За трите прасенца и сламените къщи

За трите прасенца и сламените къщи

© Татяна Димитрова



Статията ни за бригадата за природно строителство от поредицата "Предай нататък" предизвика сериозен скептицизъм към сламените бали като строителен материал у пишещите във форума на "Дневник". Затова се обърнахме към специалист, занимаващ се с този вид строителство, който да отговори експертно на възникналите въпроси.


Архитект Ива Делова е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия със специализация здравословна среда и един от основателите на Асоциацията за строителство с естествени материали (АСЕМ). От 2013 г. работи с колегите си от АСЕМ по легитимирането на сламените бали като строителен материал. В момента се занимава основно с проектиране на сгради от сламени бали.


За трите прасенца и сламените къщи

© личен архив


Ето какво отговори архитект Делова на някои коментари във форума ни:


"Капка вода да капне отнякъде и зидът става на нищо. Навремето като са строяли такива къщи луксове като вътрешни бани, тоалетни и мокри помещения не е имало. Знам за една такава близо 200 годишна къща в Самоков, която буквално се е разтворила след авария с пералня." от rapidfire




– При проектирането се прави всичко възможно, за да се защитят уязвимите части от вода: по-големи стрехи, повдигане с цокъл. За мокрите помещения също има решения: водоустойчиви гипсофазерни плоскости, фаянс или мароканската техника таделакт – въпрос на решение, възможности и предпочитания. Никоя сграда не е застрахована от аварии. Наводняването винаги носи щети и може да създаде проблеми, които следва да се отстранят своевременно, независимо от вида строителство.


"В балите, колкото и да са запечатани, се въди твар. Предполагам не са много хората, които искат да делят дома си с мишки и всякакви бабалюги." от rapidfire


– Мишките не се хранят със слама, а сламените бали са добре пресовани, за да устоят на гризачите. Потенциален риск могат да крият пролуките между отделните бали, ако не са добре уплътнени. Особено след измазването на стените с мазилка от 3 до 6 см, гризачите практически нямат достъп до сламата. Като допълнителна защита немските стандарти препоръчват полагане на мрежа срещу гризачи в основата и в горната част на стената, за да се предотврати възможността за достъпа им през пода или покрива.


Който има вила от бетон и тухли, знае, че гризачите винаги са потенциални гости и живеят чудесно в пукнатини и пролуки. Този проблем съществува не само при естествените материали. И е въпрос на стопанисване.


"Глинената запечатка трябва да се обновява на всеки 2-4 години, ако е само глинена, иначе започва да се пука и да се рони." - от rapidfire


– Ако глинената мазилка се нарани или напука, ще има нужда от възстановяване. Може да се добави вар, което я усилва. Като цяло къщата с естествени материали е възможно да изисква повече грижа и внимание. Така, както и здравословното хранене изисква първоначално повече внимание, дори средства, но когато е мотивиран човек, просто си променя нагласата и навиците.


"Такива къщи са предназначени и са добри само за много сух климат. У нас в дъждовна година започват да дърпат влага от почвата. Изобщо, ако бяха толкова добри за у нас, щяха и досега да ги строят, както в Йемен а не да се занимават с такива неща като печени тухли. Като ми говорят за къща от слама, все се сещам за приказката за трите прасенца." от rapidfire


– Къщи със сламени бали са разпространени и в страни с влажен климат и съществуват вече от доста години. В момента използването на балите като строителен материал е нещо обичайно в САЩ, Канада и Австралия. Стотици примери, някои на повече от 80 години доказват, че с този строителен метод е възможно да се строят нескъпоструващи, дълготрайни и многоетажни сгради.


Примери на нашия континент във Франция, Великобритания, Холандия, Белгия, Австрия, Швейцария, Италия, Португалия, Испания, Чехия и Словакия показват, че тази идея започва да се утвърждава все повече и интересът расте. Колкото до приказката за трите прасенца – това може да очакваш, ако оставиш прасе да ти строи къщата. Необходими са знание и опит в тънкостите и детайлите, за да може да се постигне качествено строителство.


"Всичко е много хубаво.  Само че аз като си паля огън (от дърва) използвам суха трева (слама) за разплалка, като добавим и високата температура от горенето на пластмасата (ПВЦ дограма). На тази къща и трябва даже не огън, а една искра и преди пожарната да пристигне, ще бъде просто едно пепелище." - от 2bfree


- Стена от пресовани сламени бали, двустранно измазана с три пласта глинена мазилка достига 90 минути огнеустойчивост. Това е лабораторно изпитано и е част от европейския стандарт EN 13501. Добре пресованата бала тлее и не се възпламенява, така както би станало с разпръсната слама. При проектирането задължително се изготвя проект по Пожарна безопасност, който доказва съответствието на сградите с нормативните изисквания за пожарна безопасност.


За трите прасенца и сламените къщи

© Стоян Николаев

"Освен това, като на сламенокална къща и шибнеш ПВЦ дограма, мигом се сдобиваш с влага и мухли поради липса на вентилация." – от rapidfire


– Вентилацията в една къща не се определя само от ПВЦ дограмата, а е цел на цялостното проектиране. Дограмата може да действа "запечатващо", когато цялата обвивка е паронепропусклива (недишаща), защото е изградена с конвенционални съвременни материали като газобетон или тухли + изолация + мазилка + латекс. Този проблем постепенно се развива от 70-те години и е породен от стремежа към енергийна ефективност.


"Запечатването" на сградите довежда до влошаване на микроклимата и качеството на въздуха в помещенията, което от от своя страна увеличава алергиите, заболяванията на респираторния тракт и други хронични болести. Естествените строителни материали се характеризират със способността си да изграждат паропропускливи (дишащи) стени. Така създават оптимален микроклимат в помещенията, поемайки излишната влага, когато е повишена и отдавайки я обратно в помещението, когато въздухът стане сух.


Страхът, че може да се появи мухъл по стените от сламени бали е неоправдан, когато се следват прецизно изискванията за изпълнението им. Ако сламата остава суха, не може да се появи мухъл. Той се развива при средна влажност на въздуха не по-малка от 55% и температура в диапазон 20-28°C. Основно правило е, че сградите изпълнени със сламени бали трябва да имат големи стрехи и да са достатъчно повдигнати от терена, за да се намали максимално навлажняването на стените от дъжд и сняг.


Друго важно правило е да се влагат само напълно изсъхнали бали – влажността им не трябва да надвишава 15%. Има редица начини за избягване на конденза: може да се използва пароизолация или различни видове мазилки. Мазилките се полагат на пластове, като се следи тяхното бързо и равномерно изсъхване, за да не премине влага в сламата.


За трите прасенца и сламените къщи

© Стоян Николаев


"Интересно тези къщи как вземат строително разрешение в България. Къде е противоземетръсната устойчивост, къде е противопожарната безопасност?" – от Емо


– Къщите от сламени бали взимат разрешение за строителство както всяка друга сграда – на база пълен комплект проекти. Това включва част "Конструкции" с прилагане на дървена конструкция, отговаряща на всички противоземетръсни изисквания, както и част "Пожарна безопасност"  при спазване на всички изисквания на противопожарните строително-технически норми (ПСТН).


Строителство със сламени бали, както и дървените носещи конструкции, са нормативно уредени в България. Т.е. изискваната документация, ако решите да си построите сламена къща, не се различава съществено от тази за къща от конвенционални материали и се изготвя от квалифицирани специалисти.


"В интерес на истината традицията е най-добрият свидетел за пригодност. Ако сламената къща е била подходяща за нашите условия, със сигурност дедите ни щяха да я използват. Щом не са я използвали значи не става! Не знам и дали сламата няма да слегне с времето." – от Отпускар в командировка


– Относно слягането на балите – има  техническо становище, където е описано строенето със сламени бали и съответните изисквания за пристягане и укрепване. Дедите ни са живеели в друго време и различен контекст, без ЧЕЗ или Топлофикация. Интересът към сламените бали нараства заради отличните топлоизолационни характеристики на балите. Подобряването на енергиийната ефективност на сградите се превръща в предизвикателството на 21 век. Сламените бали притежават отлични изолациони качества (стандартът "пасивна къща‟ е възможен). Консумацията на енергия по време на жизнения цикъл на сградата е много по-малка. И освен това са евтин материал, който е лесен за обработка. Разбира се, имат своите специфики, които изискват съответното внимание и компетентност.


Друг важен момент за изпозлването на сламените бали е екологичният аспект от намаляване на въглеродните емисии. Стена от сламени бали със стандартна дебелина от 45см и двустранна глинена мазилка, изпълнена качествено, постига коефициент на топлопреминаване 0,11W/m²K, което е три пъти по-добре от изискваните 0,35W/m²K в действащата норма за топлоизолация на ново строителство в България. Страни като Великобритания полагат много усилия и влагат средства за изследвания именно в областта на строителството със сламени бали, водени от стремежа да намалят емисиите на парникови газове.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK