Да чуеш гласа на тамбурата

Да чуеш гласа на тамбурата

© Милена Димитрова



Преди около година дядо Иван подари на двете ми деца ръчно направени тамбури, а на семейството ми – кошер с пчели. Тогава и се запознахме, той каза, че подаръците му са по случай нашето преселване на село. " Аз бях първи преди години, сега сте вие!" и ние се почувствахме много щастливи да бъдем приети по толкова специален начин.


Оказа се, че и пчеларството, и дърводелството, и любовта му към тамбурите са част от семейната му история и наследство.


Дядо Иван или Иван Горския, както го знаят повечето съседи от средногорското село Белица, се завръща в родното си село след дълги години учене и работа в София и започва да прави тамбури с необяснима страст, нещо от вътре го карало да ги майстори по цял ден, а след като станели готови ги подарявал. "Дори баща ми се чудеше. Исках да направя инструмента, за да му чуя гласа ...", казва ми Иван и очите му грейват в усмивка.




Завръщане у дома


По времето, когато се върнал на село бил тежко болен, прибрал се, защото искал да умре там, където е роден. Годината била 1980 г. Започнал да се занимава пак с дърводелство, за което учил в Техникума по дървообработка и вътрешна архитектура в София, после станал горски надзирател. Започнал да се чувства все по-добре, докато накрая оздравял напълно. И до днес вярва, че гората и гласовете на инструментите, които правел, са го излекували.


Да чуеш гласа на тамбурата

© Милена Димитрова


Днес дядо Иван е на 69 години и в селото го ценят като майстор-дърводелец. Всеки, който има нужда от нова дръжка на инструмент, нарича я държале, отива при него. Баща му също бил много добър майстор-дърводелец и самоук музикант, а Иван смята, че е наследил неговия талант, знания и любов към музикалните инструменти. Разказва ми как баща му като засвирел на руска хармоника и запявал на седянките, цялото село се събирало, за да играе хоро в двора на къщата им. Умеел да свири също и на кавал, и на тамбура: "беше всестранно развита личност, такива каквито и ние трябваше да станем по време на социализма", смее се Иван.


Селото по време на неговото детство било многолюдно и във всеки клас имало деца, но през 60-те хората започнали да се разселват по различни места из страната – Шуменско, Нови Пазар, Ихтиман, Елин Пелин ... и селото постепенно се обезлюдило. Децата в класа му били 53 на брой, когато бил в 5-ти клас, а в седми – останали само 13. Това преселение, предполага той, било държавна политика, за да се заселят с българи места с основно турско население и от друга страна – климатът на Белица: суров, трудно се живее от земеделие на 1000 метра надморска височина. Неговото семейство решава да остане, а Иван смята, че така е станало по-добре, защото вярва, че  хората, както и дивите животни, за да бъдат здрави и да се чувстват добре, трябва да живеят близо до мястото, където са родени.


Да чуеш гласа на тамбурата

© Милена Димитрова

Старата тамбура на татко


Иван си припомня това завръщайки се отново на село, след дългите години учене и работа в София. Тогава намира старата тамбура, останала от баща му, правена през 1925 г. Решава да я поправи.


Любовта му към изработването на инструментите от онези първи дни не стихва и до днес. Стар негов приятел от времето на работата му в строителството -  бай Нено, музикант, му помага в настройването на тоновете и така от тамбурата става истински музикален инструмент.


"Като засвири бай Нено на тамбурите и ми се пълни сърцето", казва Иван.


Да чуеш гласа на тамбурата

© Милена Димитрова


Как се прави тамбура


Влизаме в работилницата му в края на двора, в стария хамбар. Прилича на работилницата на майстор Джепето, вътре са саморъчно направените му инструменти за дърводелска работа -  банциг, фреза, абрихт. По стените са закачени заготовките на тамбурите - натрупани извити рамки, части от дървеното тяло на инструментите преди да се сглобят, грифовете, които се дялкат на ръка - ясно се вижда как върви процесът по изработката им. Витае атмосфера на тайнство.


Първо се търси в гората хубаво дърво, от което да се направи тамбурата, започва да разказва дядо Иван като хваща един от недовършените инструменти и ми го показва. Хубавата тамбура се прави от бук, акация, круша или смърч, защото според него материалът е жив и има характер, затова е важно да се намери подходящото дърво. Обикновено той търси в гората бук "ластунка" , което означава жилаво дърво.


Да чуеш гласа на тамбурата

© Милена Димитрова


След като избира подходящия материал, той го реже на бансига и от него прави "заготовка", която трябва многократно да се  мокри и съхне от дъжда и  слънцето. Така след две години, материалът вече е подходящ за изработка. Корпусът представляват няколко отделни дървени части на инструмента, които се лепят. Главата на грифа се дяла ръчно и за изработката му се използва смърч.


Показва ми и една тамбура, която нарича "вкопана", защото изглежда издълбана в дървото, моделът й е по-тумбест и различен. Но според него звукът на тамбурите, изработени от отделни части, е по-добър.


Да чуеш гласа на тамбурата

© Милена Димитрова


Дядо Иван се определя като националист – много държи да ми покаже стари карти от времето на Волжка България. Говори с тъга за разсипаната държава в момента. На раздяла крепко ми стиска ръката, като обещава да дойде да нагледа пчелите и ми обещава да предаде занаята си на дърводелец на моите деца.


Тръгвам си с вътрешното убеждение, че желанието да чуеш гласа на тамбурата и живота в гората могат да спасят човешки живот.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2383 Неутрално

    Златни му ръце на майстора.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  2. 2 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 553 Неутрално
  3. 3 Профил на sjaakiie
    sjaakiie
    Рейтинг: 558 Неутрално

    Крепко здраве още дълги години! Дано децата на автора наистина успеят да откраднат занаята.

    "I'm quite illiterate, but I read a lot."
  4. 4 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    хубав занаят. дано да има кой да го наследи.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  5. 5 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1723 Неутрално

    Браво, Майсторе! Да си жив и здрав!

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  6. 6 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 340 Неутрално

    Добре, че все още има и такива духовни и съзидателни хора, за да имаме пример и вдъхновение!

  7. 7 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 444 Весело

    [quote#3:"sjaakiie"]Дано децата на автора наистина успеят да откраднат занаята.[/quote]
    Не да "откраднат", миличка, че той, наборът сам казва, че е готов да го предаде. Значи да го "овладеят".
    Иначе съм съгласен с всички, които са коментирали статията и им слагам по плюсче.

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK