На орехов ликьор, приказки за сънища и питурки в Югово

Водно конче, имаше много от тях около юговската река.

© Йоана Стоянова, "Резиденция Баба"

Водно конче, имаше много от тях около юговската река.



Питурки, клинове, пататници, тикълници...Типични родопски ястия, които опитахме в село Югово през месеца, в който живяхме там и общувахме с местните хора. Научихме и точно как се приготвят, записахме рецептите, примесени с песни, изпробвахме ги по няколко пъти.


Но рецептата, която помня ясно и сега, е тази на баба Мария – за лечебния орехов ликьор. Та:


1 л ракия




1 кг захар (по-добре мед)


50 зелени орехчета (брани през май)


2-3 ванилийки


Съставките се слагат в чисто казанче или туба, "разпличкват се" от време на време. Сместа престоява така 40 дни, тогава вече е готова.


Не мога да забравя точните съставки и пропорции на ореховия ликьор най-вече заради разговора ни с баба Мария тогава. Тя е на 90 години и живее сама в най-отдалечената къща в селото, долу до реката. Майка е на три деца, баба на шест внучета и седем правнучета. Лъчезарна и словоохотлива е, рядко можеш да си тръгнеш от дома й, без да ти направи питурки (виж по-надолу подробната й рецепта).


С нея много си говорехме за сънища. И най-често ми разказваше истории, свързани с мъжа й, починал отдавна, и с децата й. Точно когато ми даваше рецептата за ликьора, ми разказваше за най-тежката си бременност.


Баба Мария ми показва снимка, на която е тя с мъжа си в юговски носии.

© Йорданка Свиленова, "Резиденция Баба"

Баба Мария ми показва снимка, на която е тя с мъжа си в юговски носии.


Една нощ, вече била в напреднала бременност, сънувала, че язди червен кон, но пада от него и се наранява тежко. В този момент се събудила със силни болки и в кръв. Закарали я в болницата в Пловдив и там прекарала повече от месец, но успяла да се оправи и да роди здрав син.


В Югово – и в още три родопски села, ни заведе проектът "Резиденция Баба" на Фабрика за идеи, чиято цел е да доближи два свята – на градските млади и на планинските възрастни хора. Обменът на опит, традиции и време помежду ни трябваше да доведе до различни идеи как тези прекрасни места да се съживят отново. И наистина в края на престоя имахме разнолики предложения: от развитие на устойчив "баба-бизнес", през създаване на нови екопътеки и маршрути в местности около селата до поетични дневници (всичко това не остана на ниво добри намерения, доскоро ги разписвахме като проекти, работим вече за финансирането. Предстои ни т.нар инкубатор за социални иновации, на който ще обсъдим с ментори и специалисти как те да станат реалност.)


Село Югово, в което попаднах аз в началото на това лято, е родопски пъзел, а най-важните части от него за мен са юговските жители, сгушените параклиси, питурките, щедростта и обграждащата селото гледка в плътнозелено през лятото.


Гледка от село Югово.

© Danish, "Резиденция Баба"

Гледка от село Югово.


Първите ми впечатления от мястото: хората там не приемат непознатия като заплаха или натрапник и винаги предлагат нещо за черпене. Срещнах се и с комари, скакалци, бълхи, водни кончета, комари, паяци, здравички (според уникално юговско вярване здравичките са женски духоподобни персонажи, които обитават цялото село, но си имат и конкретно олтарно място, което обитават и там се почитат от местните). Всяка животинка и звук закономерно ме посещаваха и опознаваха посвоему.


С всеки ден усещах, че Югово започва да се поддава на искреното ми желание да го опознавам, започнах постепенно да следвам юговските закони и етапи на приобщаване, почувствах се приета.


Снимката на баба Мария, мъжа й и кучето им. Там, където стои кучето, е единственото място с обхват около къщата й, обяснява ми тя<br /><br /> 

© Йоана Стоянова, "Резиденция Баба"

Снимката на баба Мария, мъжа й и кучето им. Там, където стои кучето, е единственото място с обхват около къщата й, обяснява ми тя



И след двата месеца, далеч от селото, най-ценно оттам ми остана споделянето, неподправените разговори с юговци. Тези разговори са някакъв магически концентрат, който за местните е естествен закон на общуване и съжителство. Свикнах с това, постепенно отпадна и нуждата да контролирам ситуации, да имам големи очаквания, да играя роли. Или поне за известно време.


Материалът е част от поредицата на "Дневник" - "Предай нататък", в която може да намерите още истории, умения и рецепти за важните неща, които си заслужава да съхраним.


Питурката вече е на чугунения сач на баба Мария.

© Йоана Стоянова, "Резиденция Баба"

Питурката вече е на чугунения сач на баба Мария.


 


Рецептата на баба Мария за питурки:


1 пакет бяло брашно


1 лъжица сол


1 лъжица олио


3 яйца


1 шепа сода


1 кофичка кисело мляко


В купа се слагат 1 лъжица сол, 1 лъжица олио и 3 яйца. Разбъркват се добре и се прибавя 1 кофичка кисело мляко, 1 шепа сода и 1 пакет брашно. Объркват се хубаво и се омесва тесто.


След това тестото се разтяга надълго и се оформя на отделни топчета (поне 7-8). Всяко топче след това се разстила с точилка и става отделна питурка.


Баба Мария ги слага на чугунен сач върху запалена печка на дърва и ги обръща да се опекат добре от двете страни.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1406 Неутрално

    Проектите за екопътеки дават импулс за живот на такива места като Югово.Местните хора ги знаят и като посетите дадено селище сами подканят за разходки.
    Рецептите на баба Мария са автентични и без излишни неща

  2. 2 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1154 Любопитно

    Божествено кътче...

    Форумът е в будна кома...
  3. 3 Профил на Булаир
    Булаир
    Рейтинг: 847 Неутрално

    Обмяна на опит, традиции, идеи ... инкубатори ... ментори и специалисти - накратко "едни пари за усвояване".
    ... Събота и неделя отскачаме до там "ах ... супер е ... божествено" и обратно в София ... А едно време хората просто са се заселвали, женели, градили дом и раждали деца ... Такива ми ти нерадостни мисли.

  4. 4 Профил на lady_flower
    lady_flower
    Рейтинг: 639 Неутрално
  5. 5 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 352 Неутрално

    Напомня ми детството, преди 60 години, когато ходихме лятно време с родителите ми из селата в Родопите( тогава пълни с живот) , наемахме стая и сърдечните и мили хазяи ни гощаваха сутрин с такива простички, но вкусни неща.През деня бродихме по ухаещите ливади, по усойните смърчови и борови гори, покрай рекичките с прозрачни вирове и ледена вода. Опитвал съм и сладкия орехов ликьор, който има цвят на тъмен махагон и ухае на йод и ванилия. А после вечерите в хоремага с шумните мохабети, юсчетата с ракия, която баща ми пиеше, замезвайки с овча пастърма, с местните си приятели -директора на училището, на горското стопанство, на читалището, на пощата. И каба гайдата и песните, които пееха до среднощ с цяло гърло и мекия си гальовен диалект, пълен с непознати, но много вълнуващи думи, добродушните, но горди родопчани - миньори, дървосекачи, мулетари, залесители, овчари.
    Като се прибирахме по каменистите тъмни сокаци и над нас небето с най-многобройните и ярки звезди и уханието на борова смола в нощния хлад! Ако съм бил щастлив, то е било в тези така далечни летни дни и нощи!

  6. 6 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3590 Неутрално

    Обичам да чета такива неща, пътеписи за невидени от мен места, както и стари рецепти за разни вкуснотии. Близо 20г. имахме къща в една махала в Габровско, там жена ми научи какви ли не неща от местните баби. И макар щерките ни вече да са големи и майки, скоро едната поиска от "бухтите на баба Пенка."

  7. 7 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4100 Неутрално

    Тази поредица на "Дневник" е чудесна идея, а статиите - вълнуващи. Правят ни съучастници в някакво свещенодействие или слушатели на разказа на баба Мария.
    Само за питурките и ликьора се облизваме... Ще е добре, ако в друга статия прочетем и автентичната рецепта на пататника.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  8. 8 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1154 Любопитно

    "Съставките се слагат в чисто казанче или туба, "разпличкват се" от време на време."

    Когато го прочетох, се размях с умиление...баба казваше, разджурква се...

    Форумът е в будна кома...
  9. 9 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9815 Неутрално

    Много хубава статия, а подобни питки "пърленки" докарват в града - много са вкусни .

  10. 10 Профил на arira_rari
    arira_rari
    Рейтинг: 482 Любопитно

    Мммм, този ликьор много вкусно звучи, трябва да се пробва. И питурката също.
    glaxo, страхотен коментар сте написали, пренесохте ме в детството си.

  11. 11 Профил на gdobranov
    gdobranov
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Приятелите ми от планинарската група така и не разбраха защо Родопите е любимата ми планина. А тя си е отделна планета, не планина! Животът не село не е като градския, далеч по-спокоен и простичък, макар и труден е - разбрах го и лично след като преди 3 години се преместих да живея на село от Пловдив. Труден, но се отплаща. А ако селото е и в Родопите, която хората са населили и накарали да оживее преди повече от 15 000 години, то човек наистина се докосва до истинския живот. Лично аз никъде и никога не съм имал по-ясно усещане, че се доближавам до това да разбирам смисъла на живота, както в Родопите. Иначе конкретно за Югово - селцето има славна, героична и твърде поетична история, която си заслужава да се чете и помни.

  12. 12 Профил на Милош
    Милош
    Рейтинг: 439 Неутрално

    Чудесен материал. Донесе ми настроение и една сълза.

  13. 13 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1442 Весело

    Югово е селото с най-много ергени. ...Наистина! ...Стръмно е просто. ..Една улица, която е шосето всъщност. ..Къщите на баира, има и няколко към дерето. ...Та доде се прибере от кръчмата и земе та изтрезнее малко. ...И земе са ..поворне. ..И така между кръчмата и дома.
    пп: А юговки земат та фанат асфалта за Филибето.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  14. 14 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    "Водно конче, имаше много от тях около юговската река.
    Фотограф: Йоана Стоянова"
    ...
    Йоана, ходила си до кемера значи. ..Римският мост над реката. ...покрай параклиса, през гробищата и надолу по скалите първо, после през буковата гора. ..Надолу е лесно, ..нагоре обаче гравитацията е неумолима.
    пп: Там е слизал римският път от Марциганица. ..Билен път, ..римляните не са обичали деретата, ..там са дебнели едни в кожи и с брадви. ...Марциганица също идва от латински, ..Марси ганикум, ...селото Добростан е буквален превод.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  15. 15 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    "Тя е на 90 години и живее сама в най-отдалечената къща в селото, долу до реката."
    ...
    Нема такава къща! ...На бабата на 19 години и е трябвало 45 минути да издрапа от реката до селото.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  16. 16 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1442 Весело

    До коментар [#5] от "glaxo":
    "Като се прибирахме по каменистите тъмни сокаци и над нас небето с най-многобройните и ярки звезди и уханието на борова смола в нощния хлад! Ако съм бил щастлив, то е било в тези така далечни летни дни и нощи!"
    ...
    Трее ти кажа, че най-редовно се опвам в Пловдив върху талпите в некой склад за дървен материал. ...Да дремна 2 часа като хората.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  17. 17 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 352 Неутрално

    До коментар [#16] от "Мани (опозиционер)":

    Майна, даваш ми идея! Поздрави на Филибето!

  18. 18 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1470 Неутрално

    Опитах скоро такъв ликъор, не съм сигурен, че рецептата е същата, та видя ми се вълшебно питие.

  19. 19 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 873 Неутрално

    кило ракия с кило захар. прайслес.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  20. 20 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4569 Неутрално

    До коментар [#19] от "abdelhaqq":

    А ноември е месец за борба с диабета.

  21. 21 Профил на chasovnik
    chasovnik
    Рейтинг: 477 Весело

    много ме кефи да чета заглавията отгоре и тук се получи нещо от сорта: "охлюв-рекетьор на орлов мост". даже и аз се зачудих?

  22. 22 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 873 Неутрално

    До коментар [#20] от "daskal1":

    точно. само като си представя вече захарната ракия (то защо в Тората се казва "да пият сладко" - какво е това сладко, освен ферментирало, "озахарено", както е и думата за алкохолизирано, ферментирало на арабски?), с едно кило захар вътре. и...се сещам за вишновката на баба ми на село, дето правеше също и ни се полагаше като деца по една глътка от нея на празници. създава празнично настроение.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  23. 23 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 2224 Неутрално

    В Родопите има много красиви миниатюрни селца, само от няколко къщи. Каменни къщи с каменни покриви, напълно вписващи се в околния пейзаж. За съжаление запустели. Дали и това селце е такова.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK