София: екоград – утопия или уникална възможност

София: екоград – утопия или уникална възможност

© Георги Кожухаров



Превръщането на София от град с едни от най-влошените екологични показатели в Европа във водещ за региона екоград. Това е основната цел на група експерти и неправителствени организации от новата платформа "София - Европейска зелена столица" с координатор "Група Град". Платформата вече е предложила официално на Столичната община да внесе кандидатурата на града за участие в конкурса "European Green Capital 2018", организиран от Европейската комисия.


Инициативният комитет подготвя и мащабна програма от мерки и проекти, с които вярва, че през следващите 5-7 години може да преобразят града от периферна за Европа "провинциална" столица в зелен лидер с ярка идентичност". "Дневник" публикува поредица от текстове с техните аргументи, конкретни идеи и предложения как да се осъществи това.


Смело напред във времето




Годината е 2038. Навършват се 100 години от плана "Мусман", който предвещава бъдещето на София като град-градина. Вече 23 години градът се управлява от широка зелена коалиция. През 2038 г. София води европейските класации за "Зелен град", като изпреварва досегашния лидер Фрайбург. Заради инициативите си София става нарицателно за зелен град в световен план. Тук се преместват централите на много корпорации, които афишират зелените си политики. UNEP, програмата за природна среда на ООН, също премества офиса си тук.


Но какво се става и как от дъното на европейските класации София изплува на повърхността в съревнованието на градовете и нациите, чертаейки единствения възможен план за оцеляването на цивилизацията: тази на устойчивото, ресурсно ориентирано общество, което харчи по-малко, отколкото природата може да произведе.


През 2038 г. са завършени няколко мащабни екологични проекта, които променят драматично облика на града. Завършена е програмата "1 милион дървета". Повечето от тях са засадени в т.нар. зелени клинове на София, които са заченати още в плана "Мусман" и целят проникването на планинските екосистеми в сърцето на града. Другата част са засадени в междублоковите пространства на крайните квартали. Заедно с новите насаждения са проведени зелени коридори: велоалеи и екопътеки, тръгващи от градските паркове и стигащи до планината.


Мащабна инвестиция закопава Околовръстен път в зоните на клиновете, като така възстановява пространствената свързаност между териториите в полите на Витоша и София. В резултат на това се появяват диви животни в самия град, мигриращи от планината. Инициативни агенции организират туристически разходки и наблюдения на диви животни и птици, чийто брой се увеличава. Завършена е 10 км пътека за босо бягане, покрита с дървени стърготини. Южен парк е разширен и свързан с Ботаническа градина. Борисовата градина се разширява над Зоопарка и подминава Околовръстен път. През последните 10 години парковата среда на София се увеличава 4 пъти! През 2038 г. зелените клинове на София са приобщени към Национален парк "Витоша". Тече проект за нова въжена линия от НДК до Камен дел...


Друг успешен екологичен проект е свързан с водите и реките. Коритата на десетките рекички, спускащи се от Витоша, са прочистени, а глобите за замърсяване са баснословни. Заради залесяването се забелязва покачване нивото на водите. Монтирани са над 200 малки водни турбини. Езерата в западните покрайнини са свързани в мрежа от новия източен парк, чиято основна тема е водата.


Стратегията за зелена градска икономика на София включва активно развитие на градското земеделие. Насърчителни програми превръщат междублоковите пространства в овощни и зеленчукови градини. Общият дял за производство на растителна храна в града и периферията му надскача 30%. Градското земеделие се поддържа като социална програма за борба със сегрегацията и приобщаване на емигрантите, чийто брой драстично нараства през последните 10 години. Агенцията за градско земеделие създава мащабна мрежа от компости в целия град, които се изкупуват от градско-земеделските кооперативи. Впрочем като резултат от международен проект с участието на кубински и австралийски експерти е реализирана първата пермакултурна градина в Люлин, която демонстрира самоподдържаща се екосистема с годишен добив на плодове и зеленчуци над 200 тона.


Заедно с градското земеделие на мода са кварталните хранкоопи. Техният брой надхвърля 100. Причина за нарасналото търсене на екологична храна с местен произход е общинската здравна политика, която налага акцизни такси върху индустриални ГМО храни. Тези процеси оказват благотворно влияние върху периферията на София, където се активизират екоферми, производствени кооперативи и биоградини, а в северните територии по протежение на Стара планина - пасищното животновъдство.


Рециклирането на отпадъците е манията на Столичната община. Завършена е пълна децентрализация на сметосъбирането. В сградите на старите трафопостове са монтирани квартални компостери и безотпадни плазмени тригенератори, които връщат топлинна, студова и електрическа енергия в мрежата. Изгарят се под 10% от отпадъците, тъй като са наложени тежки изисквания за рециклируемост на опаковките и стоките от бита. Домакинствата са насърчени чрез данъчни облекчения към минимални отпадъци и разделно сметосъбиране. На практика София става град с нулеви отпадъци. Спестените данъчни ресурси са пренасочени към поддръжка на парковете.


През 2038 година транспортната мрежа на София е неузнаваема. Безпилотните двуместни таксита на Гугъл и Тесла бързо изместват традиционния градски транспорт. Разходите на гражданите за транспорт в града са символични. От друга страна, рязко е намален броят на автомобилите поради високите градски такси. Софиянци предпочитат споделените автомобили за извънградско пътуване, които се управляват от няколко кооперативни оператора. След освобождаване на пространство от автомобилната маса общината провежда политика за свиване на уличните платна за сметка на т.нар. леки магистрали – скоростни велоалеи, подходящи за сегуей, велосипеди, електрически велосипеди и електрически тротинетки. Междувременно веломрежата достига 500 километра.


Големият пробив, с който София се прочува, е т.нар. споделена слънчева топлофикация. Над 50% от топлинната енергия в града е от слънцето. Мащабна кампания в панелните комплекси реализира впечатляващи слънчеви покривни и фасадни инсталации, които добиват топлинна енергия. Във вътрешните пространства на кварталите са монтирани стотици сезонни буфери, които съхраняват топлинна енергия, добита от лятото, за употреба през зимата.


Цялата технология е на споделен принцип, базиран на обратно изкупуване на излишна топлинна енергия и автоматизирана интелигента система за мониторинг и управление. Годишните инвестиции на общината във възобновяема енергия надхвърлят 25% от бюджета, а амбициите са за постигане на 100% енергийна автономност през 2050 г. И това е все повече възможно, тъй като Балканският институт по възобновяема енергия (намира се в Техпарка на 4-ти километър) е лидер в новите прозрачни графенови колектори и термохимичните топлинни батерии, а новите технологии са значително по-рентабилни от поддръжката на системите, базирани на горива.


Резултатите от промените в транспорта и топлофикациите, както и новите зелени системи се отразяват благотворно на качеството на въздуха и като цяло на здравето на населението. Броят на столетниците, обитаващи града нараства. В София са открити няколко градски санаториума, предлагащи лечение с минерална вода.


Туристическата карта на града също се променя. В зелените клинове са открити 4 големи къмпинга. София е любимо място за междинна спирка на традиционния летен поток между Западна Европа и Азия. Градът предлага уникална възможност за градски екотуризъм, в който за един ден може да бъде посетен Черни връх, Камен дел, Боянския водопад, а вечерта да приключи в нощен джаз клуб в центъра. Бързият достъп до високите върхове на планината от сърцето на града предлага уникална възможност и за зимен ски туризъм, съчетан с градския нощен живот. Туризмът се отразява на културните индустрии, които процъфтяват: София е новата модна дестинация за виртуално кино, музика и танц.


Да се върнем на земята: годината е 2015 г., а София не е зелен град!


Не може да се пренебрегнат усилията на повечето градски правителства през множеството  икономически и политически режими у нас през последния век и половина. Но трябва да признаем, че София не е зелен град. София не е зелен град и според чуждестранните експерти. В Индекса на зелените европейски градове, изготвен от Economist Intelligence Unit в сътрудничество със Siemens, София заема 29-о място от 30 включени в проучването града, изпреварвайки само Киев.


От оценените осем показателя – емисии въглероден двуокис, енергия, сгради, транспорт, вода, отпадъци и използване на земята, качество на въздуха, управление на околната среда – най-високата оценка, която София получава, е 14-о място благодарение на сградите си. Заради мъглата, трафикa от стари автомобили, отоплението на твърдо гориво и комините на топлофикациите въздухът в София е замърсен три пъти над допустимите норми. В някои райони на София – в центъра и "Витошката яка", в определени часове от деня замърсяването с фини прахови частици е осем пъти над нормата. Световната здравна организация класира България като държава с най-замърсен въздух в Европейския съюз.


София е с най-неудовлетворително водно стопанство в Европа – което е за отбелязване, тъй като на практика София не страда от недостиг на води, но не ги оползотворява. В други три показателя от Индекса на зелените градове София е предпоследна. Тя има две 28-ми и едно 27-мо място.


На всичко отгоре София се превръща в разпръснат вместо в компактен град. Обособяват се все повече богаташки "зелени" микроквартали предимно в южната част в противовес на пренаселените стари панелни квартали. Това говори, че в София се усилват социалните дефекти от градското разрастване, известни като сегрегация. Макар и обективен, този процес не е устойчив.


Преобладаващите инвестиционни усилия на последните градски правителства за справяне с проблемите на трафика вероятно ще дадат отражение върху задръстванията и автомобилния хаос. Въпреки това инвестициите в тази сфера са едностранчиви и водят до сегрегационни ефекти. Например Околовръстен път отрязва всякакъв поток на диви животински видове от планината към града, не предвижда пешеходни преминавания и велоалеи между периферните квартали и центъра.


Силно критикуеми са инвестиции в кръгови кръстовища (Лъвов мост и "България" - "Гешов"), които решават едностранчиво комуникационните възли без осъзнаване на сегрегационните ефекти. Излизането на метрото в надземни тунели също се превръща в градски делител, разсичащ градската тъкан без мерки за възстановяване на свързаността.


Присвояването на паркова територия чрез Общия устройствен план (зоната на "София ленд") и последващото уплътняване с високо строителство и пътна инфраструктура е посегателство върху завоюваните от предишните поколения територии за паркове и рекреация.


Що за град е София?


Но този и останалите битови проблеми в София според зеления начин на мислене са значително по-маловажни от проблема за идентичността.


Що за град е София и какво е мястото му сред останалите 27 столици в Европейския съюз? За съжаление се наблюдава разминаване между патриотичния отговор, който самата София е склонна да дава, и оценката за настоящата и обозримата й роля в пространствената интеграция на Европа.


Според прогнозите на европейската териториална програма ESPON София поне до 2030 г. няма да преодолее провинциалния си, периферен статус спрямо европейските цивилизационни центрове, попадащи в т.нар. европейски петоъгълник.


Много важно е да се разбере, че в усилията да заслужи статуса на зелен град София изостава не само от останалите европейски центрове, а и от редица градове в развиващия се свят. Наистина трябва да се започне с тази констатация, в противен случай се подхранва скъпа самозаблуда. След като това се разбере и признае от политици и граждани, редно е вече да се оцени зеленият потенциал на София. Този потенциал за щастие действително е висок.


*Използвани са части от публикувания през 2011 г. на Димитър Събев "Зеленият град" .

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK