Сийка Кацарова: Това лято българите не избраха бетона, а климатичните курорти

Сийка Кацарова: Това лято българите не избраха бетона, а климатичните курорти

© Български съюз по балнеология и СПА туризъм



СПА хотелите изпращат много успешен август, в който са разчитали основно на български клиенти заради липсата на обичайните посетители от чужбина в третата възраст. За печалба в този сегмент на туризма също никой не мисли през тази година, а по-скоро да се ограничат щетите и да се опази персоналът, който се отглежда с години.


За ситуацията в тази част от туризма разговаряме със Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.


С налагането на извънредното положение в средата на март какво се случи със СПА сектора?




- След като всички тези хотели бяха принудително затворени, за два месеца се организирахме и с помощта на Министерството на туризма и лично на главния здравен инспектор, стъпквайки на изискванията на Световната здравна организация, създадохме лист за проверка на условията. Той стана задължителен и на неговата основа СПА хотелите можаха да отворят. В него имаше забрана да работят някои части от тях като парните бани, груповото ползване на солните зали и на хамама и др. След рестарта в средата на май хотелите започнаха да преориентират своето предлагане, поставяйки на преден план ползата от превенцията, профилактиката и рехабилитацията на хроничните заболявания. Тъй като хората с такива заболявания сега се оказаха в голям риск. Хотелите започнаха да представят важността на балнео курортите и на природните ресурси на място като повод за посещение на хотелите.


Дойдоха ли веднага туристите или страхът от събиране с други хора ги държа дълго настрана?


- Започнаха плахо, главно през уикендите, защото им писна да стоят вкъщи. Видяха, че санитарните изисквания се спазват. Аз категорично твърдя, че всички СПА хотели, които членуват в организацията ни, са сертифицирани и абсолютно стриктно спазваха мерките за дезинфекция и хигиена като за целта инвестираха между 10 и 30 хил. лв. Това е страшно висока сума за един хотел. Хората започнаха да се връщат в популярните дестинации като Велинград, Белчин, Хисаря, Павел баня, Баня, Огняново, "Свети Константин и Елена" и хотелите там се радваха на завръщането на българите. Дори мога да кажа, че август беше изключително успешен месец за СПА хотелите на България и като цяло за климатичните дестинации като Чепеларе и Пампорово, Боровец. Хората започнаха да търсят тези места, за да имат полза за своето здраве.


Какви са прогнозите до края на годината?


- Всички работят на нула, някои и под нула от плановете за годината. Тоест, печалба няма да има за никой като основната причина за това е липсата на международни туристи. Например, Израел е основен пазар за СПА хотелите в Девин, Хисаря, Велинград, Кюстендил. Тези туристи не дойдоха, защото са на рисковата в момента възраст 70 плюс, а те традиционно през юли и август са клиенти на СПА хотелите.


В тази ситуация компенсацията от завишения брой български туристи дава възможност на хотелите да завършат годината на нула, някои ще са на загуба и това е също и с помощта на мярката 60/40, от която много собственици се възползваха. Това дава възможност да си задържат персонала. До края на годината ни чакат месеци, които са традиционно конферентни, ще се разчита на уикенд почивки - в някои случаи само на едната събота. Тоест, ситуацията е сложна.


Дадохме си сметка, че сега е моментът Европа да разбере важността на превенцията, която би намалила генерално разходите за здравеопазване. Европа, включително и България, има чудесни климатични условия за подобряване имунитета на хората, сега е времето да покажем. В тази криза хората избраха места с добра природа и инфраструктура и инвестиции в техника и терапевти, които се грижат за проблемите им. Хората не избраха бетона. Като цяло ни очаква препозициониране, при което със сигурност груповият туризъм вече няма да съществува във формата, в която познаваме.


Организацията ви предложи да се въведат ваучери за здравен туризъм подобно на тези за храна. Има ли шанс идеята?


- Предложихме ги още в началото на годината преди вирусът да завладее целия свят. Изпратили сме писма до финансовия министър - по онова време Владислав Горанов, който отговори, че бюджетът няма възможност за това. Изпратихме писмо и до министъра на туризма и до председателя на икономическата комисия в Народното събрание, до работодателските организации. От ресорния министър и вицепремиер Марияна Николова получихме подкрепа и тя се ангажира да предложи идеята за обсъждане в Тристранния съвет.


В предложението няма губещ, това не е за сметка на бюджета, защото не става дума само държавата като най-голям работодател да изважда пари за своите служители, а да бъдат мотивирани и частните работодатели да инвестират в здравето на хората си като парите отново ще влязат в икономиката на страната и ще засилят вътрешния туризъм. Бюджетът няма да пострада, защото ако работодателите бъдат данъчно мотивирани да инвестират в здравето на служителите си, тези пари ще влязат в СПА курортите, които ще си платят данъците и няма да бъдат освободени хора.


Тази практика вече е въведена в Чехия от 1 юни. Всеки гражданин получава 150 евро като се ангажира да направи поне 6 нощувки и 5 процедури в сертифицирани СПА хотели. Сега чехите ще отворят тази програма и за всички европейци.


Чрез българския евродепутат Петър Витанов съм внесла предложението за ваучери в комисията по транспорт и туризъм в Европейския парламент. Двамата й зам.-председатели принципно са я подкрепили. В момента опитваме да наложим на политиците да започнат да мислят за превенция, само ваксина не върши работа.


Освен тези здравни ваучери ние също предложихме програмата за здравна профилактика на НОИ да обхване и сертифицираните от държавата медикъл СПА хотели. Сега системата дискриминира българите, защото само 45 хил. човека могат да се възползват от нея годишно, бюджетът е лимитиран и могат да избират само от базите на НОИ плюс още 2-3 бази на определени политически лобита. А медикъл СПА хотелите, общо 29, които са сертифицирани от държавата и предлагащи европейско качество на услугата, не са в този списък. Така българите нямат право да избират. Първо трябва да имат връзки, за да се доберат до тези 45 хил. броя (по наши данни от 2019 г.) и второ, им се предлага списък, който може да не ги удовлетворява. Има хора, които търсят качество и са готови да си доплатят. Трябва да няма дискриминация и да се вдигне бюджетът на НОИ за профилактика и всеки да избира със здравната си застраховка къде да отиде. Това също ще има ефект за туризма в слабите месеци, защото примерно на морето в Поморие, Албена, "Св. Константин и Елена" има база, страхотни специалисти и може да си отворят центровете за българи по тази линия и няма да си освобождават служителите в края на активния сезон.


Обсъждате ли сте вече този въпрос?


- Пак пред Тристранния съвет чрез работодателските организации - КРИБ и АИКБ, в които членуване. Господин Велев (Васил Велев, председател на АИКБ - бел. а.) го прие като кауза, вицепремиерът Марияна Николова се ангажира също, и със синдикатите е говорено. Германия ни призна като дестинация за здравен туризъм, но аз не си правя илюзията, че 2 млн. германци ще дойдат в България да си ползват здравните осигуровки.


Министерството на туризма очакваше през октомври, в крилата на сезона, тъкмо германци да дойдат на здравен туризъм в България, така ли е?


- Имаше интерес преди 13 март. Тази група, която пътува в крилата на сезона и ползва застраховки за рехабилитация, е на възраст 65 плюс и остана в Германия тази година. Но има интерес, качеството е на европейско ниво. Единствено езиковата бариера в много хотели е проблемна. Има "готови" курорти с традиции с германски туристи - Албена, Златни пясъци, Поморие, Кранево, но има дестинации от вътрешността на страната, които нямат немскоговорещ персонал. И за тях е възможност да привлекат такива хора за персонал и да инвестират в обучение, ако имат клиенти и извън активния сезон. Така, че едната възможност за развитие е в крилата на сезона, а другата са българите по линия на НОИ.


Наливат се огромни пари в здравеопазването - ваксини, лекарства, а къде е превенцията? Кризата с коронавируса показа, че хората със силна имунна система се справят добре. Мисията на нашия съюз беше България да бъде центърът на превенция и профилактика на населението на Европа с по-добра цена и добро качество.


Каква е загубата на кадри заради кризата?


- Със сигурност 90% от нашите членове запазиха ядрото на персонала си. Не говоря за морските СПА хотели - те работят с по-дълъг от масовия туризъм сезон, но там имаше по-голямо редуциране на персонала, което се дължи и на това, че програмите с германски туристи приключиха доста по-рано от обичайното. Но това е ефектът на сезонността, който не се прояви навсякъде. Например, в Поморие колегите този месец очакват много българи. Така общо с помощта на програмата 60/40 общо 80% от персонала бе запазен. Дори и закъсняла, много колеги кандидатстваха за тази помощ и сега се надяваме управляващите да не я пускат "на час по лъжичка", а до края на 2021 г., защото хората ще могат да си запазят персонала и да го преквалифицират. В нашия сектор няма инвеститор, който да си освобождава с лека ръка хората, защото нашият продукт зависи от тях. Ние продаваме услуга, при която не може да вземеш един човек от улицата и той да стане терапевт.


Има градове като Велинград и Девин, които изяло зависят от туризма и е крайно време Министерството на туризма и България да заложат на устойчиви форми на туризъм, целогодишни, дори морските дестинации трябва да се помисли как да се ребрандират. Това обаче няма да стане само с говорене, а с държавна помощ в инфраструктурата.


Аз съм оптимист за здравния туризъм на Европа и сега трябва да подчертаем важността му, защото в момента има коронавирус, след две години ще е друг.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK