Как се гледа кон

Как се гледа кон

© Милена Димитрова



Думата "сарач" е с арабски произход и означава седло. Сарачите са майсторите, които изработват на ръка хамута, седлото и юздата за коня, правят ги от дебела, обработена кожа.


Обикновено сарачите взимат мерки и всеки кон си има номер - размер, с който след това му се шият по поръчка необходимите за впрягане и оседлаване  юзда, хамут и седло. За изработката на юздата се измерва разстоянието между устата и ушите. Ремъците опасват лицето на коня и минават покрай ушите и очите, където са и капаците за очите, а  в устата се намира металната част, която е предназначена за управление на коня и е свързана с поводите.


Хамутът са кожените каиши, с които е опасано животното, за да може да се закачи за него впряга.




За всички тези неща ми разказва Лука от Панагюрище, местен животновъд е, срещаме се този път, за да ми разказва как се гледа кон, по-точно как той се грижи за кобилата си Мая.  


"Налага ми се да ходя чак до Калофер да търся сарач, защото в района на Панагюрище не останаха", казва Лука, а неволята му е най-нагледното доказателство за един изчезващ занаят. Аз се вглеждам вече по-внимателно в юздата и хамута на Мая – кожата, шефовете и изработката са майсторски направени.


Как се гледа кон

© Милена Димитрова


Лука от дълги години се занимава с животновъдство, обича си работата, а в момента в обора му, освен два коня (кобилата Мая и малкото жребче Барон), живеят още петдесетина кози, крава, двадесет и пет овце, кучета, много котки, има и дузина пернати животни – кокошки, пуйки, както и пет заека.


"Моята кобила е на девет години, балканска порода е, три пъти е раждала досега и е много кротко и умно животно", описва я кратко, но с отношение Лука. В семейната ферма отглеждат кобилата от пет години и я ползват основно за работа – впрягат я, за да пренасят товари и багаж с каруцата,  да изорават градината или нивата ... случвало се е да я ползват и за погребение.


"Конете лягат, за да спят. Даже Мая през лятото се изпружваше като умряла под някоя сянка", казва Лука и се смее искрено на въпроса ми дали е вярно, че конете никога не лягат, а спят прави. Но пък я е виждал – в най-големите снегове да пощръклява и да тича, пълна с енергия.


"Кончетата живеят средно около 40 години," продължава Лука, обяснява, че продължителността на живота им много зависи от това как се гледат и дали се хранят добре, не трябва да се преуморяват от работа, редно е да се лекува,  да се оставя да пасе свободно ...  Кобилата трепва при всяко изщракване на фотоапарата и подръпва нервно каруцата.


Как се гледа кон

© Милена Димитрова


"П-ъ-ъ-ъ-р" подвиква стопанинът и Мая спира послушно. Можела сама да си намери пътя за вкъщи, дори на голямо разстояние, стига веднъж да е минала оттам. Често я оставят свободно да пасе на поляната до обора. Когато са с по-малкото конче Барон, се е случвало докато тичат свободно из гората, да излязат и на пътя или да влязат в някой чужд двор, за да похапнат от кората на овошките или  да опасат някое цвете, затова повечето време Мая е вързана с "върток" - въже с две халки, които са закачени така, че да не се оплете въжето. "Завчера беше влязла в църквата и затова по-често я връзвам," разказва Лука и я хваща за юздите, за да й помогне да изтегли каруцата нагоре по пътя през гората.


Как се гледа кон

© Милена Димитрова


"Храни се основно на паша, даже и през зимата си изравя снега с копито и си изнамира прясна трева", обяснява Лука, питам го за храненето на животното, а той пояснява, че й дава вечер фураж и слама, но това се случва най-вече през зимата, когато няма прясна паша. На поляната, където обикновено Мая пасе, слага и една бучка със сол, за да ближе – при работа и яздене, конят се изпотява и с потта си изхвърля сол и минерали, които след това има нужда да набави, затова му се слага бучката сол. А също и "топлик" му се оставя – това е дъждовна вода, престояла, за да "не се пресече животното, особено ако е запотено от работа".  


През зимния период Мая изяжда по 4 – 5 килограма фураж на едно ядене. "Не правя грашено – това е смляно сено с вода и фураж", подчертава Лука, но иначе други хора така си хранели конете. Разбирам, че Мая обича да хапва ябълки, круши, цвекло, а ако се приближа до нея с хляб в джоба и й давам на малки залци, ще станем приятели.


Как се гледа кон

© Милена Димитрова


Конете боледуват обикновено от настинки, а също от пневмонии. Когато мъжките коне хапнат повече слама и след това пият вода, може да се "запушат" – подува им се коремът, а това понякога води дори до смърт. В такива моменти, за да се спаси животното, обяснява Лука, трябва да се масажира корема с прът, като е важно да е в посока от гърдите надолу, за да се активизират червата. Интересно, но този проблем го нямат женските коне. "Затова винаги препоръчвам да се купуват кобили, защото те не страдат от това запушване, по-лесно се гледат и са по-кротки".


Как се гледа кон

© Милена Димитрова


Продължаваме да си говорим за грижите за Мая, а едно от децата ми без да разберем се е качило на гърба й и определено се чувства добре там, кобилката също няма нищо против това. Лука ме успокоява, че като цяло е добра и предупреждава, ако е притеснена и недоволна – ако свие ушите, това е знак да не я закачаш.


Лука подковава веднъж годишно кобилата си, обичайно това става около Нова година, не претоварва Мая прекалено много с работа и така копитата й не се износват често...Лука трябва вече да тръгва, чакат го и другите животни в обора, но историята за спокойната и блага кобила Мая не свършва тук.


Как се гледа кон

© Милена Димитрова


"Ще ви я оставя да я гледате, така ще разберете най-добре как се гледа кон", усмихва се ведро Лука и махва с ръка за довиждане. А ние с децата оставаме щастливо озадачени и тръпнем в очакване, защото Лука ни е съсед и знаем, че не се шегува. 


Тази история е част от поредицата на "Дневник" "Предай нататък", в която събираме примери за уменията и знанията за важните неща, които си струва да съхраним.

Как се гледа кон

© Милена Димитрова


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kabico
    kabico
    Рейтинг: 368 Неутрално

    Абе не знам какъв майстор е този, но като гледам горкото конче как му е протрита кожата, не ми изглежда много добре гледано...

  2. 2 Профил на dmilena
    dmilena
    Рейтинг: 213 Неутрално

    ох винаги си припомням какви страхотни разбирачи са всички коментатори на Дневник, понеже съм правила снимките лично, искам да кажа, че това не е "протриване", а пот.

  3. 3 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1954 Весело

    До коментар [#1] от "kabico":

    Иди изодзад и я дръпни за опашката да ти перне едно петило у челото.
    Добро си е кончето а щом сам си кове подковите / петилата / ще се научи да си прави и амуницията.

    "Светът няма да бъде разрушен от тези, дето вършат зло, а от тези, дето ги наблюдават без да направят нещо по въпроса" Алберт Айнщайн.
  4. 4 Профил на blue_bird.18
    blue_bird.18
    Рейтинг: 213 Весело

    Добър човек и хубаво конче

  5. 5 Профил на kabico
    kabico
    Рейтинг: 368 Неутрално

    До коментар [#2] от "dmilena":

    Ако това наистина е вярно, извинявам се за горния коментар.

  6. 6 Профил на lady_flower
    lady_flower
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Прекрасни животни са конете! Хубава история.

  7. 7 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1340 Любопитно

    А, как стои въпросът със сарачите? Нали все пак се отглеждат и коне за езда?

  8. 8 Профил на Миро
    Миро
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#2] от "dmilena":

    Браво! Страхотни са снимките

    другари комунисти (БСП, АБВ, ГЕРБ, учени, патриоти руски и друга ДС измет!), пътят на България в 21 век не е пътят на Путин! Това е България, не Задунайская!
  9. 9 Профил на Кирето
    Кирето
    Рейтинг: 1297 Неутрално

    Конете са страхотни, умни и благородни създания.
    Винаги, когато прочета нещо свързано с тях, се сещам за една история разказвана от дядо ми :
    Било, когато са сторили съдебната палата. Изкопа е бил голям и всяка сутрин на обекта са отивали хора с каруци и коне, за да ги наемат за деня да извозват. Един италианец правел оглед и посочвал кого да наемат. Дядо ми се престрашил един ден да го попита на какъв принцип избира. Той му отговорил - Оглеждам конете, ако един човек не се грижи за тях и не са добре гледани, няма място тук.
    Разказвал ми е как същият този е изгонил от обекта един, защото си позволил да удари с камшик коня, който теглел натоварена каруца...
    Коня е благородно животно и майка ми ми е разказвала, че дядо ми плакал, когато комунистите дошли да му вземат конете и да ги откарат в ТКЗС-то... Не, когато са му взели имотите, а когато са му отвели конете...

    Научих "God Save the Queen".........е, струва си....
  10. 10 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1804 Неутрално

    Много ми хареса историята. И стопанина мераклия - също.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  11. 11 Профил на bee
    bee
    Рейтинг: 1189 Неутрално

    До коментар [#9] от "Кирето":

    Стигайки до края на коментара ти видях, че вашата лична история повтаря нашата. Твоя дядо е плакал, моя са го пребили, защото не е искал да им дава нищо. Също имал кон, който са му взели, красив жребец - тъмно червен с бели ботушки и звездичка на челото, колкото буен, толкова и плашлив. А гледача назначен в ТКЗС-то един недъгав малоумник, който така се " грижел " за животните, че ги биел зверски с вилата. Майка ми ми е разказвала, че когато са отишли след време в ТКЗС-то не са могли да си познаят кончето, превърнато в пародия на себе си. Започнало да пръхти и да цвили, когато ги усетило. Дядо ми беше горд и корав човек, не отстъпваше пред никого как да е, не знам как е преживял грозната картина да си види животното в това състояние и как е намерил сили да го остави и да си тръгне.
    Та някои днес ще ми пробутват сълзливи истории за това колко хубаво било едно време. Било е хубаво, само за отпадъка благодентствал покрай партията, не и за нормалните хора.

    " Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "
  12. 12 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1804 Неутрално

    До коментар [#11] от "bee":

    До коментар [#9] от "Кирето":

    Във всеки български дом има по един такъв дядо.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  13. 13 Профил на rattrack
    rattrack
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Странно ми се вижда, че този Лука ходи чак до Калофер да търси сарач.
    Един от най-добрите сарачи в района се казва Чавдар и живее в с. Войнягово. Младо момче е и прави и възстановява великолепни седла от стари кавалерийски.
    Иначе историята е интересна и малко тъжна.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK