Обогатени с желязо океани лакомо поглъщат въглеродния двуокис

Учени призовават да не се бърза с подобни авангардни проекти

Два от видовете фитопланктон - Fragilariopsis kerguelensis и Chaetoceros atlanticum, които имат силикатна обвивка и са в състояние да поглъщат големи количества въглероден двуокис и след като умрат, да го складират на дъното на океанa



В близко бъдеще ледените води между Австралия и Антарктика могат да се превърнат в истинска златна мина за предприемачите, които възнамеряват чрез мащабна инженерна схема - обогатяване на океана с железни частици, да ги накарат да поглъщат големи количества въглероден двуокис, а след това да продават генерираните въглеродни кредити за милиони долари, пише Ройтерс. За много учени обаче подобен проект, опитващ се да излъже природата и да я накара


да преглътне вредните емисии


създавани от човечеството, в името на битката с глобалното затопляне, е пълен с рискове и несигурност.




В свой анализ водещата австралийска изследователска агенция наскоро се обяви за повече проучване по проблема, преди да бъде разрешено "засяването" на океаните в сериозен мащаб и в продължение на много години, за да бъде уловен и складиран повече въглероден двуокис. "Не смятам дори, че научната общност е седнала и е направила списък с нещата, които трябва да проверим, преди да сме сигурни, че става дума да мероприятие с ниска степен на риск", казва Том Трул, един от авторите на доклада. "Дори не сме проектирали програми за измерване на екологичните промени и произхождащите от тях рискове", допълва експертът, който е лидер на програмата за контрол на СО2 в океаните към Изследователския център за антарктическия климат и екосистема (ИЦАКЕ) в Хобарт, Тасмания.


Учените са на мнение, че "засяването" на повърхността на океана с микрочастички желязо или други хранителни добавки на площ от хиляди квадратни километри ще доведе до цъфтеж на фитопланктона, който поглъща въглеродния двуокис. Когато той умре, потъва, отнасяйки в клетките си СО2, и там той


бива складиран за десетилетия и дори векове


в седиментите на океанското дъно. Компаниите пък се надяват да комерсиализират този природен склад на въглероден двуокис, като чрез въглеродни кредити дадат възможност на индустриите да правят офсет на емисиите си.


Проблемът е, че никой не знае колко точно въглероден двуокис може да бъде уловен и складиран по този начин, за колко дълго и какви са рисковете за океанските екосистеми при подобни мащабни екогеоинженерни проекти. Много учени се опасяват, че схеми като тази са в състояние да променят разположението на видовете в океаните, да увеличат киселинността и дори да доведат до намаляване на кислорода в определени зони, като същевременно освободят в атмосферата друг опасен парников газ - азотен окис. "Фертилизацията на океана може да промени структурата на екосистемите и биоразнообразието", казва анализатор от ИЦАКЕ. "Контролираните опити показаха действително увеличение на фитопланктона и временно намаляване на СО2 в атмосферата, но не е сигурно дали подобен мащабен експеримент ще доведе до трансфер на въглеродния двуокис към дълбокия океан в дългосрочен план." По думите му потенциално негативните въздействия пък ще нарастват съобразно мащаба и разтягането във времето на фертилизацията и може да бъдат засечени едва след като е станало късно. "Когато ги засечем, вече може да е станало късно, допълва Джон Кълън, професор по океанография от университета "Далхузи" в Нова Скотия, Канада. Екологичните рискове трябва да бъдат предварително отчетени."


Океаните поглъщат големи количества СО2, изпускан от природата или при изгарянето на фосилни горива и обезлесяване, а Южният океан играе най-голяма роля в този процес. Голяма част от него обаче е беден на желязо и експериментите показват, че дори и минимални количества хранителни добавки водят до


бурен цъфтеж на фитопланктона


в продължение на около два месеца.


Компании като базираната в Калифорния "Климос" (Climos) и австралийската "Оушън нъришинг" (Ocean Nourishment Corp) планират ограничени по мащаб опити, за да тестват схемите за улавяне на СО2 и проектите за въглеродни кредити. "Оушън нъришинг" използва амоняк и урея, пръскани чрез тръба в регион, беден на азот, за да даде тласък на растежа на фитопланктон и да увеличи рибните пасажи. "Климос" залага на желязо и планира опити в Южния океан през 2010 г.


"Фертилизацията с желязо не е панацея за промените в климата, които се нуждаят от незабавно намаляване на вредните емисии", посочи в интервю за Ройтерс основателят и главен изпълнителен директор на "Климос" Дан Уейли (виж блиц). Според него обаче не може и да се твърди, че тя е опасна. "Природата използва фитопланктона, за да складира СО2 в дълбокия океан, там е близо 90% от него. Всичко, което изпратим във въздуха, в края на краищата се озовава в океана. Въпросът е колко време е нужно за процеса."


Много държави обаче остават скептични и призовават засега фертилизацията да се ползва само за изследователски цели. Участващите в Лондонската конвенция и Лондонския протокол, част от Международната морска организация, подписаха през октомври резолюция, че подобни проекти трябва да се правят с изключително внимание и гаранции за морските екосистеми.


Трул, който участваше в първия експеримент с океанска фертилизация през 1999 г., смята, че за да имат подобни опити търговска стойност, трябва да се извършват върху хиляди квадратни километри в продължение на години. По данни на ИЦАКЕ фертилизация с желязо ще се ограничи до 1 млрд. тона въглерод (3.7 млрд. тона СО2) годишно, или около 15% от всички емисии, изпускани от човечеството. "Това създава сериозен риск. Говорим за промяна на екосистемите в планетарен мащаб само и само да не прибягваме до алтернативни източници на енергия", допълва Трул. На същото мнение е и Кълън, според когото опити на площ от 100 на 200 км не могат да дадат представа за евентуалните дългосрочни последици при истински мащабни експерименти.



Блиц


Дан Уейли: Фертилизацията с метали не е панацея


изпълнителен директор на "Климос"


- Сигурен ли сте, че фертилизацията с желязо в дългосрочен план ще намали СО2 в атмосферата?


Фитопланктонът поглъща и складира огромната част от въглеродния двуокис в атмосферата. Опити в големи мащаби и за дълги периоди ще ни помогнат да разберем дали хората могат да ползват този природен процес.


- Досегашните проучвания оценяват ли рисковете и страничните ефекти от подобни опити?


Досега въпросът беше дали схемата изобщо работи. Без това няма смисъл да продължаваме. С подобряването на технологията ще се изследва и ефективността й.


- Как се развиват плановете ви за опити в Южния океан през 2010 г. Колко мащабни експерименти възнамерявате да извършвате?


Първият ни малък проект вече е в ход на подготовка и ще се осъществи именно през 2010 г. Следващите, които са в процес на обсъждане, ще бъдат с диаметър от 100 до 200 км.


- Съгласен ли сте с тезата на австралийските учени, че складирането на СО2 в океана има лимит?


Фертилизацията с желязо не е панацея. Световните лидери в Познан тази година и в Копенхаген догодина трябва да намерят начин да накарат големите замърсители да ограничат емисиите си. Обогатяването на океаните е просто един от многото методи.


- Как ще отговорите на критиците, че хората са навредили твърде много на околната среда и не трябва да правят и инженерни проекти с природата?


Подобни позиции предпоставят, че процесът е опасен, когато същевременно знаем, че природата сама го извършва. Трябва да сме наясно, че ако нещо се е оказало действително лошо, винаги можем да го спрем.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Sir Humphrey
    Sir Humphrey
    Рейтинг: 585 Неутрално

    Не е "фертилизация", а е "наторяване".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK