Запечатана с асфалт или колко е важна почвата в града

Запечатана с асфалт или колко е важна почвата в града

© "Запазете Бедечка"



В градските зони почвата е преобладаващо и плътно покрита с цимент, асфалт, сгради и други изкуствени съоръжения, а там, където не е – обичайно се използва за сметища, които я замърсяват.


Покриването на почвите, по-известно като "запечатване на почвата" (soil sealing), както и локалното й замърсяване остават двете основни заплахи за качеството й в градските райони.


На това акцентира един от последните доклади на Европейската агенция за околна среда, публикуван в края на април 2016 г. Документът проучва основно ползата от почвата в урбанизираните райони и набляга на нуждата от по-задълбоченото й изследване и картиране.




Почвата като ценен ресурс има на пръв поглед скрита и индиректна полза, но хората продължават да извличат същностни услуги от нея. Като ключов компонент на земята, играе основна роля във функционирането на екосистемите, в ежедневието на хората и за други живи същества.


Но често е силно подценявана в градовете.


Запечатване на почвата


Още през 2012 г. Европейската комисия констатира, че покриването на земната повърхност с непропусклив материал — е една от основните причини за деградацията на почвите в ЕС. "Често запечатването им засяга плодородна земеделска земя, създава рискове за биологичното разнообразие, увеличава рисковете за наводнение или недостиг на вода и допринася за глобалното затопляне," предупреждават тогава от Брюксел.


От агенцията, която прави проучвания за ЕС, отбелязват, че уплътняването на почвата също е сред сериозните проблеми за почвата в града, най-вече защото пречи за правилното абсорбиране на водата. Агенцията публикува и данни за вида земя и количествата, които се усвояват при урбанизацията, като най-голям е делът на земеделските земи - над 45%.


Наскоро европейската агенция публикува и нов показател за запечатване на почвата, който дава информация на национално ниво, включва различни графики, включително и проценти на запечатването на почвата по държави в периода 2006-2009 г. за Европа - един от най-урбанизираните континент, в който през последните десетилетия степента на усвояване на земя за урбанизация и инфраструктура е нараснала повече от два пъти в сравнение с тази на нарастване на населението.


Най-сериозен е проблемът в Малта, където процентът през 2006 г. е 13% и за три години скача на над 15%. Тези нива са двойно по-високи от тези на Холандия, която е втора в тази "запечатана" класация с 7,96% и 8,22%. Трета е Белгия - 7.18% и 7,39%. В другия край на скалата е Исландия с едва 0,15% и без ръст в годините, следват я Норвегия (0,25% и 0,29%) и Швеция(0,44% и 0,48%).


С 1,81% запечатени почви през 2006 г. и с 1,89% - през 2009 г. България е имала сравнително ниски стойности и преди седем години е била сред страните с все още опазени почви. Страната ни е по средата между всички европейските страни, на 20 място от общо 39 държави.


Актуалните данни за периода 2009-2012 г. ще покажат дали това се е променило, те ще бъдат публикувани по-късно тази година, съобщиха за "Дневник" от агенцията.


Добрите практики


Преди четири години ЕК публикува указания с добри практики за ограничаване на запечатването на почвите, както и примери за политики, законодателство, схеми за финансиране, инструменти за местно планиране, информационни кампании. В указанията е отправен призив за по-рационално териториално планиране и за използване на по-пропускливи материали, така че да бъдат опазвани почвите.


В указанията България е посочена сред няколко страни (наред с Италия и Полша) с добра практика за избягване запечатване на най-добрите земеделски почви и най-ценни ландшафти - при преобразуването на земеделски почви се заплаща такса, която зависи от качеството на почвата, категорията на населеното място и възможностите за напояване.


Сред мерките за смекчаване на въздействията, препоръчвани от ЕК, са използване на пропускливи материали вместо цимент или асфалт, подкрепа за "зелената инфраструктура" и по-широко прилагане на системи за събиране на вода от естествени източници.


За ползите от почвата в града


Образуването на почвата е много бавен процес, за образуването на сантиметър сa нужни столетия. Затова и интензивният процес на запечатването им, най-вече в градовете, причинява значителна вреда и често води до невъзвратима загуби.


В същото време почвата е в основата на 90% от храната ни, тя е от съществено значение за водата и състоянието на екосистемите. Но също така е ключова ресурс за нормалния живот в градска среда. Ползите й надхвърлят създаването на зелена инфраструктура като паркове, или площадки.


Освен че градските почви служат и за подземна инфраструктура като канализация или транспортни системи, тя помага за поддържането на биоразнообразието, което продължава да е важно и в урбанизираните зони.


Незапечатаната земя в градовете играе ключова функция за смекчаване на последиците от промените в климата. Непокритата почвата регулира водните потоци и спомага за предотвратяване на наводненията в града. Също така регулира често горещи температури в градските центрове и може да задържа въглероден диоксид.


Някои европейски държави-членки вече имат зададени политически цели за мониторинг , за възобновяване на запечатана почва в градските райони, както и за справяне със замърсяването й.


За технопочивите или археология на сметищата


С нарастването на градовете по целия свят, ефектът върху почвите от градската и индустриална среда е все по-осезаем. Докладът дефинира нов вид почва – т.нар. технопочви, които включват в състава си всички видове материали, експонирани или транспортирани от човешката дейност, които иначе липсват в почвата в естествената й среда. Градската почвата е изложена на павиране, строителство на сгради и замърсяване. Развитието на живот в тези почви е много ограничена, а експертите ги наричат още "археологически сметища'.


Едно по-добро решение, щадящо почвата в града е този начин на павиране, което не я запечатва изцяло, пише в доклада на ЕАОС.

© EEA

Едно по-добро решение, щадящо почвата в града е този начин на павиране, което не я запечатва изцяло, пише в доклада на ЕАОС.


Основни изводи


Политиките и регулациите в градските райони, включително и тези за устройство на територията, трябва да гарантират, че почвите са защитени в обществен интерес и са базирани на доброто разбиране на функциите и качествата й, е едно от заключенията на доклада на Европейската агенция.


Отношението към почвата в града трябва да е като към ограничен ресурс, а не като към отпадъци. Управлението на почвата, в това число повторната й употреба и рециклиране, трябва да е неразделна част от планирането на града и строителството. Почвите с добро качество в урбанизираните територии трябва да бъдат запазени и евентуално използвани за градско земеделие например, препоръчат експертите.


В доклада се прави и заключението, че има нужда да се повиши информираността за ползите от почвите в града при градското планиране, да се използва за изграждане на зелена икономика. Експертите препоръчват използването на местен подход за управлението на почвите, който да е съобразен със спецификите на региона.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3475 Неутрално

    с добра практика за избягване запечатване на най-добрите земеделски почви и най-ценни ландшафти - при преобразуването на земеделски почви се заплаща такса, която зависи от качеството на почвата, категорията на населеното място и възможностите за напояване."
    ами ето намерено е решение , заплащаш такса и запечатването става добро , правилно и почвата опазена

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  2. 2 Профил на Tademan
    Tademan
    Рейтинг: 895 Неутрално

    Със сигурност има негативна промяна. Интересно ми е процентното изражение.

  3. 3 Профил на xmm
    xmm
    Рейтинг: 1212 Весело

    Поне за почвата се грижим добре.
    Винаги оставяме места в асфалта,за да диша почвата.....

  4. 4 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 466 Гневно

    Урбанизираните (градските) територии заемат по-малко от 1 % (един) процент от цялото земно кълбо! Що за кретенизъм - да се стремим да ги намалим - какъв ще е ефектът?! Пак има едни пари за усвояване!

  5. 5 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 925 Весело

    поредното претакане от пусто в плазно на група "учЕни"!....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  6. 6 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 898 Неутрално

    [quote#4:"emilm13"]Урбанизираните (градските) територии заемат по-малко от 1 % (един) процент от цялото земно кълбо! Що за кретенизъм - да се стремим да ги намалим - какъв ще е ефектът?! Пак има едни пари за усвояване![/quote]
    В статията не става въпрос за намаляване на урбанизираните територии, а за нямаляване на запечатване на почвата в тези територии.

  7. 7 Профил на aha
    aha
    Рейтинг: 488 Неутрално

    'Запечатването' е започнало преди много време, затова са избирани пещерите. Те просто изолират от екосистемата. Противниците на бетона и бетонасфалта трябва първо да променят психиката на преобладаващото население. Няма как с фобии към насекоми, змии, малки гризачи и прици да се създадат устойчиви екосистеми. Тези проблеми са по належащи в Западна Европа където няма гори, а има паркове. Ако толкова сте се загрижили за българските почви и трябва да се правят паркове за гражданите, обявете тревна смеска която да се поддържа лесно. Райграсът и детелините определено не стават за нашите ширини.

  8. 8 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 2835 Весело

    Алтернативата е да се гази в кал - не , че не сме свикнали в България особено сега разкопавайки покрай водните цикли !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK