Къщите, които дишат

Къщите, които дишат

© Милена Димитрова



Публикуваме отново материала за типичните селски кирпичени къщи, които бавано изчезват с опустяването на селата ни, а с тях и знанието как се строят. Този текст става естествена част от поредицата на "Дневник" - "Предай нататък", в която събираме примери за уменията и знанията за важните неща, които си струва да съхраним.


Традицията да се строят кирпичени къщи от глина, слама и говежда тор, позната в много планински села на страната в началото на миналия век, е на път да се загуби. Хората, познавали тази технология, вече ги няма или почти. Къщите им се разпадат, а децата им строят с тухли, вар и цимент.


Малка група ентусиасти – архитекти, еколози, фотографи и хора, които обичат природните материали и естествените технологии – се опитват да претворят, изучат и запазят тази стара технология в новото строителство. Като цяло обаче глинените къщи, в които все още живее някоя баба или дядо, са все по-малко. Наследниците не смятат, че имотът с кирпичена къща – в строителните стандарти се описва като "паянтова постройка" - може да се продаде изгодно. След като възрастните хора починат, тези пусти домове биват оставени да се рушат с години. С целия им бит вътре.




Къщите, които дишат

© Милена Димитрова


При 40 градуса температура навън, вътре е 20 градуса прохлада


През пролетта на 2011 г. художникът Бранко Николов направи изложбата си "Няма никой вкъщи" в софийската галерия "Райко Алексиев" - освен фотографиите му на рушащи се, напуснати кирпичени домове Бранко беше "внесъл" и парчетата от изчезващите постройки - огромни стари дървени колони и мертеци (бел. авт., напречни греди), пръст, внушителни стари порти. Останки, които се събираха в една тъжна, но и красива обща картина на безвъзвратно напуснатото.


Идеята да покаже този "много силен и болезнен проблем – масовото изселване към градовете и обезлюдяването на селата", спохожда художника в неговото родно село – Каменица в Западните покрайнини на Сърбия. Там в момента живеят постоянно около 6-7 души, а лятото идват за по ден-два хора от Ниш и от София.


Къщите, които дишат

© Милена Димитрова


"Виждам как селото се връща към праначалото. Сред разпадащите домове навлиза и завладява гората, те постепенно и неусетно се сливат с природата. Отиват там, откъдето са дошли," описва спомена от гледката Бранко и споделя, че според него кирпичените къщи в Балканския регион ще изчезнат, защото хората тук са бедни и нямат средствата да ги оправят. Съвсем естествено е обаче отново да се върнем към този тип строителство. Логично е след това отдалечаване – стигнахме до панела, да направим и обратен завой към природата и естествените материали за строителство, смята художникът.


"Тези къщи са фантастични, имат естествена изолация и при 40 градуса навън вътре е 20 градуса. Диша се много добре, няма лоши енергии и токсични материали, само естествени неща", описва Бранко и сравнява с панелните блоковете, където си закован от всички страни и нямаш въздух отникъде.


Вършини, мертеци и глина


В отдалечените една от друга махали на село Белица, община Ихтиман, по билото на Средна гора има много изоставени къщи, строени с кирпич. Повечето са едноетажни, със зимник на приземния етаж. Технологията, която хората са използвали, е каменна основа, дебели греди, между които се е плетял плет от "вършини", както те наричат тънките, но здрави дървени пръчки. Плетът се е попълвал със смес от глина, ситно нарязана слама и говежда тор.


Къщите, които дишат

© Милена Димитрова


Таванът е направен от напречно наредени, нестандартно дълги дървени греди – т.нар. мертеци, по които са заковани гредите на тавана. Върху тях е нахвърляна пръст за изолация, а покривът е керемиден.


Върху пръстения под се слагат черги. В голямата соба – централната стая, има огнище, а по стените са вдълбани ниши вместо шкафове. Днес огнището е заместено от печките на дърва, върху които се готви.


Къщите, които дишат

© Милена Димитрова


Стените са варосани и на дребни пирони са окачени снимки, икони и илюстрации. Обикновено от мертеците висят торбите с брашно, захарта, орехите ... далеч от мишките.


Старите жени от село Белица помнят как бащите им са строили тези къщи, били са деца, преди около 80 години. Разказват за "вършините, мертеците и глината", показват откъде се е копала глината и как се е забърквала. Но не познават жив човек, който в момента знае как се строи такава къща. Обикновено цялото семейство се е събирало и е помагало в изграждането, което е приключвало за едно лято. "Трябва често да се варосват стените, защото иначе се ронят" или "някоя мишка все успява да пробие пода" – се оплакват жените. Иначе всички са единодушни, че няма по-прохладно място през лятото и по-топли стаи през зимата от тези на кирпичената къща.


"Тези къщи дишат", повтарят бабите, но признават, че е трудно да се продаде такава постройка: "Младите днес търсят удобства – да има баня, канализация, теракот, а и роднините са толкова много и разпръснати по света, трудно е да се съберат, за да стане продажбата. А къщите, дори и на мегдана на селото, са оставени да се разпадат."


Къщите, които дишат

© Милена Димитрова


Арх. Мартин Микуш за глината, която диша


"Неразбирането и стигмата, че това са "паянтови" къщи, също е допринесло за изоставянето им, но най-вече обезлюдяването на селата, заглъхването на селския живот и масовото желание да догоним западния свят и да живеем в загладени, градски килийки" е мнението на Мартин Микуш - архитект, който още от студентските си години се занимава с идеи за прилагане на естествените технологии в строителството.


Днес страст му е глината – изработил е глинена пещ за печене на хляб, и градинарството, а компоста е превърнал в битов ритуал. Разказва, че при него идват все повече клиенти, които търсят пътя към "органичната архитектура" и здравословния живот на село. Има интерес към запазването и живеенето в глинени къщи и той е свързан с естетиката на рустикалното, меките форми и носталгията, смята Мартин, а за запазването на тази стара технология за градене на къщи е на мнение, че е важно да се изучи и запази, защото "с навлизането в поствъглеродния преход всяка технология, която ползва местни материали и е с ниско ниво на вложена енергия, ще ни е от полза, ако искаме да оцелеем и опазим Земята. Освен това материалът е достъпен и продуктът е здравословен. Глината може да участва в различни елементи при изграждането на новата къща, като например: носещи глинени стени; използване на кирпичени тухли – печени и непечени; глинени разтвори, които да се ползват за измазване на стени, и други.


За живеенето и поддържането на стара кирпичена къща Мартин споделя: "Има много примери за неадекватна намеса на строители, които повърхностно зализват подобни стари къщи и вкарват проблеми, които могат да доведат до по-засилено разрушаване - използването на циментови мазилки или интегрирането на стоманобетонни елементи в кирпичени и с дървена конструкция къщи. Оттам идват структурни несъответствия и влага. Глината диша, циментът много по-малко пропуска. За повечето къщи с кирпичен пълнеж е най-добре да се оголи дървената конструкция и тогава да се прецени какво е наложително и възможно да се направи, е съветът на архитекта.


"Дишащите" къщи все още са много из селата. Някои са в добро състояние. В тях е топло през най-тежката зима и прохладно в непоносимите жеги. Изключително устойчиви са на земетресения. Естествените материали – глина, слама, дърво и говежда тор - карат хората да се чувстват добре и спокойни. Може би запазването и реконструирането им може да се превърне в туристически потенциал – доказват го селища като Лещен и Омая, глинената къща в село Баня, а технологията на използване на глината в съвременното строителство да стане част от образователната политика на специализираните училища.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 813 Неутрално

    Радвам се, че Дневник пое инициативата да пише повече за истински стойностните неща, които трябва на всяка цена да изучим и запазим. Глинените къщи имат толкова уникален микроклимат, който е имал късмета да поживее дори и за малко в тях познава това невероятно усещане за спокойствие и равновесие, което те излъчват.

  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8794 Неутрално

    ''Традицията да се строят кирпичени къщи от глина, слама и говежда тор, позната в много планински села на страната в началото на миналия век, е на път да се загуби. ''
    Изобщо не е на път да се загуби,а даже се развива...
    В края на краищата не само в България някога са правили такива къщи...
    http://www.cobprojects.info/

    karabastun1@abv.bg
  3. 3 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    Може би запазването и реконструирането им може да се превърне в туристически потенциал

    +++++++++++

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  4. 4 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 701 Неутрално

    Дишащите къщи са наистина прекрасно решение,но това е приложимо само в селата,дорине във вилните зони.

    Tony
  5. 5 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1921 Неутрално

    До коментар [#4] от "Free person":

    И що не във вилните зони?

  6. 6 Профил на Chivalry
    Chivalry
    Рейтинг: 274 Любопитно

    Интересна статия.

    Новият шрифт на "Дневник" е бижу.
  7. 7 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1326 Неутрално

    Лично знам техниката.Не съм пробвала, но съм гледала

  8. 8 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1113 Неутрално

    Нашата къща на село беше от кирпич и измазана с глина. Всичко в нея беше екологично, но след смъртта на собствениците си тя се разруши. Вместо красивата старовремска къща с прекрасна градина отпред, остана само храсталак и треволяк. Това е съдбата на повечето къщи по селата, за съжаление.

  9. 9 Профил на ivo2000
    ivo2000
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Статията е добра - приветствам авторите! Половината от фотографиите обаче, мисля, че не са подходящи - представят някакви съборетини или нещо неопределено, но внушаващо разруха и обреченост...Има доста все още запазени добри образци на кирпичени къщи, които щяха да са по-добър илюстративен материал...
    Още относно технологиите: http://spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0/3171-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0.html

  10. 10 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Това реклама на примитивизма ли е?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  11. 11 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 434 Неутрално

    И колцина от рекламиращите и от възторжените от рекламата живеят в такива къщи?
    Живели ли са някога?

    Аз разбирам да се говори за издигане на ново технологично ниво на тази архитектурна традиция, ама тук не е това.
    Какво всъщност е? Самоцелна новина с интересни картинки?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  12. 12 Профил на batrumcho
    batrumcho
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Аз съм роден и живял в такава къща.През зимата топла през лятото прохладна.От всякъде лъха спокойствие.Желязобетона те смазва.Който може да си построи кирпичена къща,нека да я направи колкото си може по бързо и да живее в нея.

  13. 13 Профил на leslin
    leslin
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Топли и уютни са през зимата.Независимо че дограмата им не е уплътнена,пръсти да завираш между черчеветата и касата,дето се вика,никога не ми е било студено.Аз съм роден в такава къща. Лесно се затоплят,само дърва да има.

  14. 14 Профил на Petak
    Petak
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Те и каруците все по-рядко се срещат, а магарето е толкова по-екологично от двигателя с вътрешно горене. А младите искат баня - изроди!!!

  15. 15 Профил на Lazarus
    Lazarus
    Рейтинг: 267 Неутрално

    В Стария Пловдив всички къщи са кирпичени. Дори немалко къщи са издигнати отново на основата на старата технология.

  16. 16 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3770 Неутрално

    [quote#13:"leslin"]Лесно се затоплят,само дърва да има. [/quote]
    Да, лесно се затопля. само да има кой да ги носи и да подържа печката цял ден.

  17. 17 Профил на gripen
    gripen
    Рейтинг: 855 Неутрално

    Преди години купих стара къща която използвам като склад, строена е на два етапа, по-старата част е от греди, плет и глина, по-новата, вдигната през 30-те години от тухли. Забележима е разликата и зиме и лете при влизане от стая в тухлената част в по-старата, паянтовата, поне 2-3 градуса е по-топло в студените месеци и по-хладно в топлите. Това при еднакви изложение и покрив.

    За Европа: бяла, християнска и силна!
  18. 18 Профил на tach0
    tach0
    Рейтинг: 227 Неутрално

    Глината е чудесен, евтин и леснодостъпен строителен материал. Има много предимства, добре описани в статията, има и недостатъци! На първо място иска непрекъсната грижа, т.е. трябва да се живее в къщата. Водата е основен враг на кирпича, затова трябва здрав покрив и широка стряха. Не трябва и да пресъхва, иначе се напуква и рони. Както за нас е естествен матвериал, така и много насекоми, гризачи и влечуги го приемат за своя естествена среда. Последните два недостатъка се преодоляват с ежегодно варосване, хем овлажнява, хем дезинфекцира. Технология от времето, когато хората си правели сами къщите. Вадиш камък, сушиш кирпич, бичиш дървен материал и така няколко години. После събираш родата и съседите(което обикновено е било едно и също), викаш един майстор дюлгерин да ръководи нещата и за 2-3 седмици имаш нова къща!

  19. 19 Профил на aytep
    aytep
    Рейтинг: 492 Любопитно

    Хубаво, но къщите има, хора няма за тях

    Яба-даба-ду
  20. 20 Профил на hary
    hary
    Рейтинг: 437 Неутрално

    Вижте само тия двама руснаци - младо семейство, колко са доволни и щастливи: сами за нищо време са си построили своя дом от кирпич (саман). Гледаш ги, и душата ти се радва. Хем съживяват традицията, хем си градят бъдещето.

    https://www.youtube.com/watch?v=2t65TdQXG0Q&t=217s





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK