
Организаторите на проекта с хора от общностите на представянето на проекта в "Чай във фабриката" заедно с еврокомисарят по земеделие
Тази година Лидия от село Малка Брестница става на 15 години и завършва седми клас. Следващото важно събитие в живота й щеше да бъде сватбата – най-вероятно с непознат, на когото да бъде продадена. Така се случва по традиция с момичетата на нейната възраст там, където е родена.
Лидия ще е първото момиче в махалата, което няма да бъде продадено и ще продължи да ходи на училище. Така обещава баща й, а майка й Васка Георгиева иска детето да се ожени по любов. Семейството от скоро има "малка фабричка" (по думите на Васка) за бране, сушене и пакетиране на билките, които виреят в района – бял равнец, мащерка, мента, жълт кантарион. И досега фамилията се е занимавала с бране на гъби, плодове и билки през топлите месеци на годината, но с продаденото успявали да си изплатят задълженията, натрупани през зимата.
Рени Трайкова (вляво) подарява торбичка с лавандула на еврокомисар Фил Хоган, а Юлиана (от дясно)– първата си ръчно изработена свещ от восък и лавандула, каквито мисли да прави в едно от селата
Този юни, само за месец издигат в двора си сушилня за билките. За това им помага на място Юлиана, представят я като техен ментор, а тя лично казва, че помежду си се наричали братя и сестри. Семейството я приема да живее в къщата им в махалата, а тя ги учи как точно да направят постройката, но и как да берат билките, колко време да ги сушат, как да ги комбинират и пакетират, за да бъдат продадени като хубав и качествен завършен продукт на справедлива цена... или както казват хората зад проекта: "искаме да ги научим да мислят и за утре, да спестяват."
Фамилията им, наред с хора от общо четири общности от различни селища на страната, се включват в пилотния проект на инициативата за подпомагане на уязвими и бедни общности, най-вече насочена към жени и подрастващи, за да се откъснат от бедността, трудностите, неграмотност и зависимостите след преживяно насилие, самотно отглеждане на деца, на бежанци, роми, жени излезли от затвори...
Способни със "своя фабричка"
Името на проекта Saksham (който е международен, но тръгва от България) идва от санскрит и означава можещ, способен, а целта му е да помага на местните жени. Но не чрез еднократни социални помощи, а като им покаже един друг възможен път – например свое микропроизводство.Те вече се обучават да произвеждат качествени билкови продукти, които после да се разпространяват (вече има обнадеждаващи догворки, за които отговаря Огнян Енев от "Чай във фабриката") под международния бранд Saksham от социално отговорни компании и търговски вериги с устойчиви бизнес практики.
"Има много хора, които имат нужда да работят, за да отгледат своите деца, ние вече си имаме наша фабричка, благодаря ви за това," казва Васка на представянето на проекта в "Чай във фабриката" в София този петък (10 юли), дошла е с цялото семейство, тук са и дъщеря й Лидия, и Юлия. Гостите опитват чая от първите събрани диви билки и си взимат ароматни лавандулови торбички.
Лавандулата наред с българската роза
Лавандулата в тях е дарение за първите продукти от село Средно Градище, община Чирпан, където следващия уикенд е второто издание на Фестивал на лавандулата. Идеята е местните да започнат да садят, отглеждат и сушат своя продукция от лавандула. "От 2011 г. България е на първо място по производство на лавандулово масло в света, с 120 тона годишно и е един от най-големите производители и износители на билки с 421 вида от всичките 605 в Европа," обяснява потенциала на проекта основателката на фестивала Нина Гиргинова, която ще е ментор на местните хора там.
Ушиването на първите торбички е организирала Невена Ваклинова от родопското село Долен (исторически резерват с къщи над 150 години), тя води обучения на жените там – заедно шият, събират билки, вече правят опити и да садят, творят. Тя и мъжът й Мишо са родом от София, но от 1997 г. имат къща там, а след тях се заселват още градски хора. Все още не живеят постоянно в селото, но вече прекарват достатъчно дълго време от годината, за да познават проблемите на местните – около 500 души, сред които има и млади жени, занимават се наравно с мъжете с "чукане на камъни", отглеждане на тютюн, който продават на безценица, но и с тъкачество.
Идеята на Мишо и Невена, които са поели координацията на проекта за Долен, е да убедят местните да им се доверят и да пробват нещо ново ("доста ги е страх от новостите") и така чрез билките и отглеждана там лавандула да изместят обичайния поминък за хората там – тютюна, свързан с много тежък труд и ниско изкупуване. Освен изключително чистите и ароматни мента, мащерка жълт кантарион, в района расте и дива лавандула (при село Крибул) и рядко срещания червен кантарион, разказва Мишо.
Завръщане към селата
Създаването на успешни микропроизводства могат да задържат, а дори да върнат хората в обезлюдяващите се села, надяват се инициаторите, които финансират началните дейности в проекта само с дарения – лични и на приятели. Когато докажат, че моделът работи, смятат да кандидатстват за средства по европейски проекти. Добър знак за тях е подкрепата на европейския комисар по земеделие Фил Хоган (родом от Ирландия – най-големият потребител на чай), който също пи чай на представянето на инициативата рано сутринта. "Не се отказвайте, когато срещнете трудности, защото работите за вашите деца," обърна се той към представителите на общностите.
Ефектът на пеперудата
Наскоро заселили се млада група софиянци в село Ъглен (в Ловешко, близо поречието на река Вит), които от година и половина живеят там, приемат градски гости, организират детски лагери, събития и импровизирани концерти, също помагат на хората там по проекта. "Местните от Ъглен и Долен са много бедни, обичайно нямат поминък и не знаят как да продават уменията си, да стигат до пазарите," казва координаторът на проекта за България Лилия-София Попганчева.
Идеята за "Инициатива за социално израстване" хрумва на Рени Трайкова преди година и половина – тя е и съосновател и изпълнителен директор, вдъхновена е от проекта на американския професор по мениджмънт и компютърни науки Алок Шатурведи (създател на платформата Saksham в Индия и САЩ) в университета Пардю, където e завършила и тя. След един общ скайп разговор на 1 януари 2014 г. – с професора, Ралица Николаева и Саша Безуханова, те се обединяват около "Saksham" за Европа и на 4 декември регистрират официално Инициатива за социално израстване (Initiative for Social Empowerment, ISE) . След пилотната фаза в България, той ще стартира и в Сърбия, Западните Балкани и в Италия.
Планът е освен традиционните обучения с ментори, билкари и агрономи на място по селата, да се използват и по-нови методи – като една опростена апликация за телефон, която може да се ползва лесно от по-бедни и неграмотни хора. Рени Трайкова я нарича игра и обяснява, че платформата е изпробвана, а в момента задачата им е да я пригодят за българските ползватели.
А големите надежди на всички замесени са, по думите на Саша Безуханова, за ефекта на пеперудата, с който отпадналите от социалния живот, бедните и неграмотните да излязат от безнадеждния кръг на безизходицата си..