© фондация
През 2000 г. над град Белица в Рила започва строежа на Парка за танцуващи мечки. Това е началото на един проект, обединил усилията на неправителствени организации, местна власт и правителство за хуманно отношение към животните.
За 15 годишнината на парка се открива изложба с 60 снимки, която разказва историята на парка от първите спасени в него мечки през 2000 г. - Калина, Мариана и Стефан, до последните приютени през изминалата година – Габриела и Наско. Организатори на изложбата са българския офис на международната организация за защита на животните "Четири лапи"
Снимките са изложени на нестандартно място – на летище София, между зоните за пристигащи и заминаващи и ще бъде там до 15 април (очаквайте и галерия с част от снимкте в dnevnik.bg в началото на другата седмица, бел.ред.).
© фондация "Четири лапи"
Повечето българи, особено от по-старите поколения, имат ясен спомен за танцуващите мечки – често срещана гледка в столицата, по Черноморието и на големи събори. Приучаването на мечета да правят наподобяващи танц движения за забавление на публиката е познато още от Средновековието, разказват организаторите на изложбата и предупреждават, че за да бъдат опитомени и научени да "танцуват", животните са подлагани на изключителни мъчения от най-ранна възраст – носовете им са пробивани, за да могат да бъдат сложени халки, чрез които животното да бъде контролирано, ноктите и кучешките зъби се отрязват, за да се намали рискът от нараняване на мечкадаря, а самите уж-танцувални движения се заучават като мечката се принуждава да ходи по нагорещени плоскости.
За съществуването на тези практики допринасят и практиката зоопарковете да развъждат мечки, които впоследствие да продават на мечкадарите, както и нежеланието на правителството да конфискува незаконно отглежданите и използвани за развлечение мечки, обясняват организаторите от Четири лапи.
© фондация
Всичко се променя в края на ХХ в., когато голяма немска телевизия излъчва документален филм за българските мечкадари, в който показва начина на отглеждане на животните и мъченията, на които са подложени от собствениците си. Международният отзвук е невиждан – хиляди протестни писма и петиции са изпратени до българските власти с апел да сложат край на използването на мечки като атракция за туристите.
На помощ идва една от най-големите европейски организации за защита на животните – "Четири лапи", която предлага да построи убежище и да приюти всички 27 танцуващи мечки. Скоро е взето решение за целта да бъде предоставен терен в Рила, където животните да живеят в условия на живот, отговарящи в най-голяма степен на естествените им нужди.
© фондация "Четири лапи"
Към усилията на "Четири лапи" се присъединява фондацията на световноизвестната френска актриса Бриджит Бардо, която поема ангажимент за съ-финансиране на начинанието. Само за седем години са приютени всички български танцуващи мечки, с което е сложен краят на тази атракция у нас, а през 2009 г. в парка са настанени и последните три танцуващи мечки от Сърбия. Днес Паркът за танцуващи мечки като голяма забележителност в Югозападна България се посещава ежегодно от хиляди туристи от страната и чужбина.
