© Дневник
Електрoмобилите са съвременното, устойчиво и трайно решение България да се справи с два от сериозните проблеми в градовете си – мръсният въздух и шума. Това заявяват от Българската асоциация електрически превозни средства (БАЕПС), според които за това са нужни разбиране и координирани усилия на държавата, общините и бизнеса.
Според асоциацията, електромобилността в България се движи с добра скорост въпреки пречките. БАЕПС прогнозира, че до 2020 г. общият брой електрически и хибридни превозни средства в България ще надмине 30 000.
Само за година броят на превозните средства с изцяло електрическо задвижване нарасна с 36%, към края на миналата година вече има регистрирани 497 електрически и 1031 хибридни превозни средства, зарядните станции са вече 24. Eлектрическият транспорт е в пъти по-евтин за поддържане, паркирането е безплатно, няма пътен данък и това вече се оценява от бизнеса, отбелязват от организацията. В България вече има примери на електрификация на фирмени флотилии: всички превозни средства, закупени през последните две години са електрически.
В същото време над 80% от населението в страната е засегнато от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10) над допустимите норми, което е от два до три пъти повече в сравнение със средните нива за Европа, сочат данните на Националния доклад за състоянието на околната среда за 2013 г., представени миналата седмица.
Дизеловите автомобили и битовото отопление са причина за 90% от замърсяването. Автомобилният транспорт в големите населени места е основният причинител и на шумовото замърсяване: допустимите нива са превишени в 72.73% от контролните пунктове в страната, а София е най-шумната сред 17 столици в Европа, показва мащабното петгодишно проучване на Европейската агенция по околна среда.
От БАЕПС посочват, че планът за действие на Столичната община предвижда модернизация на градския транспорт, но не и насърчаването на електромобилите, които значително биха ограничили шумовото замърсяване.
6% задължително трябваше да бъдат зелените обществени поръчки за електромобили и инфраструктура за централната администрация през 2014 г., а за местната администрация това е препоръчително, пишат още в позицията си от асоциацията и се позовават на Националния план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки (2012 - 2014).
По данни на Агенцията за обществени поръчки през 2014 г. са регистрирани първите пет зелени обществени поръчки в електромобилната област: открити са две, една е възложена, две са прекратени. Ако направим сравнение с предходната година, съотношението е 5 на нула, а през 2103 г. нямаше нито една. Първата и единствена засега електромобилна обществена поръчка е на Техническият университет – Габрово, за доставка на електронни модули за безконтактен заряд на електромобили, част от техния проект FastlnCharge, финансиран по Седма рамкова програма на ЕС, по която вече има сключен договор на стойност 112 100 лв., посочват от БАЕС и коментират: "Добър, но самотен пример."
"Непознаване на предимствата на електромобилния транспорт, опасения за коректността на поръчката заради ограничения брой доставчици и инертността на институциите са причина навлизането на електромобилния транспорт в България да се движи далеч по-бавно от планираното", казва изпълнителният директор на БАЕПС Ангел Николов.
От асоциацията са отворени за разговори и споделяне на опит и най-добри практики от други европейски страни, с чиито електромобилни асоциации са във връзка.
"Бихме искали хората на ръководни нива в институциите да осъзнаят, че електрическите превозни средства намалят вредните емисии и шума и при правилно планиране и използване могат реално да спестят бюджетни средства. Чрез спазването на 6-процентната квота на зелените електромобилни поръчки държавната администрация и общините ще дадат пример и ще насърчат навлизането на електромобилите в ежедневието ни. Не става дума за екзотика или лукс, а за умела и печеливша политика", обясняват от БАЕПС.
