Меракът на семейство Кулови за каракачански овце

Меракът на семейство Кулови за каракачански овце

© Биоселена



Мерак. Чист мерак. Нищо друго ", казва кратко Никола Кулов, когато го питам какво го кара цял живот да бъде с овцете. Лека усмивка играе в ъгълчетата на устните му. Няма друго, което да го кара да става в тъмни зори, да не знае къде ще мине денят му и кога ще свърши. "Все ще е по тъмно."


Меракът за животни е всмукан с първото мляко. Никола е най-малкият от тримата сина на каракачанско семейство, което днес живее в село Васил Левски, Карловско. Откак се помни е все край овцете. Разбира се, каракачанските овце. И дядо му, и баща му са имали стотици овце. Още помни наизуст точната бройка, които е гледал баща му - 3800. И 150 коня. И те каракачански. Дори в годините на комунизма, когато границата с Гърция се затваря и каракачаните вече не могат да карат в зимните месеци стадата си към Беломорието, семейство Кулови запазват каракачански овце. Не са с хиляди, както е било в миналото, но и 150 каракачански овце си е голямо стадо за комунистическото време.


"Аз бях чиракът", казва Кулов отново с усмивка. Личи си, харесвал му е този чираклък. Едва ли вече има тайни за него в гледането на овцете. За кратко прекъсва в казармата, тогава майка му не се е справяла сама и ги махнала. Когато се връща, постепенно увеличава семейното стадо. Започнал почти от нищото: 20, 50, стига до 130… И с тях той единствен държи традицията на каракачанските овце жива. Брат му също гледа овце, но се спрял на дъбенската порода.




"Не беше само бизнес и пари, мерак беше", повтаря той. От 2003 г. започва семейния бизнес, а днес стадото му е 500 каракачански овце. И 140 биволи Българска мурра. Също рядка порода. Видял я преди години, животните му харесали и започнал да гледа и тях. В семейната ферма "Под Балкана", където освен с отглеждане и паша на животните си се занимават с производство на овче и биволско кисело мляко и сирене, му помагат общо 7-8 души.


Меракът на семейство Кулови за каракачански овце

© Биоселена


Как се справя? "Ми, справяме се", казва той отново с онази тънка усмивка. Жена му, брат му, жената на брата, тримата племенници, децата – синът Яни и дъщерята Агора (стари гръцки имена). Отскоро започва да прави сирене и да кваси биволско и овче мляко и да продава на изложения, панаири, както и на новооткрития фермерски пазар "на колела" в София. На колела, защото кара стоката си в мобилна витрина: ремарке, което закача на колата, разпряга го в София и включва към тока на пазара в квартал "Борово".


Фотогалерия: При млякото от каракачанска овца и биволи от Българска Мурра >


Търсят ги от ресторанти и местни къщи за гости. Интересът е огромен. И всичко е на светло: регистриран е по Наредба 26 на земеделското министерство за директните продажби. Регистрацията е от март тази година. Едва след това започват да продават.


Меракът на семейство Кулови за каракачански овце

© Босилена Мелтева


От тази седмица фермата отвори и вратите на Демонстрационен център в края на селото си, където семейството иска да показва как прави млякото и сиренето си. Готови са да предават опита си и на други фермери. Изграждането му, както и всички ремонти по мандрата им става възможно с частичното финансиране от българско-швейцарския проект "За Балкана и хората" и с експертната подкрепа на Фондацията за биологично земеделие "Биоселена".


Меракът на семейство Кулови за каракачански овце

© Босилена Мелтева


Засега с  продажбите по пазари и изложения се занимава предимно дъщерята Агора, която е на 19 г., току-що е завършила гимназията в Карлово, а от тази есен ще учи международно право в Англия. Пожелава си семейният им бизнес да продължи да се развива, но и да се появят повече семейни ферми като тяхната. Мечтата й е един ден във фермата си да правят моцарела от биволско мляко. Мисли, че все още много хора не разбират какво значи истинска храна и не ги ценят, но с младите това се променя. В момента в България има едва 15 ферми като тяхната, от тях девет са в процедура на легализиране.


"Ако не беше проектът, нямаше да се справим. Държавата по-скоро взима и пречи, отколкото да помага", казва Агора. Проблемите в работата им в момента са честите случаи с измами, свързани със субсидиите и пасищата.


Дъщерята я влече ученето в чужбина, синът Яни (22 г.) обаче е все край баща си, помага във всичко – от пашата, през производството и превоза до пазарите. "За каквото се налага, в това помагам", казва Яни, а семейният бизнес не изглежда да е застрашен.


Меракът на семейство Кулови за каракачански овце

© Биоселена


Семейството открай време е задружно. Никола не го казва, но това сигурно пак идва от тяхната традиция. Каракачанските семейства са формирали номадски групи и така са се местели със стадата си, пренасяли с на конете и млечните си продукти, и бебетата. През горещите месеци на лятото те са били високо в Балкана, а зимата - на юг, към Беломорието. И където спрат със стадата, бързо организират бита си: мъжете отсичат клони, жените правят колиби, които денем са прохладни, а нощите уютни. Огнище в средата. Кандилото е на "стената". Истински дом, макар и под небето. Един каракачански стан е имал около 10-15 колиби.


Меракът на семейство Кулови за каракачански овце

© Босилена Мелтева, Биоселена


Разделението е било пълно: едни правят сирене и кашкавал в общата мандра на стана, други водят сметките и търгуват... И все са гледали да пратят децата в близкото училище. Обединени и задружни са и досега, когато вече нямат право на паша в Гърция. Само така могат не просто да оцелеят, но и да се справят.


Никола си спомня живо разказите на баба си – родена в Одрин, и на майка си. След създаването на ТКЗС-та карат всички каракачани да слязат за постоянно от Балкана. Много хора тогава са притеснили сериозно, поболели са се от подмяната на начина на живот, има много, които са починали заради стреса, казва ни. Баща му дори избягал и се опитал да скрие част от овцете и конете в Турция, но не издържа дълго. След промените на 1989 г. фамилията им получава 3500 каракачански овце от т.нар. компенсаторки.


"Вече не сме животновъди, а счетоводители", разказва Кулов: "Сега все с документи трябва да се разправяме, по-малко време ни остава за животните." И той добавя обаче, че без субсидии няма как да стане. "Ако спрат субсидиите, няма да има животновъдство: дотам сме я докарали. Но има и собствени примери, че само със субсидии също не става, така те могат просто да разрушат нещата. Гледам го, дошъл да прави животновъдство след години строителен гурбет в Англия. Субсидиите да вземат. Или тръгнали големи ферми да правят, но не става. Умират им животните."


Не го казва отново, но е ясно: мерак си трябва.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK