Климатологът Антоанета Йотова: Не трябва да свикваме с бедствията, а да променим подхода към тях

Климатологът Антоанета Йотова: Не трябва да свикваме с бедствията, а да променим подхода към тях

© Юлия Лазарова



Половин България е засегната от пороите от последните дни, обстановката в девет области на страната остава критична и днес, а щетите от бедствените наводнения са големи. "Дневник" потърси мнението на експерта Антоанета Йотова. Тя е е изследовател в областта на политиките за реагиране на промени в климата, един от първите и най-активни членове на "Коалиция за климата" в България. В момента Антоанета Йотова е експерт в проекта за зелени политики, в който анализира доколко платформите на политическите партии и коалиции у нас засягат проблемите и политиките, свързани с промените в климата.


Преди последните тежки наводнения от тази седмица метеоролозите прогнозираха достатъчно рано обилните валежи, имаше предупреждения за опасностите от високи нива на реките, МОСВ активизира оперативен щаб. Защо въпреки това щетите от бедствията стават все по-сериозни, взимат и човешки жертви?


- Основните причини за все по-големите материални щети и повече човешки жертви при бедствени ситуации могат да се разделят на обективни и субективни.




Към първите се отнасят климатичните промени в много райони на света, включително и в нашия – Югоизточна Европа. През последните няколко десетилетия те са свързани с по-голяма честота и интензитет на екстремни прояви на времето: проливни валежи, бурни ветрове, резки смени в метеорологичната обстановка. Това увеличава рисковете и уязвимостта към ефекти от екстремни прояви на времето, които са неблагоприятни за хората и критичната инфраструктура (тази за енерго- и водоснабдяване, мобилни комуникации, пътища).


В същото време в България продължаваме да изоставаме с ненаучени "уроци" от предишни години. За пример ще дам тежките наводнения още през 2005 г. в Цар Калоян, после през 2012 г. се случи в село Бисер, а през юни миналата година – в град Варна и най-вече в Аспарухово, Добрич, Велико Търново. Последваха бедствените наводнения през юли в Мизия, после дойде ред на Бургас, Хасковско, Берковица... трудно е вече дори да се изброят!


И въпреки тези тежки природни бедствия и нанесените от тях щети, взетите жертви у нас продължават да се прилагат практики, които са несъвместими с променящите се условия – изсичане на гори, неправомерно застрояване на градски терени, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.


Държавата реагира постфактум, а институциите ни действат по създадени преди доста години предписания за това кой, кога, как информира, предупреждава за евакуация гражданите, инициира и координира провеждането на спасителни акции.


Как трябва да реагираме при бедствия, за да минимализираме щетите и пострадалите?


- Преди ден министърът на екологията Ивелина Василева заяви, че предвид климатичните промени ще трябва да свикваме с обилни валежи и наводнения, с други екстремни явления като горски пожари, засушаване и ураганни ветрове.


Не само че не трябва да свикваме с тези екстремни проявления на времето. Трябва възможно най-скоро да променим разбирането за подхода на реагиране към измененията в климата. Сега институциите тичат след събитията, в критична бедствена ситуация всеки чака някой отгоре да му нареди какво да прави, работи се на парче. Вместо реактивен (постфактум на събитията), необходим е проактивен подход, което включва и постоянство.


Трябва да се въведат регулярни действия, между кризисните ситуации да се провеждат обучения и подготовки, да се информират гражданите постоянно. Налага се да има постоянство, съгласуване и синергия на действията отгоре надолу – от национални и местни власти, и отдолу нагоре като отделни граждани, техни сдружения и общности също да могат да се включват.


Много е важно да използваме най-съвременни комуникационни технологии, да създадем организация за постоянно онлайн информиране и координация в работата на съответни държавни структури, а при преминаване на критични прагове за определени параметри да се активират средства за навременно и адекватно информиране, инструктиране за нужните действия и включване на гражданите.


Кои са най-спешните мерки, които държавата трябва да извърши, за да може това да се случи?


– Изключително важно и спешно е държавата да преосмисли и преформулира политиките и действията си във всички сфери, като постави като пръв приоритет живота и здравето на хората, а следващ – постоянна поддръжка на съществуващата инфраструктура, както и изграждане на необходимата нова.


Подходящата рамка за бързо осъществяване на такова приоритизиране във всички секторни политики е национална стратегия за адаптиране към промени в климата, която да се изготви и приеме в най-кратки срокове, на базата на вече готовите анализи на риска и уязвимостта.


Паралелно с това държавата трябва да осигури осъществяването на международни и европейски споразумения в областта на климатичните промени. Важно е това да става навреме и съобразно динамиката на условията у нас. Например в спешен порядък трябва да се изготви междинен отчет за изпълнението на Националния план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г., за да се актуализира според променените условия в страната и според новите моменти в европейските и международните политики за реагиране на промени в климата от 2012 г. досега.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK