Споразумението за климата в Париж: дори и правнообвързващо, без наказателни мерки

Участник в конференцията държу ябълка с логото на Световната конференция по изменение на климата 2015 г. - COP21

© Stephane Mahe, Reuters

Участник в конференцията държу ябълка с логото на Световната конференция по изменение на климата 2015 г. - COP21



Дори и международното споразумение за климата да стане правнообвързващо, за момента е ясно, че документът няма да включва наказателни мерки – като търговски санкции или ембарго срещу страни, които не спазват своите ангажименти. Това съобщава пратеникът от "Асошиейтед прес", цитиран от БТА в началото на втора седмица на активни преговори на срещата на върха в Париж. Очакванията са документът да бъде подписан в края на тази седмица, най-вероятно в събота.


"Единственото наказание за несъобразяване с усилията за борба с глобалното затопляне може да бъде  провал пред целия свят в постигането на своите цели", обяснява бившият съветник за климата в правителството на Клинтън Пол Бледсоу.


Но и допълва, че според много анализатори това не е непременно нещо лошо. В международната дипломация натискът от това, че те гледат, и рискът да се изложиш могат да бъдат силен мотиватор за една страна да изпълни обещание, особено по привличащ голямо внимание въпрос като промените в климата.




Според Бледсоу изпълнението на обещанията за намаляване на националните емисии ще се окаже ключов критерий за международните морални и дипломатически позиции след евентуалното споразумение в Париж, а страните няма да имат желание да пренебрегват своите цели и да рискуват да бъдат третирани като парии.


От задължителни цели към прозрачни правила


Някои държави – начело с Европейския съюз, продължават да настояват в парижкото споразумение правителствата да се ангажират със задължителни цели за намаляване на замърсяването с парникови газове. За други страни, като САЩ - това е невъзможно по политически причини. Затова преговорите все повече се съсредоточават върху създаването на правила за прозрачност, които да показват реално дали страните наистина изпълняват обещанията си.


Идеята е да се гарантира, че дори ако целите не са правнообвързващи от международна гледна точка, държавите да са задължени да докладват дали постигат националните си цели, което може да се е унизително за тях преживяване, ако не правят това.


"Казано накратко: да е ясно кой не си спазва обещанията", обяснява Ли Шо, специалист по климатична политика в "Гринпийс" - Китай.


По същество системата, която се оформя е да има ясни правила, но да няма механизъм за наказване на тези, които ги нарушават.


"Всичко, което става на стадиона, е явно. Затова ако някой извърши нарушение срещу друг играч, дори да не получи червен картон, ще бъде освиркан от публиката", сравнява ситуацията с футболните правила Ли.


Айфеловата кула вечерта на 7 декември, в началото на втората седмица от междуанроната конференция за климата в Париж

© Charles Platiau, Reuters

Айфеловата кула вечерта на 7 декември, в началото на втората седмица от междуанроната конференция за климата в Париж


Опитът досега


Има примери за международни споразумения без задължителни правила, които въпреки това оказват влияние върху поведението на страните, коментира специалистът по екологично право Дан Бодански от Университета на Аризона. Той написа наскоро в научна статия, че Хелзинкската декларация за правата на човека от 1975 г. е била успешна въпреки неюридическия си характер "заради своите редовни конференции за извършване на преглед . . . които съсредоточиха международното внимание върху действията на съветския блок в областта на човешките права".
 


Тази събота (5 декември) около хиляда кметове от цял свят – Лондон, Мадрид, Сидни, а също и София посетиха срещата на върха в Париж и приеха декларация с амбициозна цел: до 2050 г. градовете им да се захранват с 100% от възобновяеми енергоизточници. Градоначалниците, представляващи общо 600 милиона жители, заявиха намерението си за намаляване с 3,7 гигатона годишните емисии на парникови газове в градските зони до 2030 г.


Обратно, договорът за климата от 1997 г., известен като Протокола от Киото, се провали, въпреки че имаше задължителни цели за емисиите на богатите държави. САЩ така и не се присъедини към това споразумение, отчасти защото целите бяха задължителни. А Канада го напусна, когато разбра, че не изпълнява своите цели.
"Дори наличието на правнообвързващи цели не е гаранция, че страните правят това, което са обещали да направят", казва Елиът Диринджър от изследователския институт по околната среда Център за климатични и енергийни решения в Арлингтън, Вирджиния.


От друга страна, натискът от това, че другите те гледат, често влияе на държавите да променят позициите си в преговорите на ООН за климата.


Последният опит за сключване на глобален договор за климата както за богатите, така и за бедните страни претърпя неуспех през 2009 г. От тогава САЩ играят водеща роля за изоставяне на подхода "отгоре-надолу", следван при споразумението от Киото. Съвместните усилия с Китай сближиха двата най-големи замърсители с парникови газове в света и увеличиха шансовете за успех в Париж, твърдят анализатори.


Членове на Young Friends of the Earth Europe"" демонстрират с плакати "Какво криете" по време на Световната конференция за изменението на климата.

© Stephane Mahe, Reuters

Членове на Young Friends of the Earth Europe"" демонстрират с плакати "Какво криете" по време на Световната конференция за изменението на климата.


Международно-задължителните цели нямат голям шанс да получат одобрение от Сената. Затова и правителството на Обама подкрепя идеята да се позволи на всяка държава да определя сама своите цели. САЩ настояха страните да представят целите си доста преди парижката конференция, за да могат да бъдат анализирани от правителствата, учените, природозащитниците и медиите, преди да залегнат в евентуална сделка. Над 180 държави направиха това, въпреки че много от тях чакаха до последната минута.


Макар да изглежда, че в Париж има все по-голямо сближаване на позициите за постигане на сделка с незадължителни цели, но със задължителни правила за прозрачност, това не означава, че няма да има битка. След провала на споразумението от Киото мнозина се чудят колко сериозно ще се отнесат богатите страни към незадължителните цели."Мисля, че това е много добър въпрос. В миналото много страни не изпълниха своите ангажименти", казва водещият преговарящ от индийската делегация Ашок Лаваса. цитиран от агенция "Асошиейтед прес".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1307 Неутрално

    Нови технологии трябват, не споразумения, които никой няма намерение да спазва. Коли на ток, ел. енергия от слънцето, вятъра, вода и други естествени природни източници. Това са мерките.

  2. 2 Профил на madmak
    madmak
    Рейтинг: 426 Любопитно

    А нима няма нови технологии?

  3. 3 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1002 Неутрално

    Явно е, че правнообвързващите ангажименти и прозрачността са възможният максимум. Това показва опитът от предишни подобни споразумения.

    Например Протокола от Киото - не всички страни, които го подписаха, го ратифицираха. Има дори и по-куриозни случаи - например Канада го е подписала през 1997 г. и го е ратифицирала през 2002 г., а после се е оттеглила от него през 2011 г. При все това, в Европа преобладават страни, изпълнили ангажиментите си по един или друг начин. Включително чрез закупуване на намаления на емисии от проекти, изпълнени в други страни - нещо, което направиха например Австрия, Холандия, Дания и др. Разбира се, това ставаше в предишни години - от известно време насам страните от ЕС поемат ангажимент техните намаления на емисии да са изцяло вътрешни (на тяхната територия), а отделно да предоставят помощ на развиващите се страни за подобни дейности.

  4. 4 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 812 Весело

    Мъмрене пред строя

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK