Варвара и земното строителство

Публикуваме отново един материал на "Дневник" от 2012 г. за архитект Варвара Вълчанова, която продължава и до днес да посвещава значителна част от времето, за да предава знанието си за "земното строителство" в различни архитектурни работилници на село и доброволчески инициативи. Нейните умения и знания стават логична част от поредицата на "Дневник" - "Предай нататък", в която може да прочетете истории, знание и рецепти, които си заслужава да съхраним.

Когато вече не знаеш накъде си тръгнал, спри, погледни назад и виж откъде идваш.

Тази африканска поговорка е избрала архитект Варвара Вълчанова за начало на своя блог. Той е посветен на земното строителство. Същото се отнася и за самата Варвара.

Запознаване със земята като природосъобразен и модерен строителен материал – това е целта на личния сайт и на повечето неща, с които се занимава 36-годишната пловдивчанка. Според нея, земното строителство – в това понятия помества и глината, и турския й аналог кирпича, и свързаните с тях строителни техники – е добра възможност за реставрация на стари и за изграждане на нови екологични и био-климатични сгради.

Преди 12 години Варвара открива махалата Раховица на километър от малкото планинско село Косово и става стопанин на имот с три автентични керпичени постройки.

За първи път се докосва до "лепкавата, фина, необятна материя" докато учи архитектура в Гренобъл, Франция. По това време работи и като строител-мазач за фирма "Актер", специализирана в производство и разпространение на земни строителни материали. Разбира от личен опит, че земятa е леснодостъпна, разнообразна на свойства, красива и пълна с достойнства материя. Решава да задълбае в тази посока и специализира Земни строителни техники в Кратер. Пак заради земята участва в международни и европейски проекти, които я отвеждат до Средна Азия, Африка и различни краища на Европа.

"Земята се превърна в нишка на моят живот. Тя ме отведе и в Родопите и ми отвори врати към нови познанства," казва Варвара, която в момента живее и работи в Холандия, но преди 12 години попада случайно в махалата Раховица на километър от малкото планинско село Косово. Там решава за себе си, че ще стане стопанин на имот с три автентични кирпичени постройки. Най-старата – плевнята – е над 100 години.

През трите седмици на август, Варвара организира работни лагери за доброволци. Идват студенти по архитектура от цяла Европа и й помагат да ремонтира керпичените къщи.

Оттогава, всяко лято в трите седмици на август, Варвара организира работни лагери за доброволци. Идват студенти по архитектура от цяла Европа и й помагат да ремонтира кирпичените къщи. Все повече сред тях са и български младежи. Тя на свой ред ги учи да строят с естествени строителни материали по устойчив начин, да съчетават земните техники с модерни подходи.

Варвара показва на доброволците как да строят с естествени строителни материали по устойчив начин, как да съчетават земните техники с модерни подходи.

Човек се чувства много по-добре, ако живее в глинена къща, обяснява простичко Варвара и с това отговаря на въпроса защо е избрала каузата на живота си. Сравнява разликата на този тип домове със съвременните като да носиш блуза от естествена памучна или изкуствена материя. По-лесно е в днешно време да се строи с ново строителство, признава, но по-автентично, уютно и комфортно остава земното, към което има завръщане от 30-на години в Европа. "Паянтовите пристройки," както ги водят у нас, се разпадат изоставени по селата ни, а на запад се считат за голям лукс (по-скоро като концепция, а не като цена, защото земното строителство не излиза скъпо, пояснява тя). Дори и днес, над половината население на планетата живее в постройки, направени от земя.

Човек се чувства много по-добре, когато живее в глинен дом. Климатът и комфортът са неповторими – през деня там е хладно, а през нощта топло. Зимата, глината се затопля добре и задържа топлината.

Има определени начини една кирпичена къща да се направи модерна и комфортна. Това са неща, които също не се знаят и архитектката ги огласява в блога, лагерите, обученията и лекциите си. Например: "Старите материали си имат своя логика. Те трябва да дишат и всяко ново нещо, което добавяш към тях, трябва също да е дишащо – мазилки, изолации, подове и тавани. Това на практика значи да съвместиш старото с новото." Към тези практики вече има интерес и от страна на хора, които доскоро са се занимавали само с нов тип строителство, а тази година посещават семинарите на Варвара.

Знанието за това строителство, което се е предавало от човек на човек преди, сега е почти забравено. Почти няма майстори, които да го умеят. Не се преподава и в университетите. Затова и Варвара не се уморява да пише и предава неща като специфичните и безценни свойства на глината: акумулира енергия – когато през деня я напича слънце, тя задържа топлината и я предава с няколко часа закъснение. Така, в кирпичените домове през деня е хладно, а през нощта топло. Зимата, ако живееш в подобна постройка и я отопляваш по-дълго, а не само уикенда, тя се затопля добре и задържа топлината. Климатът и комфортът са неповторими. Глината поддържа и оптимална влажност от около 50% в помещенията, това е най-добрата влажност за човешкия организъм, което намалява простудните заболявания и алергиите за хората, които живеят в такива домове.

Глината поддържа най-добрата влажност за човешкия организъм, с което намалява простудните заболявания и алергиите за хората, които живеят в такива домове.

Много е ценно старите къщи да се реставрират докато това е възможно, смята Варвара и избира този подход пред градежа на изцяло нова къща. "Глината е ценен и издръжлив материал, една кирпичена къща може да издържи дълго време, но зависи от здравия покрив – ако падне той, за няколко години се разпада цялата къща.

Вече от 30 години в Европа има голям интерес към земного строителство.

Първата от трите постройки в Раховица вече е реставрирана. Има още работата по другите две. Идеята е мястото да стане мини екоцентър, където да се случват обучения на малки групи – от по 7-8 души – по екостроителство, разбира се, но и още по каменоделство и отглеждане на пермакултури. Подобни работилници вече се водят, а общото помежду им е подходът, светогледен за организаторите: бавната технология. Това значи, в случая със строителството, местни материали и традиционни техники, обогатени с най-новите умения и дизайн за създаване на енергоефективни, здравословни и красиви пространства за живот.

Варвара подготвя професионален сайт, в който да съветва хората как практически и стъпка по стъпка да реставрират къщите си или как да строят нови с естествени материали. Обмисля сериозно възможността да се върне за постоянно в България. Най-сигурното и близко засега е тематична книга за земно строителство на български език, "защото липсва такава литература на нашия пазар", която ще напише тази зима в Холандия.