гъски, както и срещу защитените сиви и посевни гъски.


"Имаме проблеми както с пряк отстрел на защитени видове, така и с редовно безпокойство, което не им дава да се хранят и почиват - изключително сериозен лимитиращ фактор," обяснява Аврамов. В писмото до институциите на БДЗП пък изтъкват, че данни от последните години показват, че най-големите концентрации на червеногуша гъска в двете зони на "Натура 2000" – при езерата Дуранкулак и Шабла, са именно февруари - месецът, в който искат удължаване на лова депутатите.


Правозащитните организации редовно изпращат сигнали към МОСВ или РИОСВ за случаи на незаконно отстреляни червеногуши гъски. Този изчезващ вид птици са особено интересен обект за екотуризъм. "Заради ловните вандалщини при лова на гъски и патици този ресурс не може да се ползва нормално", посочва Аврамов.
 


Червеногушата гъска е световно застрашен вид със статут "уязвим". В България зимува една голяма част от нейната световна популация и държавата ни носи отговорността за нейното опазване. Червеногушата гъска е и интересен обект на екологичен туризъм, който не може да реализира своя потенциал заради бракониерското й изтребване у нас.


Съгласно чл. 278д на Наказателния кодекс "Който противозаконно унищожи, повреди, държи, придобие или отчужди екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по приложение №3 към Закона за биологичното разнообразие, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева."


 
 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK