В името на енергийната и екологичната сигурност на ЕС

В името на енергийната и екологичната сигурност на ЕС

© Shutterstock



Създаден като консултативна институция без реални правомощия с течение на годините Европейският парламент постепенно набра скорост и получи думата при вземането на общоевропейски решения. Това стана особено видно след приемането на Договора от Маастрихт през 1992 г., а когато Договорът от Лисабон най-накрая бъде одобрен и ратифициран от всички страни - членки на ЕС, ЕП ще придобие и пълната си тежест. И сега около три четвърти от цялото законодателство на ЕС се одобрява съвместно от депутатите в Европарламента и министрите в Европейския съвет, а когато договорът влезе в сила, 90% от правните разпоредби ще се нуждаят от гласа на ЕП.


Това се отнася в особено голяма степен за такива действително общоевропейски проблеми като енергийната сигурност и опазването на околната среда. Необходимостта от общоевропейски действия стана очевадна след газовата битка между Русия и Украйна от началото на 2009 г., предизвикала криза в половин Източна Европа и усетена сериозно и в големи части от Западна Европа.


За промените в климата през последните десетилетия и нуждата от реални мерки за борба с нея пък се говори отдавна, а и ЕС опитва да вземе диригентската палка в този процес.




Очаквано Европарламентът е особено активен и в двете посоки особено с налагането на идеята, че гарантирането на енергийната сигурност на Европа изисква вземането и прилагането на решения на общоевропейско ниво и загърбването на тясно националните интереси. В действителност нещата не изглеждат толкова розови и големите страни продължават да дърпат чергата към себе си. (Пример в това отношение е Германия, която макар и да работи за "Набуко", залага повече на газопровода "Северен поток", който приоритетно ще й осигурява синьо гориво.)


Все пак единението бавно и постепенно се налага. В началото на май тази година Европарламентът


одобри пакета на стойност 4 млрд. евро


за развитие на общоевропейската енергийна мрежа, чиято цел е да я направи по-гъвкава и устойчива на бъдещи енергийни кризи като тази от януари. Ход на проекта беше даден веднага след като руско-украинският конфликт беше потушен. "Това ще ни позволи незабавно да започнем изграждането на системи, които да осигурят енергийната сигурност на Европа в бъдеще", заяви тогава председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Най-общо планът предвижда субсидиране на нови енергийни проекти и мощности, газопроводи и газопреносни линии и електропреносни мрежи, за да могат 27-те страни членки да си помагат взаимно при енергийни кризи.


Най-голяма част от средствата - 2.37 млрд. евро, са предвидени за газови и електропреносни връзки, вкл. и 200 млн. за подготовката на "Набуко". Именно тази част от проекта предизвика критики както в средите на Европарламента, така и от екологични организации. "Във времена на икономическа криза е неприемливо и дори цинично един от най-богатите сектори да получава обществени пари, за да може да продължава да замърсява", заяви Дарек Урбаняк, активист на европейския клон на "Приятели на Земята". В специален доклад организацията призова ЕС да спре да налива пари в индустрията с фосилни горива, а


да заложи повече на енергийна ефективност и възобновяеми източници.


Битка се водеше и в Европарламента, като логично най-активни бяха от партията на зелените. Пакетът беше приет с минимални изменения, което принуди люксембургския депутат, зам.-шеф на групата на зелените, Клод Тюрм да заяви: "Вместо да се изправи срещу късогледите интереси на големите страни членки, мнозинството в Европейския парламент и Европейската комисия просто отстъпи пред техните искания. Резултатът е отпускането на старомодна държавна помощ, която няма да стимулира икономиката, а ще отиде основно в джобовете на големите енергийни фирми, които не се нуждаят от подкрепа." Той е прав, макар и само донякъде. Пакетът предвижда и


565 млн. евро за развитието на крайбрежни ветрени енергийни мощности


и още 1 млрд. евро за създаване на заводи за улавяне и складиране на въглеродни емисии, което е движение в желана от мнозина посока - към енергийна модернизация, развитие на възобновяемите енергийни източници и опазване на околната среда. "С включване на офшорните енергийни мощности и мрежи в плана ЕС заложи на схеми, които в дългосрочен план ще допринесат много за енергийната сигурност на Европа", заяви главният изпълнителен директор на Европейската асоциация за вятърна енергетика (EWEA) Кристиян Кяер. По думите му сделката е "правилното икономическо лекарство в точното време".


Битката около енергийния пакет със силни екологични нотки, продължила повече от три месеца - от първото му представяне в самия край на януари до гласуването му в Европарламента в началото на май, - подсказва и мащабите на борбата между различните лобита. А за това, че "зеленото" става все по-силно, особено в ЕП, говори и постигнатият компромис, според който неизразходваните средства през първия етап на проекта - до септември 2010 г., ще бъдат целево насочени към


алтернативни проекти за подобряване на енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници.


Енергийният пакет е само един сегмент от дейността на Европарламента в сектора. Пак през пролетта на заседание в Страсбург беше одобрен и т.нар. трети енергиен пакет, насочен пряко към отваряне на вътрешния енергиен пазар в ЕС, за да имат потребителите по-добър достъп до различни услуги и различни доставчици. В него се предвижда и създаване в бъдеще на агенция, която да наблюдава функционирането на общия енергиен пазар.


Според френския евродепутат от групата на либералите Ан Лаперуз (зам.-председател на комисията по енергетика и промишленост) пакетът е дал "повече капацитет на регулаторите, повече права на потребителите, повече прозрачност за развитието на възобновяемите енергийни източници и повече възможности за техническо сътрудничество между операторите на енергийни мрежи". Според нея "сигурността на доставките, борбата с промените в климата, продължаването на либерализацията на пазара, за да се гарантират резонни и стабилни цени, трябва да се постигне с прагматичен, а не с догматичен подход".


В средата на май пък Европарламентът влезе в пряк сблъсък с Еврокомисията заради нейната идея да обособи


нова дирекция по въпросите на енергетиката и промените в климата


В специално писмо до Барозу група влиятелни евродепутати пишат: "Изненадани сме и дори стреснати от предложението за създаването на нова генерална дирекция към Комисията за климатичните промени." Според тях обособяването на подобно звено ще рискува то да попадне под влиянието на "краткосрочни икономически интереси" и да не бъде в състояние да разработва ефективна и устойчива политика по отношение на климата. Тюрм отиде още по-далеч, като заяви, че целта на промяната е "отдалечаването на климатичната политика от проекополитиците в Съвета на министрите и Европейския парламент". Той изрази опасения, че предложенията на тази дирекция ще отиват при министрите на промишлеността и съответната комисия в ЕП, а не при отговорните за екологичния ресор, както е сега. Евродепутати са на мнение, че промяната ще повлияе негативно и на подготовката на ЕС за голямата среща в Копенхаген през декември, когато трябва да бъде постигнато съгласие по новия климатичен договор, който да наследи изтичащия Протокол от Киото. Решението ще бъде взето от комисията, а промяната може да стане факт с изтичането на мандата на ЕК през есента.



"Чисти" сгради, "зелени" етикети


Всички сгради, построени в ЕС след 31 декември 2018 г., трябва да бъдат "енергийно нулеви". Това ще рече те да произвеждат толкова енергия, колкото консумират. Решението отново е на Европарламента, датира от пролетта и е допълнение към Директивата за енергийното състояние на сградите от 2002 г. Освен това ЕП поиска страните - членки на ЕС, да представят и междинни цели, като фиксират процента сгради, които към 2015 г. и 2020 г. трябва да бъдат от тази нова категория. Според ЕП нулево енергийните сгради са тези, които "в резултат на високата си степен на енергийна ефективност годишно изразходват по-малко енергия, отколкото могат да произведат от възобновяеми източници на място". До края на 2010 г. пък комисията трябва да изработи ясна дефиниция за "нетна енергийно нулева сграда", както и да представи финансови инструменти за стимулиране на сектора, включващи увеличаване на средствата за енергийна ефективност и намаляване на ДДС за стоки и услуги, свързани с енергийната ефективност.


Депутатите обаче създадоха и истински конфуз около плана да бъдат осигурени европейските потребители с единен етикет, обозначаващ енергийната ефективност на уредите в бита. Той произтече от идеята на ЕК да промени познатата схема от категории от A до G с вариации за по-точното обозначаване на ефективността, например А-20%, А-40% и т.н. ЕП реши, че това ще обърка потребителите, и подкрепи предложението системата да си остане като досега, но да бъде преразглеждана и адаптирана през няколко години.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Mi6kata
    Mi6kata
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Към автора на материала...Тезата, която сте изложили е правилна и разбирам идеята ви, но все пак държа да отбележа, че в Лисабонския договор или Европейския договор, както го наричат, се крият и подводни камъчете...Навярно знаете, че в някои ключови институции, като Съвета, разпределението на гласовете дава предимство на някои по-големи страни, като например Германия. Да не говорим за намаляване на броя на еврокомисарите, което ощетява България. Не смятате ли, че Ирландия успя по един много успешен начин да изтъргува в своя полза едно ратифициране на Лисабонския договор...Защото доколкото ми е известно, тази малка страна ще има свой еврокомисар, а България няма да има....Трябва да разчитаме на наши лобита, за да имаме бъдещ комисар. А, както знаем, България не разполага с ресурс в тази област.....

  2. 2 Профил на макро
    макро
    Рейтинг: Гневно

    "1 млрд. евро за създаване на заводи за улавяне и складиране на въглеродни емисии"

    Кво ше складирате бе изроди долни, съвесм изчаткахте вече!!! Един милиярд за да скалдират атмосферен газ! За толкова пари ще залесите половин европа!!! Педалчета мръсни!!!

  3. 3 Профил на Lost
    Lost
    Рейтинг: 253 Неутрално

    До №2 - ако си гледал филмчето "Умно село"...

  4. 4 Профил на Lost
    Lost
    Рейтинг: 253 Неутрално

    Имаше и идея да се изсипват хиляди тонове изкуствени торове в средата на океана за да се завъдят микроскотпични водорасли които да произвежадт кислород....

  5. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  6. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  7. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  8. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK